Тримата мускетари и виното – част 2

Надявам се да ме извините, че ми отне толкова дълго да напиша и втората част на това удивително винено-мускетарско пътуване. Ето я и нея, дано се забавлявате колкото мен, докато правех проучванията и я пишех.

И така стигнахме до момента, в който Атос открива испанското вино, коренно променя стила си на пиене и вече набляга на изживяването и качеството, а не на количеството. Но дори и без сомелиерските му способности, пак щеше да си е нашият човек, така само ни е още по-симпатичен. Ще видим как вкусът на д‘Артанян еволюира, личната класация на Атос, какво е мнението на мускетарите за Бордо, както и няколко хипотези за винените предпочитания на Милейди.

Част II

Глава I – Д‘Артанян пие вино с лорд Уинтър и то отново е испанско. Нашият герой, обаче е твърде запленен от Милейди, за да обърне внимание какво точно пие. Не е уточнено от кой район е, твърде вероятно да е Риоха, която и тогава е била известна с виното си.

Следва забавната глава, в която Портос е наказан от съдбата и трябва да обядва със стиснатия си братовчед, прокурора Кокнар. Виното е Монтрьойско.

Дойде ред на виното. Господин Кокнар наля от съвсем малко пръстено шише по една трета от чашата на всеки младеж, наля почти толкова и на себе си и шишето мина веднага към страната на Портос …..Той също изпи половин чаша от толкова червеното вино и позна, че е отвратителното монтрьойско вино, ужас за хора с изтънчен вкус. Господин Кокнар го погледна как пие виното чисто и въздъхна.

По времето на Дюма вино от  района  Montreuil (тогава много близо до Париж, а в наши дни практически е в Париж) вече не съществува. С избора на това вино ни се показва извънредното скъперничество на Кокнар, който дори на празник купува възможно най-евтиното вино. Както и да е, Портос оцелява и дори забива г-жа Кокнар. Между другото, в „Двадесет години по-късно“, виното от Montreuil се появява отново. но остава отвратително.

Глава IV, в която Д‘Артанян изоставя предпочитаното от него вино от Божанси (описвано от Дюма като обикновено) и поръчва….еха, вижте какво:

— Боже мой! С голямо удоволствие! — съгласи се д’Артанян. — Отдавна не сме обядвали както трябва. И понеже тази вечер аз предприемам доста опасен поход, признавам, че ще ми бъде приятно да поразпаля главата си с няколко бутилки старо бургундско вино.

Огромна еволюция във винения му вкус! Това вече не е наивният провинциален младеж, а гъзар, който знае кое е най-престижното вино и го поръчва със замах. Как да не ни е любим герой? И модел за подражание, когато финансите ни го позволяват :-). Дайте насам няколко бутилки бургундско и не питайте за сметката. Ех, всички искаме да сме мускетари…

В глава Х – Атос допива бавно и на малки глътки последната бутилка от личните си запаси испанско вино. Като винолюбител на средна възраст, прекарала достатъчно дълго време в компанията на други любители на виното, ще кажа, че по този начин пият хората, които много, ама много харесват и се наслаждават на тази напитка. Така че, долу ръцете от Атос, той е ценител, а не алкохолик.

Глава XII – прочутото Анжуйско вино

Тук д‘Артанян получава 12 бутилки Анжуйско, придружени с фалшиво писмо, което го уверява, че виното е от неговите приятели. Както се оказва малко по-късно виното е отровно и само щастливата случайност спасява нашите герои от сигурна смърт. Няма да ви занимавам подробно с разговорите между четиримата за изясняване на ситуацията. Само ще спомена доста любопитния за нас факт, че мускетарите предпочитат вино от Шампан, Шамбертен и ако няма от тези две опции, чак тогава биха се задоволили с Анжуйско вино. Е добре, Шамбертен и тогава, а и сега е престижна област в Бургундия и вината от там са високо ценени. Не само от мускетарите, а и от всички нас. Но шампанското ме озадачава. Да си припомним, действието се развива през есента на 1627 – обсадата на Ла Рошел. По това време, тоест началото на 17 в. Шампан е известен като регион произвеждащ тихи червени вина от Пино Ноар. Да, точно така – обратното на шампанско. Данни за производството на шампанско има и те са доста точни, първите бутилки се появяват около 1700 г., почти 75 години след събитията описани в романа. Изглежда Дюма приписва собствените си винени предпочитания на героите си. Е това, не е необичайно за него.

Глава XVII, в която мускетарите участват в идиотски облог за закуска с вино под куршумите на Ларошелци. Но не те ги притесняват, а фактът че кръчмарят ги е измамил и им е приготвил кошница с хляб, шунка, варена кокошка и … Анжуйско вино, вместо шампанско.

Проклет кръчмар! — извика той. — Дал ни е анжуйско вино вместо шампанско и мисли, че ще се уловим на тая въдица!

Все пак го изпиват, явно анжуйското не е било чак толкова лошо.

