Винарна Загрей

Винарна Загрей – вертикална дегустация и малко философия


Когато ти предложат да участваш във вертикална дегустация във винарна Загрей, при това на топ вината им Vinica и Minimum, не се колебаеш много. Истината е, че не се колебаеш въобще, а просто тръгваш.

Загрей едва ли се нуждае от представяне, винарната близо до Първомай, е не просто специализирана в мавруда, тя оформя представата за възможностите на този сорт. А Vinica и MiniMum са емблематични вина, не само показващи на какво е способен сорта, но и страстта и визията, с която са направени. А визия има, и ние бяхме привилегировани лично собственикът Димитър Костадинов да ни разкаже за нея.

Димитър Костадинов

Маврудът

За нас любителите е лесно, въртим чашите и възхваляваме мавруда като най-българския сорт, но се оказва, че той е доста труден за работа – узрява по-трудно, има малък потенциал, а направен по класическа технология дава вина много сходни с пино ноар, или дори санджовезе. Самият Димитър Костадинов го оприличава като характер близко до санджовезе, „…но не толкова плодов, а по-пикантен“ – казва той – „ с отличителни нотки на пръст, земя, малко по-грубоват и поради това от него не стават млади вина, нужно му е отлежаване.“. Най-големия проблем на сорта е късното му зреене и това го прави изключително зависим от климатичните условия през есента. Ако се е топла и продължителна всичко е чудесно, но ако не е такава, реколтата става неизползваема.

Технологията

За да разрешат този проблем Загрей обръщат поглед навън, по-точно към Италия, област Венето. Там винарите сушат гроздето преди ферментацията за поне 2 до 3 месеца, така концентрират по естествен начин киселини и вкусове. Това е технологията, използвана за вина като Амароне, но абсолютно иновативна за България. Питам Димитър, защо е избрал точно тази Амароне стилистика. „Представях си нашия мавруд, като стил точно обратен на пино ноар. Щом от локални сортове като рондинела и корвина (традиционни за производство на Амароне) могат да се получат толкова впечатляващи вина, които да те накарат да им обърнеш внимание, то защо не и мавруд. Все пак, той като сорт има доста сходни характеристики.

Виница – подготовка за дегустацията

Vinica

И така, виното-икона Виница, се прави като гроздето се бере преди да е напълно узряло, да е сигурно, че зърната ще са здрави, чепките се подреждат само на един ред в касетки, като се осигурява свободно движение на въздуха между тях. Суши се в продължение на два до три месеца под навес, в напълно естествени условия, като целта е да загуби 30% от теглото си. Така се осигурява добра фенолност, киселини, цвят и захарност. По време на сушенето танините в чепките имат възможност да узреят добре и това допълнително оформя структурата на виното. Според екипа на Загрей, точно тези танини помагат на Виница да отлежава така добре, затова тази технология му пасва. Със сигурност е така, Виница е най-титулуваното вино в класацията Divino Top 50 – 4 пъти е в топ 10, а през 2016 реколта 2013 (дегустирана тук) е на първо място.

Виница 2009 – превъзходна.

Виница има 12 реколти, от 2007 до 2019 (през ужасната за виното 2014 не е правено, затова не са 13) и ние имахме рядката възможност да опитаме последователно всички тях. Няма да ви отегчавам и да ги описвам една по една, но няколко неща със сигурност правят впечатление.

  1. Стилистиката на виното е ориентирана към подсилване на структурата, запазване на плодовостта и въобще една по-деликатна и естествена гама аромати и вкусове. Не очаквайте конфитюрени бомби стил Нов свят.

2. В по-младите вина 2019 до към 2017 откривам деликатен червен плод, който в по-старите реколти преминава в зрял черен плод. Но водещите аромати са землисти – листа, чай, сушени билки, в някои се забелязва смолиста нотки, като цяло винаги присъства и азиатска смес подправки, която някои определят като кардамон. Възможно е, аз не съм чак толкова добра в това.

3. Много сериозна структура на вината, със огромен потенциал за отлежаване.

4. Искат си няколко години, за да се укротят и облагородят в бутилката. Например 2019, която все още не е на пазара си беше млад дивак с доста зърнисти тании, но пък от 2016 и нататък започват да се случват интересните неща. Имайте предвид това, и ако разполагате с бутилка Виница от актуалната на пазара реколта 2017, дайте и време. Разбира се, 2017 е страхотна и сега, но след няколко години ще започне да показва истинската си красота, благородство и характер. Тук ми се иска да кажа, че и с хората е така, трябва известно време, за да може необузданият млад дивак да се превърне в облагородена и интересна личност, в чиято компания с удоволствие да забравите за времето (Виница го прави с лекота). Но всички знаем, че тази фина трансформация се случва по-често при вината, отколкото при хората, така че не го казвам.

Лозята на Загрей

Преминаване към органично производство

Това, че са осъществили този интересен експеримент и са наложили виното си на пазара изобщо не кара Загрей да се спрат, дори напротив – смело продължават с новаторския си подход. От 2010 лозята им са сертифицирани като био, което означава, че не ползват хербициди, пестициди и т.н. химия. Още едно предизвикателство, в което се впускат решително и безкомпромисно. Според Татяна Стефанова, технолог в Загрей, гроздето отгледано по възможно най-естествен начин и намеси сведени до възможния минимум, дава много по-живо вино и с по-осезаеми сортови характеристики.

Minimum

Виното може и да е Минимум, но ефектът върху сетивата определено е максимум. Това е вино с по-кратка история, но не по-малко интригуваща и успешна. Има пет реколти от 2016 до 2020 и дегустирахме всички тях.  Minimum 2019 стана #1 в DiVino 2020 в Top 10 на вината от лимитирани серии.

Да смачкаш едно грозде, след това да му добавиш сериста киселина, за да убиеш всички естествени дрожди и да добавиш нови дрожди култивирани в лаборатория, това няма нищо общо с тероарно вино.“ – споделя ни Димитър. Той избира друг път, целта е виното да стане изцяло по естествен начин чрез спонтанна ферментация, без нищо да му повлияе и да има напълно натурален вкус. Така се ражда Minimum – натуралното вино и израз на неговата лична философия.

Признавам, че първата глътка беше шокираща за мен, стреснаха ме доста високите киселини и алкохол 16.5%. Обаче, отвъд моите субективни възприятия, някак си схващам, че вината от тази серия са впечатляващи – свежи, доста екстрактни, мощни и вълнуващи. Във повечето от тях отчетливо се забелязва нещо като печени сливи, които карамелизираш на тиган с малко кафява захар, масло и хм…черен пипер?. Нещо такова. Вина, които наистина ме накараха да се замисля. Опитайте ги при възможност, не са нещо, което ще ви остави безразлични.

Моментът, в който дегустацията преминава с медитация.

Ще завърша с последен цитат от Димитър: „Тази година направих 41 години и навлизайки в средата на своя професионален и житейски път, усещам, че моментът за равносметка е добър. Най-добрият повод това да се случи е една вертикална дегустация на вино с необходимия потенциал, сезираща всички щастливи години, които съм преживял в Загрей. Да споделя този опит е нещо, което ще направя от сърце и с радост.“

А аз замирам от вълнение и благодарност и си обещавам отново да посетя Винарна Загрей.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.