Отдавна мина времето, когато гледах филмите за Бонд с внимание към фабулата. Пак ги гледам с удоволствие, но вече с изострено внимание към детайлите. И тъй като наскоро пак гледах Казино Роял, който си остава един от любимите ми, открих нов любопитен детайл. Забелязали ли сте момента, в който Бонд проверява чантата на Веспър Линд. Сред кинематографично разположените женски нещица, на преден план е бутилка парфюм – Melograno Acqua di Colonia на Officina Profumo Santa Maria Novella.
Melograno e класически парфюм непроменен от 1965 г., когато е пуснат на пазара от Флорентинска парфюмна къща основана през 1221 г. и са правили парфюмите на Катерина Медичи И това беше достатъчно да се зарибя. Фирмата все още съществува и дори има онлайн магазин. Е, познайте какъв беше подаръкът ми за Коледа. Да, точно така – Melograno. И въпреки, че етикетът му е леко променен, производителите гарантират, че формулата на аромата е същата както по време на пускането му.
Страсти и напитки в новия филм за Джеймс Бонд
Парфюми с постоянна формула са изключителна рядкост, дори класики като Шанел 5, търпят леки осъвременявания, та не е чудно, че любопитството ми се изостри още повече. Четох парфюните любители по форумите да наричат Мелограно култова парфюмна класика и честно казано е точно така. Въпреки, че името му означава нар на италиански, това е всичко друго но не и буквално възпроизвеждане на плода. Аз поне, не го усещам в нито един момент от развитието на парфюма. По скоро се усеща идеята за нар, или на мечтата за него.
При първо пръскане върху кожата усещането е за строгост и резервираност, много напомня сапунен аромат. Скъп и фино направен сапун с едва доловим прилив на топла подправка и най-ярките етерични цитруси, които можете да си представите. Има хора, които го наричат алдехиден чук и точно в този момент от развитието му, разбирам какво имат предвид. Но да не забравяме, че е правен през 1965 г, когато никой не е разчитал на първото впечатление. Трябват му поне 20 мин. за да омекне и да започне плавно да се разлиства. Думата е именно тази – разлистване и аз хедонистично се наслаждавам как бавно разкрива платовете си сапуни, мъх, цирусово масло и шипри, с времето те бавно се слягат и се сгъстяват в елегантен флорален букет от бели цветя, много обрано пачули и изненадващо – тютюн. Последното изглежда изненадващо, но стои много на място и напомня, че е своенравен парфюм със собствено мнение. Напомня ли ви на Веспър Линд? Да, точно като нея, нали.
Това ми е едва втори парфюм, който купувам на сляпо (първият беше Jasmine Noir Bvlgari, в който още съм влюбена) и имах опасения, че ще получа старомоден винтидж аромат с алдехидни и прашно-мъхести нотки. Алдехидите са си тук, но в никакъв случай не е старомоден. След рязкото отваряне се утаява в мек, топъл и много женствен аромат на нещо като мъхест цитрус, върху пухкав облак от мъх и шипри. Не мога да намеря подходящите думи за това пухкаво и много женствено усещане, но се надявам че някой ден и това ще стане. Дори след след няколко часа асоциациите ми са точно такива -мекота, дискретна сладост, женственост и нещо неустоимо меланхолично.
Композицията е безупречно хармонична. Сложна, но в същото време не изисква усилия и напрягане, за да го разбереш. Мирише класически и извън всякаква мода, някак си. Отнема много време, знания и търпение, за да се създаде нещо толкова сложно, но толкова невероятно благородно в развитието си.
И само две думи за трайността – чудовищно траен. В парфюмните групи често се дискутират трайни парфюми, които се усещали на кожата дори след душ. Това винаги ме е карало да вдигам вежда, но ето че вече и аз попаднах на такъв аромат.
Мелограно, за мен е въплъщение на това, което най-добрата парфюмерия може да предложи. Консервативен? Да, несъмнено. Класически? Без никакво съмнение. Леко подценен, но достоен. Непреходен е думата, която търся.
Тези флорентинци, наистина знаят какво правят.
Fresh Cuts of Life 