Грюнер Велтлинер – Австрийската звезда


Wiener Vienna Hills, Gruner Veltliner 2013, производител Wieninger, Австрия, 25 лв. от Casavino

Грюнер Велтлинер е емблемата на Австрийското вино и вероятно е най-засаждания сорт грозде там. Класическият Грюнер има свежо, леко тяло и аромати на лимон, зелена ябълка, бели цветя, праскови и неговата запазена марка – отчетливи нотки на бял пипер. Ако е по-зряло, то в плодовите аромати ще откривате праскова и грюнер велтлинер ароматикайсия. Когато виното е по-сложно и богато ще се появят и аромати
на ядки, зрели плодове, билки…

Производителят конкретно на този грюнер – Вийнигер е фокусиран не толкова върху количеството, колкото върху качеството. Винарната е близо до Виена, това обяснява и името му – Vienna Hills. Вината са биодинамични. Всички хербициди, пестицити, изкуствени торове са елиминирани. Фриц Вийнигер казва, че иска да постигне елегантни и пивки вина, с които виенчани да се гордеят. Според мен е успял.

gruner veltliner, Аромат: Много интензивен, от чашата направи изскачат зелена ябълка и цитрус. Първият ден не успях да различа други аромати, но на втория виното се представи много по-добре. Това по принцип е признак, че е добро. Откривам нещо много парфюмно – бели цветя, май орлов нокът. Плодовите аромати са доста по-изразени и уплътнени – отново цитрус, ябълка, но и праскова и дори манго. Очаквах да има минерали и прочутия пипер,
но не ги откривам.

Вкус: Аха, ето ги и минералите, във вкуса; виното е соленовато, с изразена минералност. Пикантността също си е тук. И отново зелена ябълка и лайм. На небце стои много елегантно и завършено. Сериозна работа.

На масата: Традиционно грюнерът се поднася с виенски шницел и картофена салата. Може да звучи странно, но свежестта и високата киселинност на виното прекрасно се съчетават със всяка хапка от тази виенска класика. виенски шницелРеших да проверя, дали комбинацията е толкова добра, колкото се говори за нея. Е, оказа се, че наистина си я бива. Шницелът си е по съвсем класическата рецепта, за картофената салата леко се отклоних от традицията. Използвах рецептата на Йоли. В нейния вариант дресингът е с лимон, който исках да бъде пресечната точка между вкусовете на виното и храната.

Заслужава ли си? Вино, което носи духът на Виена. Достатъчно пивко, за да си прекарате приятно с приятели без да ви натовари. И достатъчно интересно, за да задържи вниманието ви.  П.С. И без шницел също е много добро🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s