Вино направено с любов


Geneza, Мерло, изба Григореску, Румъния, 2011

румъния вино Всеки има трудни дни, какво да се прави,  аз също не правя изключение. Понякога просто имам нужда от чаша вино, за разтуха. Да се пие вино за разтоварване след гаден ден, е много неблагодарна концепция. Липсва ми разбирането и уважението към тази напитка. Тази вечер обаче, знаех точно от какво имам нужда – от вино направено с любов. Получих това вино на една среща на #winelovers, на която се запознах с Юлиан Григореску – винен любител и блогър от Румъния, а отскоро производител. Това е първият му опит и той сподели: „Правя го, за да разбера виното по-добре.“  Самата история на виното е почти любовна. Юлиян няма собствени лозя, така че търси да купи подходящо грозде за своето вино. Търси го дълго. И когато почти се е отказал, видял на пътя жена, която продава грозде. В Румъния има практика хората отглеждащи гроздето, когато го оберат, да изкарват го на пътя и го продават. Нещо го накарало да го опита. Е, гроздето на тази жена било точно както той си го представял – достатъчно сладко и зряло, но и все още хрупкаво. И така започнало приключението на Юлиан…

румъния вино 4Цвят: Ярко – пурпурен и плътен и с дълбочина. Красив цвят

Аромат: Много сортови аромати на сини сливи и боровинки. Долавям и кокос. И пикантни подправки.

Вкус: Има чаровна плодова сладост, доста сладост всъщност. Юлиан твърди, че се е получила заради бъчвите. Използвал е съвсем нови, от американски дъб. Според него второто вино от тези бъчви ще е много по-добро. Пожелавам му успех. Освен сладостта, откривам и вкусът на сливите. Виното стои много приятно на небцето, предлага нежност и кадифеност. Освен това е достатъчно стегнато и не се лигави, както толкова други Мерла. Има дълъг и сочен финал, в който отново се появява пикантността.  Виното се държи забележително добре в доста широк диапазон от температури. Когато е леко преохладено е стегнато и пикантно, а когато е леко по-топло от необходимото разкрива щедра плодовост и сочност. „Това вино изглежда отразява женската ми половина – шегуваше се Юлиан.“ Изглежда, че е прав🙂

вино румънияНа масата: Не се чудих дълго с какво да го комбинирам. Рецептата сама дойде при мен – задушено свинско по китайски със сос от сливи. Сливите и изобилието от пикантни подправки са свързващия елемент. Рецептата е с много съставки, но е проста, защото всичко се прави само в един съд. Ето я и нея:

1 кг. свинска плешка без излишните мазнини се нарязва на парченца с големина 1/2 кибритена кутия. Можете да го запържите, може и да пропуснете. Правила съм го и по двата начина и не намирам голяма разлика във вкуса.

Сложете 1 глава лук, 50 г. пресен джинджифил, 2 скилидки чесън, малка връзка магданоз с дръжките в блендер с малко вода и пасирайте на паста. Загрейте огнеупорен съд и сложете в него пастата с малко вода. Гответе съвсем кратко докато омекне. Добавете 1 с. л. китайска смес от 5 подправки, 4 бр. звездовиден анасон, 1 пръчица канела и 1 ч.л. смлян черен пипер. Гответе около 1 минута.

Смесете 80 гр. кафява захар, 4 с.л. соев сос, 4 с.л. тъмен сос от стриди, 2 с.л. оризов оцет. Добавете ги към сместа. Прибавете свинското (предварително запържено или не, както го предпочитате). Налейте вода, колкото да го покрие. Оставете го леко да къкри. Изчистете и нарежете на четвъртини 450 гр. сини сливи. Сложете и тях и разбъркайте.

Покрийте съда и го преместете в предварително затоплена на 160° фурна. Печете 2 1/2 ч. Ами това е. Както виждате в продуктите няма олио и сол. Ако не запържвате месото, олио няма да ви трябва. А с толкова соев сос и подправки, допълнително сол няма да ви трябва.

5 thoughts on “Вино направено с любов

  1. Гергана Лазарова

    Мими, така ми се прииска да седна при теб! Бих си опитала и от вкусното ти свинско месо, и от това прекрасно вино. Така хубаво си го разказала, така сладичко ми стана на душата.🙂 Не знам дали съм ти споменавала… Но от съвсем малкото вина, които съм опитвала, моята сладолюбива натура харесва най-много едно ярко червено и сладичко вино, което ми казаха, че се нарича Малага. Прави го човек от Асеновградско.🙂
    Поздрави, Мими, и благодаря за тази доза любов в публикацията ти.🙂

  2. smokinka

    Асеновгадската Малага се изгуби, тъй като създателят почина заедно с рецептата. Има разбира се много опити от други съвременници да се постигне… Но като цяло всичкото вино от този район не е това което беше. Имах късмета да опитам директно от „казаните“ на Винпром преди години няколко сорта – това качество така и не открих бутилирано в магазините, независимо от цената!🙂

  3. smokinka

    От малка живея в Асеновград и тъй като късно заобичах алкохола, „Меча кръв“ и Мавруд ми останаха любими. Гъсто и сладичко, плътно едва пропускащо светлина, като това което дядо ми правеше. Сега разбира се развих небце и към по-сухи недесертни вина😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s