Приключения с българското вино и българските сортове


Представям ви втория гост автор в блога. Александър реши да сподели преживелиците си, опитвайки българските вина.

Здравейте,

Едно изказване на г-н Марковски за българското вино и винени сортове, което той направи на профила ми във ФБ, ме накара да се замисля:

марковски мнение

За тези, които не знаят, това е председателят на Българската асоциация на професионалните сомелиери. Много уважавам г-н Марковски, пък и съм любопитен. Поговорихме си доста и реших да опитам някои от препоръчаните комбинации. Получи се интересно винено пътуване, което реших да споделя с вас. Не съм пробвал всички изброени сортове, но предполагам, че и това ще се случи.

Започнах с мавруд. Чувал съм най-различни и противоречиви мнения за него, пък и най-лесно може да се намери. Всички сме виждали мавруд Асеновград, онзи с църквата на етикета. Това е най-масовия мавруд, можете да го намерите почти във всеки магазин.  Реших да го пропусна, въпреки големия му как да кажа …“авторитет” . Имам лоши спомени от него – главоболие, почти никакъв аромат, ужасно грубо тяло. Не мога да си го причиня пак.

И така първи опит, просто този намерих в магазина – Мезек мавруд, 2012. Цена  8,50лв. Танинииии. Много. Грубички. Има затворен нос. Късичък финал. Това не е най-добрия Мезек на Катаржина. Как точно ще замести Санджовезето не си го представям, но не се обезсърчавам и продължавам опитите.

виница, мавруд, загрейРешавам да вдигна ценовия клас и да търся по-качествени вина. След кратко допитване до Google, научавам че има и изключителни мавруди. Един особено изпъква и събира възсторжени оценки – Виница мавруд на изба Загрей, Цената му е около 27 лв. Това отива към горната ми психологическа граница, но ще го преживея. Оказва се, че това е малка серия и е много трудно да се намери. Така…опитвам с Santa Sarah Privat мавруд и успявам да го намеря от онлайн магазин за 42,35 лв. Е, до тук бяхме със “спестете санта сара, приват, мавруднякой лев, пийте българско вино”. Трябва да призная, че виното им е скъпо, но си заслужава парите. Тъмен разкошен, мастилен цвят. Сочно. Има нещо ментово в него, плодово, и сладострастни (извинявам се, но така ми идва) аромати на ванилия, ликориш. Казах ли, че е сочно, свежо и плодово? Гладко, нито помен от грубите танини. Гладко, гладко, но има някаква мъжкарска, дива нотка в него, дето много ме кефи. Наистина е забележително вино.

Пренасям вниманието си на Тамянка и Керацуда – с тях предложението е да заместваме Пино гри. Аз съм голям фен на Пино гри и си признавам още от сега, че много, много не съм склонен да го замествам. Но любопитството ми надделява….

Никога преди не се бях интересувал от Тамянка, а се оказва интересен сорт. Произход – Близкия изток, разпространена в почти цяла Европа, под различни имена, главно за десертни вина. Е, поне според Уикипедия. Поне разбрах, че Врачанската теменуга (да, оная теменуга) се прави от Тамянка, както и популярният италиански мускат от Асти. Намерих всякакви тамянки на цени между 3 и 4 лева. тамянка, ятрус, тера танграМммм, не благодаря. Насочвам се към Ятрус Тамянка за 14.99, пак от онлайн магазин и това без доставката. Цитрус, бял плод, цветно нещо. Ами това е. На вкус очаквах да е по-свежо и стегнато, не знам защо, може би подсъзнателно сравнявайки го с Пино Гри. Все пак се оказа приятно вино, без някакви големи претенции да е сериозно.

Тамянката беше за китайска храна. Признавам си, не съм готвил. Купих си готова. Може и това да е повлияло.Не открих много други тамянки. Не се и натисках много, след като се сблъсках със поемата “Тамянка с миди” в сайт за лично творчество. Не ви я препоръчвам. И друго – до колко Тамянката е български сорт, щом е разпространена в цяла Европа, но кой съм аз да споря.

