Whiskey Fest Sofia 2016 – все по-добре


Уиски Фест София 2016

Малко неща в България се случват все по-добре, но Whiskey Fest Sofia е едно от приятните изключения.

Изчаках няколко дни, за да отмине еуфорията ми от фестивала. Не ми се получи. Дните отминаха, но еуфорията – не. Така че, ще го напиша както го видях – това беше най-доброто издание до сега. Ще започна с новите неща:

Отделната зала, в която дебютираха нови видове любими напитки – ром и коняк. Чудесна възможност да опитаме както познати, така и нови за пазара дебютанти.

Уиски Фест София 2016Коктейлите. Тоест КОКТЕЙЛИТЕ!!! Това е чудесен начин да откриеш любимото си уиски в нова интерпретация.

Концепцията за комбиниране на уиски и храна, която организаторите от Максиум обещават да разширят догодина.

Новите дестилерии, като ирландската Teeling, която впечатли всички, Lost Distillery Company (много интересен проект, който възстановява отдавна изчезнали уискита).

За мен, най-ценното беше, че доста от лекторите на майсторките класове бяха на щандовете и при желание можеше да ги питаш каквото искаш. Аз изглежда си бях изпила въпросителното биле, защото ги разкекерчих от въпроси. Какво научих. Е, ами доста неща:

  1. Водата е много важна за уискито, да това го знаем всички. Само че, наистина е много важна. Може да бъде солена или кисела, или пък богата на определени минерали и това се отразява драстично на вкуса на любимата ни напитка. След отлежаването им в бъчвите пак се добавя вода, за да се получат 40-те традиционни градуса, и …вече можете да си представите колко е важна.
  2. Суровината – има дестилерии, обикновено малки, локални, които изкупуват ечемик, само от местни производители, или го отглеждат сами. Целта им е да постигнат напитка с вкус, напълно да изразяващ мястото, от което произхожда. Това не се отнася за големите играчи на пазара. Johnny Walker например купува ечемик от цяла източна Европа. Дали е възможно в Johnny да има и българско зърно. Едва ли – каза ми амбасадора, – те купуват главно от Чехия. И така с шеги и клюки стигаме и до ферментацията.
  3. Условията на ферментация и дрождите – когато малцът е подготвен, се добавят дрожди за започване на онзи мечтан процес, при който захарите се трансформират в алкохол и въглероден двуокис. Да, това е ферментацията. Логично ползваните дрожди са култивирани. Има ли някой който рискува с диви дрожди? Оказа се, че има. Дестилерии в Чикаго експериментират и получават доста интересни резултати. Да с дивите дрожди трябва да се внимава, и да се работи с чист щам…но интересно е да се види какво се получава, когато оставиш всичко в ръцете на природата. Не знаех, че Jack Daniels ползват свой собствен щам за ферментацията си и на това се дължи специфичния вкус. Е, вече знам…
  4. Бъчвите – дали са първично обгорени и в каква степен на обгаряне, какъв дъб, какво е имало в тях преди това.

Всъщност факторите, които влияят на уискито са десетина, но … нали трябва да остане нещо за научаване и за следващия път.

Дадох си сметка, че щом говорим за вода, местна суровина, диви дрожди, то можем да говорим за тероар при уискитата, също както при вината.

Уискитата които ме впечатлиха:

Уиски Фест София 2016Koval – както се оказа една от най-прогресивните и влиятелни дестилерии в САЩ и има защо. Представиха ни зашеметяващи уискита.

Laphroaig 15 – просто не можах да подмина стария си любимец, но точно този беше разочарование за мен. Опушеният му аромат е притъпен и прибран, а нежният вкус заменен от пиперен и доста суховат, в който силно се усещат танини. Не е лошо уискито, но според мен се отдалечава от стила на дестилерията и то не в добра посока.

Teeling – съвсем нова дестилерия основана през 2015. Дайте и шанс, все пак собствениците произвеждат огнената вода от 1782 г. Богат и хармоничен вкус, който изненадва с дълбочината си.

Уиски Фест София 2016Paul John – опитах го от любопитство, не се намира индийско уиски под път и над път в България. И след това още два пъти се връщах за него.

Bruichladdich The Classic Laddie – ако можете да си представите, че на остров Айла има и не опушено уиски, ето го. Сладък аромат с цветисти нотки. На вкус ми се видя доста пиперливо. Обратното на стила на Айла и ще призная, не можах да го възприема.

Kavalan Solist – след него, нито едно друго уиски не можа да ме впечатли. Дълъг интензивен вкус. Дълъг имам предвид повече от 5 минути ще го усещате на небце и ще се променя. Вкусовете и аромати са много, да не ги изброявам, но си представете една торта от вкусове, която изяждате пласт по пласт. Е, нещо такова.

И един ром, Angostura Rum – от Тринидад и Тобаго с цялата чувственост и пикантност на Карибите.

Организаторите бяха така мили и (далновидни, хе-хе), че да ми поискат препоръка какво да се подобри следващия път. Ето я: Номера на щандовете и в книжките с уискита, за да може лесно да намираш кое уиски, къде се намира в залата. Изложените напитки вече са доста и ни трябва система за по-лесно намиране. След няколко задълбочени дегустации, обяснения от рода „Онова уиски, ето там по диагонал и малко в ляво“ просто спират да работят  :-).

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s