Вчера се усетих, че измивам чашата си за вино и след това я суша със сешоар, за да не би случайно някоя и друга капчица вода да промени вкуса на новата бутилка. Замислих се, че понякога преминавам границата и се превръщам във винен маниак. Следват още няколко…
- Измиваш си любимата винена чаша и след това я изсушаваш със сешоар, защото 3-те (да, три) останали капки вода могат да променят вкуса на виното.
- Вадиш маслините от соса за спагетите, защото не отговарят на ароматния профил на виното.
- Виното в чашата ти минава митичните 17 градуса и потапяш в нея специално охлаждащо топче купено от е-bay за целта.
- И да, точно така, пиеш виното от чаша в която постоянно е потопен термометър.
- Наливаш малко вино на сина си (който е на 21 и току що е открил уискито) и го питаш дали открива онзи интересен нюанс на балсамов оцет. Изражението му WTF! въобще не те притеснява, даже го тълкуваш като интерес.
- Поканен си на селското събиране с роднини за юнашко пиене и ядене и задаваш въпрос на родовия патриарх в какви бъчви е отлежавало домашното му вино.
- Купуваш си вино с кредитна карта. Но не и обувки, а ти обожаваш обувки…
- Идват ти приятелки на гости и ти вадиш лесните вина, които те биха харесали. А най-хубавите вина ви остават скрити дълбоко в килера и ги споделяш единствено със себе си.
- Ограбват ти апартамента и ти тъгуваш най-много за колекцията си вина, не за парите, бижутата, онези великолепни очила на Валентино (явно съм попаднала на крадци с вкус), а за бутилките вино. И недоумяваш, какво и е на онази бутилка шампанско Luis Roederer, та не са я взели и нея.
Ако забележите тези или подобни признаци, значи се увличате твърде много. По-добре се върнете към нормалния начин – пиене с приятели, за удоволствие 🙂