Азиатска инвазия


Ето я и обещаната мъжка гледна точка…

Субективни впечатления от „Уиски Фест 2014“

От Милко Стоянов

Третият пореден „Уиски Фест“ премина в историята – станал вече чудесна културна традиция и спазил градацията всяка година да е по-голям и по-хубав (не знам докъде реално може да продължи възходящата линия, но… догодина ще видим). Та, с две думи – в широката, красива зала на София Ивент Сентър (SEC) – най-горе в Паръдайз Мол – беше приятно, уютно, пълно със симпатични и интелигентни хора и, разбира се, с много марки знайно и незнайно уиски и бърбън. Пропуснали сте, ако не сте дошли. Тогава четете.

На лов за нови марки

Разбира се, по-любопитните ветерани на форума се юрнахме първо да търсим и опитваме новите марки, екстеншъни и спешъли, които дебютираха тази година. Защото копринената мекота, богати аромати и прочие на Dalmore или Macalan се предполага, че вече си ги знаем. (Макар че ако някъде ви предложат Macalan Ruby, грабнете веднага шанса като депутат – държавна лимузина.)

hudson bourbonФестът изобщо не разочарова с изобилието си от изненадващи, интересни, очарователни открития. Като например малките бомбоподобни бутилчета (35 cl) Hudson – чисто нова марка бърбън, дестилиран и бутилиран не в Кентъки, а в щата Ню Йорк. Богат аромат, сериозен пауър – 46° и богата гама от 5 варианта (понятията „бърбън“ и „уиски“ се позастъпват на етикета – като Hudson Baby Bourbon Whiskey, но ние не сме формалисти), които ще се борят за късче от нашия Bulleit Ryeпазар при гросмайсторска цена от над 60 лева. (Това си е 120 лв. за 70 cl, но кидинг, брадър!) Опитайте варианта Hudson Four Grain и забравете разните зрънчовци и бисквити, дето се пъчат с „четири зърнени култури“. За да приключа с бърбъните, ще отбележа, че миналогодишното ми запознанство с Bulleit и лютата чушка се разшири с новия играч в тима на Том Булет – чисто ръженото Bulleit Rye. Категорично като дулото на „Смит енд Уесън“, пак на стабилните 45°, това питие от Кентъки тотално променя имиджа на ръжта като скучен посев, който служи само за (уж) диетичен хляб и хаотични целувки от лигави поети романтици сред цъфналите му масиви.

cutty sarkИ за последно в новите находки – един як блендед скоч с оригинална идея, готин етикет и ефектна легенда, създаден от стари играчи в бранша – Cutty Sark Prohibition. Мъжки 50°, добър баланс и аромати – просто перфектен подарък за приятел, който слуша хеви метъл или за индивидуална тематична консумация, докато си гледате сериала Boardwalk Empire по HBO. Трийсет и няколко лева. (Най-забавното е, че го дистрибутира „Кока-кола“ – т.е. можем да го минем и в графата „семейна напитка“…)

Тайванско… уиски?! Сингъл малц?

Но тежката артилерия на феста дойде от далечна Азия. Първо, от Тайван.Kavalan Single Malt Classic

Шотландските експерти наричали дестилерията Kavalan „Пришълецът от Далечния Изток“. Пришълец, да, и то в съвсем младежка възраст (основана през 2005 г., първо уиски – продадено през 2008 г.), който обаче си отвори с гръмотевичен кунг-фу ритник портата към Висшата Уиски Лига и някак обезсили митовете и легендите за белобрадите шотландски мастър-блендъри, които предавали семейната рецепта през 5-10 поколения. Как китайците от Тайван и компанията King Car са успели за толкова кратък срок да постигнат толкова качествен продукт – умът ми не го побира. Едва ли е само визията и амбицията на г-н Лий и супер чистата вода от Снежната планина в окръг Илан.

Както и да е, Kavalan e марка, за която все повече ще се говори (чудесно е, че Максиъм вече я правят достъпна за българския ценител) и вероятно най-често ще срещнете класическия й представител – отличен, 40° сингъл малц в характерна прозрачна бутилка.

kavalan-solist-cask-strength-sherry-caskНо „тайната на китайката“ е в премиум серията Solist и безспорно откритието, което почти ме зашемети, беше Kavalan Solist Sherry Cask – тъмен, дълбок, могъщ, почти неземен еликсир, който със своите 58,7° се вля в организма ми с порива на вкусово цунами и накара всичко останало, което отпих в следващите 40-50 минути, да наподобява компот с леко алкохолен оттенък.

