Тохун Пино Ноар – или още един начин за справяне с тревожността

Тохун Пино Ноар, винарна Тохун, реколта 2019, 18 лв. от сайта на винарната.

Психолозите съветват при високи нива на тревожност да се вкараме напълно осъзнато във всекидневната си рутина. Не е някаква тайна каква е моята рутина, разбира се, че е отваряне на бутилка вино. Ето, изпълнявам стриктно насоките на специалистите и отварям прелестен пино ноар на винарна Тохун.

Не помня вече на кое изложение го опитах, без официален етикет и небутилиран, но сега си е по магазините и си заслужава да го потърсите.

Може би още някоя година отлежаване ще шлифова велурените му танини. От друга страна, никой не знае какво ще стане дори след няколко дни. Така че…. Няма за кога чак толкова да си кътаме бутилките.

Аромат: Много зрял пино ноар – червени, напращели череши. Да, за сорта са типично по-скоро червени плодове, но все пак има 15 основни клона ПН, не знам кой ползват в Тохун. Отбелязвам си да ги питам. Когато виното е по-студено има нотка, която определям като костилка, а като е по към 17-18 градуса разкрива сладка подправка, според мен карамфил. След известно време в чашата показва и типичните за пиното шума и сухи листа, които тепърва ще се развиват.

Вкус: Ах, имаме нужда от такива вина. Висока свежест и много плод и сочност. Структурно е абсолютна класика – средно тяло, киселини високи, танини средни. И отново зрели черни череши след преглъщане. Очаквах по-дълъг финал, което най-вероятно ще стане след една година, но както казах, няма кой да го чака до тогава.

На масата: Мисля, че това вино си заслужава усилието за едно телешко по бургундски, по Джулия Чайлд. Какво мислите?

Не че искам да ви дразня, но всеобщата възхита на всички известни гурмани по сдвояването на boeuf bourguignon и пино ноар е напълно оправдана. Особено с пино ноара на Тохун.

Заслужава ли си? Класически антидепресант. Добре, че имам още една бутилка.