Как виното и дъбовата бъчва се ожениха


дъбови бъчви, виноКогато говорим за вино, винаги се вмъква и темата за бъчвите. И как не, та те са един от най-разпознаваемите символи свързани в винопроизводството. В моите представи връзката между виното и бъчвите е много романтична. Почти любовна. Те си влияят и взаимодействат, точно както в една истинска връзка. При тези двамата, развръзката е щастлива. Виното и бъчвите са свързани завинаги. Е, има забежки и към други материали, но нима и в истинския брак не е така?

Може би, точно заради тази ми романтична идея, се поразрових, за да разбера как е започнало всичко. Както при повечето любовни истории, така и при тях, причината виното да отлежава в бъчви, не е била умишлена, а резултат от щастлив инцидент. Но да започна отначало…

амфори за вино

Амфори предназначени за транспортиране на вино по море. Снимка Museum of Underwater Archaeology, Bodrum Турция

В продължение на хилядолетия глинената амфора е била съдът за съхранение и транспортиране на вино. Транспортирането му е било много важно. Когато древните царе и пълководци са отивали на походи, необходимо им било да вземат, не само оръжие и храна, но и вино. В онези времена, виното било по-безопасно за пиене от водата (според мен и сега е така🙂, освен това давало допълнително калории на войската, когато не достигала храна. Да не говорим за влиянието му върху бойния дух…

Като се започне от древните египтяни, хиляди години армиите, добре де и търговците, използвали амфорите за пренасяне на скъпоценната напитка. Херодот отбелязва, че хитрите месопотамци са използвали бъчви от палмово дърво за целта. От една страна този материал бил доста по-лек и удобен за транспорт от амфорите. От друга страна, палмовото дърво било доста скъпо и твърдо. Трудно се огъвало във формата на бъчви. Изглежда, заради това тази практика не добила голяма популярност и амфорите си останали предпочитани.

Въпреки, че транспортирането на вино в крехки глинени съдове, на дълги разстояния си било достатъчно голямо изпитание, те били предпочитани и в Гръцки и Римски времена. Когато обаче, Римската империя се разраснала на към Централна и Северна Европа, транспортирането на вино в амфори, но вече не по море а по суша, се оказало доста по-трудно.

бира, бъчви, галия

Снимка germanbeerinstitute.com

Когато римляните се сблъскали с галите, те открили че тамошните племена, ползвали бъчви, често направени от дъб, за да транспортират бирата си. За римляните, трудно може да се каже, че не са били съобразителни. Така че, не им отнело много време да осъзнаят, че това било решението на техния проблем с амфорите. Въпреки, че били  правени опити и с други видове дървесина, дъбът се оказал най-добрия избор. Първо, заради цената. Дъбови гори имало в изобилие в Централна Европа и достъпът до тази суровина – много лесен и евтин. За съжаление в наши дни вече не е така. Второ: Дъбът е по-мек материал от палмата и се огъва доста по-лесно. Да се направи една дъбова бъчва изисквало много по-малко време, изпичане и усилия. И трето: Поради структурата на дървото, те осигурявали непромокаема среда за съхранение. Точно както амфорите, но не били чупливи. Преходът към дъбови бъчви не закъснял и за по-малко от 200 години, амфорите били забравени.

Това обаче, не е краят на историята. Римляните бързо забелязали, че след известен престой на виното в дъбова бъчва, то променя качествата си и то към по-добро. Контактът с дъба прави виното по-меко, гладко, а за някои вина подобрява вкуса. За да се направи бъчва от дъбови дъски, те трябвало да се огънат. Тогавашната технология била леко изпичане на дъските, за да им се придаде нужната форма. Точно това изпичане се оказало ключово за виното. То придобива допълнителни и много привлекателни аромати на подправки – канела, карамфил, ванилия. Вкусът също се обогатява.

вино, дъбова бъчваПренасянето на вино в бъчви продължило и производителите и търговците открили, че колкото по-дълъг контакт имало виното с дъба , толкова повече се повлиява от него. И ето така, започнала практиката на отлежаването на виното в дъбови бъчви. Тяхната мимолетна връзка прераснала в много по сериозни и дългосрочни отношения.

Източници: jancisrobinson.com, winespectator.com, germanbeerinstitute.com, Bodrum Museum

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s