Честно, само една глътка е достатъчна,  за да схванеш защо точно това уиски е спечелило двоен златен медал на San Francisco World Spirits Competition и е титуловано Best Rest of the World Single Malt Whisky на World Whiskies Awards за 2012! Е, все пак шотландците се състезават в отделна категория от “Rest of the world”, но пък са си заслужили правото.

При цена от £106.95 (на Острова) и над 220 лв. у нас, това едва ли ще е уиски, което ще ни се удаде да пием редовно, но ако ви изпаднат извънредни пари, имате много специален повод или щедър приятел – банкер или олигарх – пробвайте „солиста“ на Kavalan и ще усетите как клишето „всяка капка си струва парите“ се изпълва със смисъл в устата, гърлото и жилите ви.

Японците – дисциплинирани, трудолюбиви хора, които могат всичко

В „ансамбловото съчетание“ за мен титлата обаче взеха японците – тези леко загадъчни,мотивирани, дисциплинирани и трудолюбиви хора, за които сякаш няма пречка да направят всичко, което пожелаят, и то само на най-високо световно равнище. Цялата история на г-н Шинхиро Тори, компанията Suntory (основана 1923 г.) и нейните дестилерии Yamazaki и Hakushu всъщност ме подтиква много повече към исторически паралели, маркетингови анализи и философски размисли, отколкото към конкретни вкусови коментари за цитрусови нотки, щипка канела и кадифен финиш. И трите ключови бранда на Suntory – сингъл малцовете The Hakushu (12 год.) и The Yamazaki, и бленда Hibiki (12 год.) – са просто безупречно перфектни, всеки по своему, и в нито една ситуация – от ексклузивен подарък до лична егоистична наслада – не можете да сбъркате с тях. Разбира се, различни нива има – и 18-годишният черен етикет Yamazaki е най-наточеният самурайски шедьовър, но и цената му може да се отрази на бюджета ви, както Тоширо Мифуне – на бандитите в „Телохранител“.

o-JAPANESE-WHISKY-facebook sЗа мен изумителни, поне спрямо нашенския, български аршин, са и търпението, и мъдростта на японците, които при наличие на огромен свободен капацитет (линии за над 7 милиона литра годишно) не се юрват да „залеят“ света с уиски и трескаво да трупат печалба, а поддържат супер високо ниво и съответни високи цени (като екзотичен продукт), без да позволят и петънце да капне върху имиджа на техните марки. На това му се вика „дългосрочна бизнес перспектива“, а плавната им, постъпателна експанзия в световен мащаб върви като по ноти, напук на всички световни кризи. През май т.г. те дори купиха за 16 милиарда щатския гигант Beam Spirits и новата мегакорпорация Beam Suntory моментално стана световен играч №3 в света на алкохола! Накратко, пийте The Hakushu, The Yamazaki, или Hibiki при всеки удобен случай, а ако искате „нещо по-така“ – скатайте си бутилка Yamazaki Distiller’s Reserve в тайното шкафче „и аз съм човек“.

Към японското уиски-чудо спада и по-малкият озеки, нов за нашия пазар, който дръзва да играе на терена на йокозуна Suntory – дестилерията Nikka (основана 1934 г.), в чиято линия изпъква един сингъл малц Nikka From The Barrel с 51,4° и интересно квадратно шишенце, за жалост събрало само 0,5 l. Съдържанието си струва, обаче. 

По градуса ще ги познаеш…

Eдна от любопитните тенденции, които някак изпъкнаха пред премрежените ми от дегустации и майсторски класове очи, беше… високият градус на повечето от интересните, запомнящи се, изпъкващи питиета. 43, 45, 50… чак до тайванските 59, сякаш стандартните 40° вече не са интересни никому? Включително и при азиатците, за които знаем, че по-трудно разграждат алкохола и доливат доста вода в уискито си… Истина е, че при многократна и фина дестилация, 100% натурални съставки и виртуозен блендинг тези градуси не се усещат, не парят и не бият в главата на другата сутрин като „Преспанските камбани“ на Талев… но това си остана за мен интересен въпрос, който ще задам на някой експерт, или… ще очаквам вашите мнения по въпроса. Според мен, тази високоградусова тенденция тотално импонира на българския юнашки подход към пиенето. Но, за съжаление, няма такава състезателна дисциплина, в която – по усреднени национални показатели – да натрием носа на японците, след като не успяхме с производството на компютри и автомобили.

Kanpai!

One thought on “Азиатска инвазия

  1. Pingback: Whiskеy Fest Sofia 2014 – впечатления и емоции | Fresh Cuts of Life

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s