керацуда, дамяницаКерацуда – само от името ме побиват тръпки, представям си нещо кисело и тръпчиво.  Дано не съм прав. Е, Керацудата е български сорт, и не само това, ами се отглежда в много ограничени райони в Симитли, Сандански и Кресна. Пак според Уикипедия. Имах съученик в гимназията от Кресна. Как може да е забравил да ми каже за това богатство? Керацудата, вече наистина е евтина, цени между 2 и 3 лева. Може ли въобще да се направи вино на такава цена? И да е истинско вино? Офертите са само онлайн за сега. Отивам в Casavino и питам. Гледат ме странно. Явно пак ще се пазарува онлайн. Трудно откривам магазин, който го предлага, но все пак намирам бутилка Керацуда, Дамяница за 4,50. Опитвам …. ще го оставя на експертите. Дори не ми се пише за него.

Поне за себе си открих, няколко интересни неща:

  • Има интересни български сортове и специално с мавруда, стават все по-интересно. Цената обаче е сериозна и определено, няма да мога да замествам чужди с български вина и да пестя пари.
  • Добрите български вина, не са по-евтини от добрите чужди вина.
  • Има бял мавруд.
  • Тамянката не е български сорт, но има интересни неща и ще я наблюдавам.
  • Открих много интересен блог за уиски, който вече следя. Малък бонус от виненото приключение.
  • Ще продължа да пия Санджовезе и Пино гриджо. Може би на рождения си ден ще си купувам мавруд на Санта Сара.
  • За керацудата ще замълча….
  • Заслужаваше си.

Александър Стефанов

7 thoughts on “Приключения с българското вино и българските сортове

  1. Metodi Abadzhiev

    ….прецизна и кратка дисекция на „за и против българското вино“. Но статистическата извадка не е достатъчна за кардинални заключения. Иначе споделям мнението, че спестяването на средства не може да бъде мотив търсейки хубаво българско вино.
    Весели празници и наздраве! (…изба Капатово е откритието ми от скоро, макар и с не български сортове като; Shiraz, Marselan, Petit Verdot, Primitivo)

    1. fresh cuts of life Автор

      Здравейте Методи, благодаря за добрите думи. Прав сте, разбира се, за кардинални оценки няма място. Пък и ние всички се надяваме българското вино да се развива все по-добре. Според мен, най-хубавото от българското вино все още предстои.
      Изба Капатово е много добра идея, благодаря за препоръката. Ще опитам някои от вината, които споменавате🙂
      Весели празници и на вас! Наздраве!

  2. jannii

    Не искам все да съм тази, която разваля кефа на другите, но имам дребна молба за уточнение към автора: зърнистите танини са най-красивите танини, които едно вино може да ви предложи. Да ги поставяме наравно с „груби“ е като да кажем, че Антарктида е на Северния полюс.
    Иначе, дерзайте в писането за вино, интересно ми е да чета подобни неща🙂

    1. fresh cuts of life Автор

      Здравей Яна, приемам уточнението. Все пак авторът не се занимава професионално с вино (нито пък аз), просто беше така добър да сподели с нас с какво се е сблъскал докато е търсел хубави български вина.

      Весели празници от мен и благодаря за добрите думи. Винаги си ме окуражавала да пиша този блог🙂

  3. Alex Stefanov

    Яна Петкова е прочела моето дрънкане за вино. Какъв неочакван подарък за Нова година! Яна, аз съм се учил от вашите статии и вашия сайт vinoto.com. Не съм винен експерт и приемам забележката ви. Вероятно харесвам повече плодови вина с по-малко танини и заради това описвам грубите танини, като зърнести. Нямам претенции за професионален, прецизен изказ🙂. От доста време се каня да отида на курсове по дегустация и май е време да го направя. Весели празници Яна и продължавайте да пишете!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s