Стойте далеч от тази книга – „Виното, всичко което трябва да знаем за него“

„Виното, всичко което трябва да знаем за него“, издателство Книгомания, 28 лв. Най-лошо похарчените ми пари тази година.

Това трябваше да е статия препоръчваща книгата „Виното, всичко което трябва да знаем за него“. В нея има много клишета, но и полезна информация. И въпреки, безсрамния product placement, с който е натъпкана можеше и  да е полезна по някакъв начин.

За съжаление, книгата е преведена ужасно небрежно, да не кажа… всъщност ще го кажа:

НЕГРАМОТНО

Преводачът Илия Илиев и редакторът Ана Веселинова не са си направили труда да направят елементарни справки за това, което превеждат. Резултатът е плачевен.

Какво имам предвид – Сансер, Шабли , Кортон-Шарлеман още много подобни, навсякъде са:

сансер, шабли , кортон-шарлеман

Та това са географски области, за бога, откога се пишат с малки букви? Но нещата стават и доста по-зле.

Странно как, сортовете Агиогиртико и Саперави се превръщат в Айоргитико и Саперваки. Не се заяждам, това се случва буквално на всяка страница и една повърхностна справка в Google е могла да го предотврати.

По някаква причина всички наименования са с българска транскрипция, което не е лошо, но е довело до нови и още по-нелепи проблеми. Преводачът се е справил успешно с думата Естейт, но Домейн става на домен (с малка буква разбира се), а прекрасното Bacigalupi Vineyards се превръща във… по-добре да ви го покажа. Вижте сами! Този човек, знае ли английски?

Вайнярд? Сериозно?

Следващият пасаж заслужава специално внимание:

Шато Д‘Икем, едно от най-великите и фундаментални вина в света – с малки букви. Преводачът има фетиш към тях, вече съм сигурна. Но, моля вижте нататък – виното, вече обезглавено и просто икем, е сотерн (фетишът отново). И забележете, сотерн е сорт!?! Не е област във Франция, не е вино, а е сорт. При това е направен от Семийон и Совиньон Блан, които са дявол знае какво, но не са сортове. Ако се чудите каква е тази медена бленда, която се среща често в злощастната книга, преводачът очевидно не е чувал думата купаж и е превеждал буквално.

В интерес на истината има и забавни грешки, като тази, че виното в един момент става „тя“ и продължава съществуването си с женска идентичност. Тук наистина се чудя, дали преводачът, пък и редакторът са били трезви.

Заключение: Много ви моля, стойте далеч от тази книга! Не си го причинявайте. Ако сте запознат с материята, стомахът ви ще се обръща поне три пъти на всяка страница. Ако сте начинаещ, ще ви обърка и заблуди.

Няколко книги за виното, които харесвам и препоръчвам чистосърдечно – ТУК.