Пекорино, да има и такова вино


Pecorino, сорт 100% пекорино, 2016, изба Umani Ronchi, Италия, област Abruzzo, Monti Pagano, 23 лв. от Casavino

Колкото и да ми се иска да не си признавам, избрах това вино заради етикета. Забавен, модерен и напълно различен от всички други на рафта. Не е много удачно да споделя, но ще го направя, не ми пукаше какво ще бъде виното, просто трябваше да разбера какво се крие зад тази нелепа, но симпатична овца. Е, извадих късмет, можеше да е поредния маркетингов трик – интересен етикет, но в бутилката няма никой. Слава богу не беше така, и втората бутилка е отворена и почти изпита докато пиша това.

Пекориното (да, точно както прочутото сирене се нарича)  заслужава доста повече популярност. Има много версии откъде идва името, дали овците са обичали да похапват от него, или просто този сорт е бил наличен в районите с пасбища в Абруцо, може би никога няма да узнаем. По – важното е, че можем да му се наслаждаваме. Всъщност е имало реална опасност пекорино да изчезне. В миналото е било използвано за подобряване качеството на вината произведени от други бели вино. Било е много подходящо, заради интензивните си аромати, доброто съдържание на алкохол и така характерната за него високата киселинност. Имало само един проблем – ниският му добив. Така че, било изместено от други по-плодовити сортове.

Проектът Pecorino на избата Umani Ronchi преоткрива чара на този сорт и доказва, че от него могат да се получат чудесни вина. Запомнете тази изба, това не са някакви случайни хора, а са посветени на запазване и разкриване на пълния потенциал на местните сортове в Марке и Абруцо. Правят великолепни занаятчийски вина, всичките органични.

Цвят: тъмно златно с интересни зеленикави оттенъци по ръба.

Rose-Petals-Аромат: Интензивни и изразителни манго, праскова (ама като зелена праскова) на първо помирисване; с развитието му в чашата се разкрива и дюля; много харесвам вино да ми мирише на дюля…вълшебно и лятно. Има нещо интересно – долавят се  захаросани розови листенца, това е пищен сладкарско-цветист тон, но в случая в малка доза. И на всичкото отгоре не се появява всеки път, а само ако внимавате в картинката.

pecorino aromas

Вкус: Средно плътно тяло, но в никакъв случай не е тлъсто или отпуснато. Напротив великолепно отчетливи киселини, проникващи така добре в рецепторите, че без да искате ще си съберете бузите :-). Вкусовете са цитрусови като лайм, и хрупкава зелена ябълка. Няма нищо овчо в това вино. Стегнато и пълно с вкусове. Хрущящо свежо и само добрата му плътност го предпазва да не е прекалено агресивно и ъгловато.

На масата: От избата го препоръчват с риба, паста, пресни меки сирена или супа от леща. Последното ми се видя интригуващо и реших да комбинирам виното точно така.

pecorino-lentil-soup

Втората бутилка е в доста по-семпла компания – нямаше как да не пробвам пекорино с пекорино :-). Изненадващо добра комбинация. Кое от двете ли? Честно, не се занимавайте с лещата.

pecorino-and-pecorino-cheese .jpg

Заслужава ли си? Приятно и забавно вино, което си струва да се опита няколко пъти.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.