Yamazakura – за японското уиски, самураите и игрите на думи…


Нова интрига за ценителите идва от далечна Япония

Гост-автор: Милко Стоянов

От няколко години ме гложди цивилизационната (почти екзистенциална) дилема „Как азиатците успяха да направят равностойни, че в някои случаи и по-добри уискита от шотландците“. Нали това били тайни рецепти на прадедите,  изкуство, предавано от поколения, усъвършенствано с векове, специално зърно и кристална планинска вода, солен морски вятър и духа на Уилям Уолас… Да, ама излиза, че онези ултра дисциплинирани, работливи хора с дръпнатите очи  могат – стига да решат и да се запретнат – да направят нещо така древно и изконно европейско като уискито и да го изведат до най-високо световно равнище. Аз поне друго обяснение нямам.

Photo good 4 copy

Hibiki иNikka ми намигат, но тази вечер е само за Yamazakura

И тъй, докато поредните бутилки Хибики и Ника ми намигаха всяка вечер изкусително от домашния бар, в ръцете ми попадна нов уиски герой от Изтока, който сe изгледа под вежди с конкуренцията, но веднага намери общ език с моята катана и жълтите Onitsuka Tiger (ала Булката в Kill Bill).

Photo 4

Ето, че и катаната ми влезе в употреба…

Е, забавлението започва още от името.

Да, „Яма-за-кура“.

Където и да поискате да сложите ударението. Уиски, което трудно ще забравиш.

Веднага почнах аз, като стар филолог, да ровя из разни референции и открих, че това била съставна дума (или езиково „портманто“, различно от закачалката в коридора ви). Състои се от японските „Yama“  (планина)  и „Sakura“ (черешово дърво) – демек, цъфнала череша в планината, загатната и от дизайна на етикета и кашона. Веднага обаче трябва да отбележим, че в японския културен контекст в цъфналата череша няма нищо лигаво и романтично, напротив – чери блосъмът е… „цветето на воина“!  Или, както казва древната японска пословица: Hana wa sakuragi, hito wa bushi. (Най-добрият цвят е черешовият, най-добрият мъж е самураят.)

maxresdefault (1)

Най-добрият цвят е черешовият, най-добрият мъж е самураят

Е, не мога да отрека, че българската фонетична плоскост на Ямазакура подхлъзна асоциациите ми и в друга посока, припомняйки за гейшите П**ка Катояма и Миосмука Ташака, чиновника Насакото Яката и, разбира се, великия шогун Куранага Стана… все митични герои от езиковедския студентски фолклор.

(Но, пишейки  тези редове, почти усещах как две димящи лазерни дупки прогарят в гърба ми – гневния поглед на принципала на този блог, която изрично ме предупреди „Без простотии!“, но пък и се зарече, че в духа на свободното слово няма да налага цензура…)

Затова минавам по същество.

Sasanokawa Shuzo е всъщност буквално… древна дистилерия, варила саке и шочу още от 1765 г. Базирани са в Корияма Сити, префектура Фукушима и са само на 40 мили от злополучната ядрена електроцентрала. Чак след войната, през 1946 г., те прибавят уискито в продукцията си , а сега явно искат елегантно да се метнат на влака на световния търговски интерес към японското уиски.

Yamazakura Blended Whiskey, както отчитат и специлизираните сайтове, е малка мистерия. По традиция, японските дистилъри от старата школа си траят относно ползваните суровини и технологии, тъй че точният микс и тук е неизвестен. Няма и  Age Statement, но това е масово при блендираните уискита. Експерти смятат, че в бленда има четири различни сингъл малца и по-малък дял зърнени уискита.

yamazakuru-japanese-blended-whisky-web

Tasting notes:

Изненадващо светло на свят, уискито има много леко, ефирно тяло и доминиращото впечатление е свежест и плодови аромати.  Според експертите, които между другото са малко раздвоени в оценките си (от 1 до 4 по 5-балната система), това е млад бленд, между 3 и 5 години.  Долавя се портокал и дървесина, бисквити със солен карамел и ванилени нотки. Финалът е среден по дължина. Накратко, няма претенции да свали от трона шогуна Хибики, но е интригуващо приключение за онези, които търсят новото и различното.

Добро като уиски, но още по-ефектно като име (и като опаковка), Ямазакура предполага множество подходящи случаи, в които може да влезе отлично в употреба:

–  Подарък за рожден ден или друг повод на приятел, където влизаш сред гостите, размахваш триумфално бутилката, разказваш вица за П**ка Катояма и… ставаш хита на вечерта.

– Подарък за шеф, който има чувство за хумор

– Подарък за шефка, която има чувство за хумор (но и изрично й подчертаваш, че няма търсен подтекст в избрания бранд)

–  И  да не забравяме класиката – да си го купиш и да си го пиеш вкъщи сам в охладена гленкрн чаша.

Канпай!

Yamazakura беше предоставен за тестинг от фирмата вносител Оптимист 1.

Advertisements

2 thoughts on “Yamazakura – за японското уиски, самураите и игрите на думи…

  1. me

    Yamazakura не е японско уиски. Това е уиски бутилирано и етикетирано в Япония. Но не е нито дестилирано, нито отлежало в Япония. Т.е. както повечето критици наричат „лъжливо“ уиски. Ето ви един коментар от може би най-известния уиски дегустатор в момента whiskyfun.com:
    Yamazakura (40%, OB, Japanese blend, +/-2016) This one from Sasanokawa Shuzo Distillery. I don’t think such a distillery exists, though, this is more or less the same situation as that of quite a few ‘distilleries’ in the US. What some call ‘NDPs’, meaning non-distilling producers.

    Какво го прехвалвате след като е пълна боза и лъжа?!? Бленд уиски от някъде си, с канджи на етикета. И? Как стана японско и/или качествено?

    1. Wine Lover

      Сори, чак сега намерих време да отговоря. Първо, не го „прехвалваме“, а отчитаме хумора в името му и питаем любопитство към всяко ново нещо. Някъде да сме писали, че е „е по-хубаво“ от Hibiki?! Не е. Що се отнася до дестилерията Sasanokawa Shuzo – не сме ходили да видим дали е там, или я няма, но приемаме за чиста монета думите на вносителя – един от най-големите експерти и ентусиасти на уискито в България. Трето, не знаем кой коронова „най-известния“ и „най-неизвестния“ уиски дегустатор, но за въпросното уиски има много писания – от thewhiskyexchange до masterofmalt и не видяхме съмнение в автентизма на произхода му. Дали е качествено – доверяваме се на небцето, езика, обонянието и сетивата си. Цената… това е вече друга тема.
      Впрочем, НЕГАТИВИЗМЪТ е много силна черта на българската народопсихология. Много хора предпочитат да плюят, вместо да дадат позитивна алтернатива. Може би, защото я нямат? И не последно място – изпитвам респект само към мнения с име и фамилия, не с никове.
      Милко В. Стоянов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.