Моите находки в чаша – от мъглявия Албион до старото Кентъки


Представям ви първият гост автор на блога – Милко Стоянов. Той ще ви разкаже много по-подробно и от гледната точка на ценител, за най-интересното на Whiskey Fest Sofia. Ето го и него:

Моите находки в чаша – от мъглявия Албион до старото Кентъки

 от Милко Стоянов

Поредният Sofia Whiskey Fest – още по-мащабен,  още по-добре организиран и рекламиран, и още по-луксозен (дори само заради факта, че бе в салоните на Шератон) – отново разпали страстни пламъчета в душата ми на всеотдаен уиски конесьор. Не че те някога са затихвали, не. Но това изобилие от марки, сингъл малцове и отлежали, скъпи версии, събрани на едно место, наистина стимулира въображението, небцето, езика и… останалите детайли от тленната ни обвивка, които реагират подобаващо на качествена дестилация и висок алкохолен градус.

От разходките си между щандовете и десетките видове скоч, айриш и бърбън, които успях да вкуся в дните на фестивала, все пак искам да отбележа няколко марки, които заслужават винаги едно запазено местенце в домашния ви бар, в списъка с празнични покупки, сред подаръците за специален случай или просто в някой от онези „дай да пием по нещо като бели хора“ моменти. Правим уговорката, че „лошо уиски няма“ и… започваме направо с тежката артилерия

Класиката – в нови дрехи

Macallan е голямо уиски. Голямо. И като качество, и като престиж – затова ако гледате внимателно сцените с разни баровци в модерните филми, нерядко ще забележите изчистения му бял етикет с голяма цифра. 25 например е отлично.malacan

Интересното е, че днес Macallan повежда новия тренд сред сингъл малцовете – да не се изписва „възрастта“ на етикета и новата им серия 1824 предлага просто „цветовите кодове“ Gold, Amber, Sienna и Ruby, без цифрови указания за достолепна старост. Аз пийнах от амбъра и мога само да кажа, че балансът между аромат, мекота и богатство на нюансите е безупречно хармоничен, пък дали по новите шотландски квалификации това се води „Спейсайд“ или „Хайленд“ сингъл малц – едва ли има животоспасяващо значение. Пийте Macallan при всяка възможност, не можете да сгрешите.

The New Boys In Town

KilbegganЗа любителите на ирландското, които в същото време търсят нещо вълнуващо и ново, още миналата година се появи едно интересно трио от брандове, които все още витаят в сферата на непо- и полу-познатото, макар че вече ги има дори в денонощното магазинче на моя пазар „Римската стена“. (Шест
на дистрибутора!) Ирландците може да играят еднообразен футбол, с твърди влизания и прекалено много центрирания, но като дойде до рок музика и уиски – знаят какво правят, от „Тин Лизи“ и „Ю Ту“ до „Сноу Патрол“. (Е, и актьорският им експорт не е никак зле, де.) Тоест – Connemaraзапомнете имената Kilbeggan, Connemara  и Tyrconnel и ги редувайте, за да не ви стане скучно, като всяко от тях има своите характерни черти и малки тайни. Конимарата може да се запомни по-лесно, ако имате баба (или леля) Мара, а на феста аз пробвах Тирконела, отлежал в бъчви от мадейра и останах във възторг от богатия ароматен букет. Килбегана, между другото, има нова бутилка и нов етикет (зелен), но дори да уцелите от стария (червен) – няма да сбъркате. Колегите ми останаха във възторг, когато ги черпих Килбеган, айриш уиски които чуваха за пръв път.

 Стара любов ръжда не хваща

Колкото и непознатите и неопитвани от мен до днес уискита даmakers-mark-ad привличаха окото и небцето ми, не можах да отмина щанда на стария любимец. (Тук няма нищо общо фактът, че зад него стоеше най-красивата руса девойка от целия фестивал, кълна се…) За мен Maker’s Mark е фундаментът на понятието „бърбън“ и дори самочувствието да имаш дестилерия, която от много години произвежда само една-единствена марка, говори само за себе си. Ароматен, богат и омайващ, бърбънът на Мейкърс е перфектен събеседник в студените зимни вечери, а историята на рекламните му кампании е гъдел за мозъка на всеки фен на рекламата като мен (дори и хлябът му да идва от друг източник). Гордостта на Кентъки просто трябва да влиза редовно в алкохолното ви меню, като червеният восък не е натоварен с никакъв политически подтекст. Спокойно.

Юрска епоха

jura 1И накрая, като всеки истински фен, аз си тръгнах с едно ново (за мен) уиски, което търсеше новия си дом. Изборът ми падна на мъжкарската, черна кутия, в която се гуши Jura Superstition, шотландски сингъл малц, който се плъзга така измамно копринено по езика ви, сякаш не съдържа алкохол и започва да разказва истории за малкия едноименен остров, на който имало един път, едно село и една дестилерия. За 55 лева си е истинска находка, но… кой съм аз да ви казвам какво да пиете, нали?Сипете си чаша Джура до камината и преценете сами.

2 thoughts on “Моите находки в чаша – от мъглявия Албион до старото Кентъки

  1. George

    Първо, огранизацията беше под всякаква критика – сайта до последния момент беше пълен с неработещи страници, нямаше до последно информация за майсторските класове, супер надути цени не напитките (3 билета за 25 грама Yamasaki 18YO, мерси нямаше нужда), неадекватни момичета на щандовете. Macallan си отрязаха клона на който стоят с новата им измишльотина Ruby не знам какво си, направо да почнат да правят черен макалън, зелен макалън и да се наредят в суперите до Джонито. Хубаво е да видите някъде как се произнасят имената (Тирконел, Конимара). Статията е изключително слаба.

    1. fresh cuts of life Автор

      Освежаващо е, когато прибавим в микса типичното нашенско мрънкане и намиране на кусури. Без него е някак си неестествено. Аз съм бил на много, ама адски мноооого събития, промоции, фестивали и прочие в последните 16 години (както като фен, така и като организатор) и Уиски Фестът ми се видя съвсем добре организиран, цивилизован и много приятен. Същото мнение споделиха 99% от познатите и приятелите, които срещнах там.
      Цените на някои уискита бяха твърде високи, да, но имаше предостатъчно други, които да пробваш в обозрим финансов диапазон.
      Направи ми чудесно впечатление и фактът, че иначе директни конкуренти са се събрали заедно, в името на обща кауза и рекламирайки обща продуктова категория. Това е крайно Нетипично за Бългериа.
      За Макалъна и на мен ми е леко странно, но те си имат експерти и маркетьори, които си знаят доста по-добре работата от нас (като им гледам световната диструбиция и маркет шеъра), та дето викаше дядо ми – „не учи баща си как се правят деца“.
      За Тирконела и Конимарата бях миналата година дори на майсторски клас, но оценявам забележката от експерт-фонетик, за когото ирландският изказ е майчин.
      И в крайна сметка, това НЕ Е статия, колега. Статии пишех като бях журналист, едно време (Ритъм, Стандарт, 168 часа, Егоист, Плейбой…) А това си е фриволно мнение, излято за 10 минути и не е домашната ракия на стринка ви, та да я мерите вие колко е силна или слаба. Напишете шедьовър и си го публикувайте. Аз няма да дойда да Ви убеждавам, колко е зле. Милко Стоянов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s