Кианти тук, кианти там


Кианти, Banfi, производител Banfi, 2012, 19 лв. от малко квартално магазинче

Кианти, Castiglioni, 2011, производител Frescobaldi, 25 лв., Пикадили

banfi, chianti, киантиПонякога, ама много ми се пие точно кианти и нищо друго. Търся, черешите, сочността и изненадите. Първото кианти е на Банфи,19 лв. от малко квартално магазинче. Банфи са известен и уважаван производител, но това е базовото им вино. Да знам, че не е много евтино за България, но това в положението. Все пак беше най-евтиното от всичките им киантита. Въпреки прекрасната паста, с която го комбинирах ми се видя едно много елементарно вино.

Цвят: Жив, рубинен, леко прозрачен

Аромат: Доста слаби аромати, но все пак се долавя лек нюанс на череша, опушеност, препечен хляб. Чак в сухата проба откривам по – силен аромат на вишни.

Вкус: Обикновено тук пиша, как еди-кой-си аромат се пренася и във вкуса. По един странен начин и тук има подобен ефект – липсата на силни аромати се пренася във вкуса, под формата на липса на силни вкусове. Отново се появяват препеченото и опушеното и май е това. Виното стои леко грапаво като усещане в устата. Кратък послевкус. Какво значи това? Ако виното оставя вкус от 5 до 10 секунди – кратък, от 10-15 среден, и над 20 е дълъг послевкус. Този беше под 5 сек. Кратък. Това е.

castiglioni, chianti, киантиТрябва да призная, че бях леко объркана. Така ли трябва да изглежда киантито? Имам съвсем  други спомени. На другия ден прегледах старите си бележки и отидох отново в магазина, този път Пикадили. Взех си Castiglioni, 2011, на Frescobaldi, също много добър производител с велики вина. Това кианти отново е базовото им вино, за 25 лв. Ще си призная – кредитната карта влезе в употреба. Отново. Това вино напълно компенсира страданията с първото.

Цвят: Тъмночервен с рубинени оттенъци и блясък.

Аромат: Отново няма някакъв пищен, впечатляващ нос, но си има съвсем прилично интензивни аромати – сладки зрели череши, лек цветист тон, като виолетки. И това вино има тонове на препечено, но някак си не толкова аресивни и доста по – меки и облагородени.

Вкус: Коприна. Сериозно. Киантито има средно плътно тяло и относително по-високи киселини и танини. Често усещането в устата, не е точно на облост и загладеност, а повече зърнистост или сухота, или понякога грапавост. Това съчетано с плодови и цветисти  тонове си е част от очарованието на киантито. То е….ами леко дивичко. Е, не и това. Почти напълно опитомено е. Тялото му категорично е по-плътно от първото, а структурата е копринено нежна. Нито помен от грапавост, зърнистост и т.н. Черешите продължават и във вкуса и преобладават през цялото време. Има и препеченост и опушеност, но те са като обертоновете на мелодия, чиято основна хармония са черешите. Леле, каква поезия сътворих, не е истина.

chianti, hrana, храна за киантиНа масата: паста, паста, паста. Това е положението. Тя уравновесява киселините, а пътността и кара виното да изпъкне. Моята беше съвсем нормална за червено вино – с доматен сос и телешко смляно месо. Избах си спирали, защото ми харесва как задържат соса. Пармезанът и босилекът, са за още по-средиземноморски вкус.

Заслужава ли си? Не знам какви изводи да направя. Нещо като не купувайте най-евтините вина на Банфи, не знам. Пила съм страхотни техни вина. 2. Не се водете по най-ниската цена. 3 . Не се отказвайте и експериментирайте с други производители. Да, това звучи повече като мен.

 

3 thoughts on “Кианти тук, кианти там

  1. Гергана Лазарова

    Мими, ама как го описа… Особено поетичната част! Аз знаеш, че хич не разбирам от вина, ама с глямо удоволствие те чета. И май не съм споменавала, ама имам любимо вино. Мога да ти кажа за него това, което домакините на въпросното гостуване ми споделиха. Виното било Малага и го произвеждал виден винар от Асеновград. Е, мога да ти кажа, че съм влюбена в това вино – сладичко, ароматно, плътно и червенко… Не мога като теб да го представя, ама мога да му се насладя напълно. От него съм успявала да изпия и две чаши… Ох, отплеснах се.
    Ама ти благодаря за вдъхновението!
    Усмихната вечер, Мими.🙂

  2. Pingback: Как да се науча да дегустирам – тялото на виното | Fresh Cuts of Life

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s