Albert _Bichot_beaujolais_villages_nouveau_2018

Beaujolais-Villages Nouveau, 2018, Albert Bichot, 100% Гаме, под 20 лв. от Wine&Co

Да, прави сте, отварянето на бутилка божоле по това време на годината най-малкото е неестествено, ако не и напълно погрешно. Нека да обясня защо направих такъв причудлив избор.

Принципно, божолето е безкрайно низвергнато в личната ми класация. Освен, че ноемврийската маркетингова истерия ми идва малко в повече, то винаги ми е било безлично, без определен аромат, или лек нюанс на плодове в най-добрия, безхарактерно тяло….абе, въобще….никога не е било моето. Ентусиазираните ревюта на критиците, в които се описва бонбонени аромати, силно изразен плодов характер (брей) или дори банан (?!?), ме караха да се чудя тези хора какво точно пият… и пушат.

От друга страна, отлежаването не е силната страна на божолето, то е най-добро до максимум една година след реколтата. Така че, като видях забравената бутилка в килерчето беше ясно, че се пие сега или никога. Отворих я без особени очаквания, но…. Не бях подготвена за тази изненада – бонбони, бонбони, и ха ха, да пак бонбони. Значи, ключът за палатката бил в чакането. Его го в детайли:

Цвят: Малко по-плътен от очакваното със силно изразен виолетов нюанс, точно както си трябва за едно младо вино.

Аромати: Нали знаете, онези малки дъвчащи бонбони, които имат сърцевина от виолетка. Продават ги в почти всяка будка. Точно на тях мирише. И то, не просто едва недоловим нюанс, а ясен и непоколебим, сладък бонбончест аромат. Когато пих това винце през ноември, плодовите аромати преобладаваха (то май беше единственото от божолетета, което имаше по-изразени плодове, които се предполага да са главната атракция). Сега плодовете са доста по-укротени и са малини, и ако много се напрегна може би диви ягоди, но да не се вманиачаваме чак толкова. Интересното е, че след няколко глътки, като свикнете с бонбоните, се появява много приятен аромат на розови листенца. Наистина го има, и етикетът го подсказва, и на сайта им пише, че това е характерното, но в момента не е водещ.

Вкус: Леко, ефирно, гладко, лесно влизащо и вкусно. За разлика от толкова други божолета, които са си червена вода с алкохол, това наистина има вкус, въпреки това не изисква сериозно мислене. Киселините са запазени, танинче има, но не прекалено – областта Божоле се намира в Бургундия и виното отразява стила ѝ. Отново плодове и накрая една дискретна минералност, но виното идва от район, където почвата е с гранитна основа и точно това се очаква от него.

На масата: Класически божолето се поднася с плато студено пиле, пате, или яйчена салата, с тези храни то се плъзга по гърлото изключително гладко. Не съм готвила нищо специално за него, поднесох го с яйчена салата. След Великден това е очевидния избор.

Заслужава ли си? Ако имате някоя забравена и пренебрегната бутилка божоле, то сега е моментът, в който виното показва красотата си. Извадете я и не се колебайте да я споделите с приятели. Ще се изненадате, колко много може да предложи божолето. Разбира се, не всичко е идеално – след един ден в хладилника, дори с вакуумна затварачка, виното рухва. Не фатално, но е по-малко изразително. Така че, по добре да изпиете цялата бутилка.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.