Глава XVIII – Атос е довършил испанското вино и се е върнал към класиката – Шамбертен. Тук прозинася забележителна „философска“ реч:

Е, господа! Всичко може да се случи — животът е броеница от малки неволи, които мъдрецът със смях отронва една по една. Бъдете мъдреци като мене, господа, седнете на масата и да пием. Бъдещето винаги изглежда розово, когато го гледаш през чаша шамбертенско вино.

Трябва да му го признаем, прав е Атос. Само дето незначителен проблем като този, че виното от Шамбертен не е точно евтино, не е дори умерено скъпо, не бива да ни разваля настроението, нали?

Глава XXI – кардинал Ришельо, явно си няма друга работа и намира занимание на нашите хора, а именно като негова лична охрана при една от разходките му. Много прозорливо от негова страна и за малко да разкрие кроежите им за новото приключение – освобождаването на любимата на Д’Артанян. Положението е спасено от Атос, който заслужено се награждава с чаша превъзходно Борда. А, така…забелязахте ли, Бордо се споменава за пръв път в романа.

— Бедните глупци! — въздъхна Атос, като изпи чаша превъзходно бордо, което, макар че по онова време не се ползуваше със сегашната си слава, я заслужаваше не по-малко от днес.

По времето на мускетарите, Бордо вече има изградена репутация, но славните времена все още предстоят. През 1627 блатата в Медок, тепърва започват да се пресушават от холандците и превръщането им във един от най-великите винени региони в света  предстои. Очевидно е, Бордо не е сред предпочитаните на нашите любимци, които категорично предпочитат Бургундия и по–конкретно Шамбертен. Между другото кардинал Ришельо си купува имение в Бордо, в престижната област Fronsac, (в истинския живот, не в романа) ), но едва ли някой ще се учуди от прозорливия му ход. Той прави Фронсак херцогство и дава името си на лозята и шатото. И така се ражда Chateau Richelieu, което съществува и до днес.

Но да се върнем към книгата, глава XXXIII, в която милейди държи в плен любимата на Д‘Артанян и здраво я пои с предпочитаното от нея испанско вино. Ако си спомняте, тя е бившата жена на конт дьо ла Фер, известен като Атос. Само ако бяха открили навреме общата си страст към вината на Испания, може би щяха да са успешна двойка. Но пък романът би се лишил от една от най-интригуващите си сюжетни линии. И така:

— Пийте, виното ще ви подкрепи, пийте – И поднесе чашата към устните на младата жена, която пи несъзнателно.

— Ах! Не исках да си отмъстя така — прошепна милейди, като остави с адска усмивка чашата на масата, — но какво да се прави, сторих всичко, което можех.

Това е третото споменаване на вино, което Констанс пие по настояване на милейди. Какво би могло да е то? Тук има няколко теории. Използваните епитети са гъсто, сладко, испанско. Освен това трябва да може да понесе външна намеса (под формата на отрова от пръстена на милейди) и пак да остане прилично за пиене. Хипотезите са за темранийо, малага, херес. Последното е примамлива опция, херес е много популярно в Англия, където лейди Уинтър е прекарала доста време. Възможно е да развила вкус към това вино. „Не исках да отмъстя така“ – може и да значи, че милейди съжалява, че се е наложило да похаби хубавото вино, но не е намерила друг начин за отмъщение.

В заключителната глава има само още едно споменаване на вино, когато д‘Артанян се прибира невредим от срещата си с кардинала и отива да разкаже всичко на Атос.

И наистина още същата вечер д’Артанян отиде у Атос и го свари да изпразва бутилката с испанско вино, занимание, което той изпълняваше всяка вечер, като че свещенодействуваше.

А, ето че Атос се е сдобил с нови бутилки от любимото си испанско вино и продължава свещенодействието. Не е като да не му влизаме в положението.

Интересното е, че според доста исторически източници италианското вино е било доста по-популярно, но в целия роман няма нито дума за него. За сметка на това, испанското вино, което всеки от лорд Уинтър до Атос харесва, заема подобаващо място. Няма точно описание какво точно е, дали темпранийо, малага, херес, последните две така популярни сред британците. Но в следващите части на трилогията Дюма дава по-точни описания. Е, ще има с какво да се занимаваме.

П.С. Изглежда липсата на италианско вино в романа не е случайна. В „Граф Монте Кристо“ има доста дълъг пасаж относно неспособността на италианците да правят вино и доста остри думи относно кианти. Май Дюма не е бил почитател на вината от тази страна.

П.С.С. Château Richelieu е било собственост на кардинала до смъртта му, след това преминава в ръцете на неговия пра-племенник маршал Ришельо. Съществува и до днес, притежание на китайски инвеститори, отворено е за посещение и има стаи наречени Атос, Портос, Арамис и д‘Артанян. Не случайно една от финалните реплики на Ришельо в романа е „Тези способни хора един ден трябва да бъдат мои.“ Да, той тайничко им се възхищава и ги иска за себе си, а не да ги унищожи. Не знам къде се учат на управление нашите мениджъри, но със сигурност не е от „Тримата мускетари“. А, май трябва.

*Цитатите и илиюстрациите са от изданието от 1978 г., на „Народна младеж“, превод от френски Йордан Павлов.

Реклама