Архив на категория: Little moments

Малки прекрасни моменти, които искам да запомня

Онзи винен момент…

…. И как да го постигнем

Има един особен момент във винопиенето, който предизвиква у мен почти будистко усещане за хармония и простота, успокояване на ума и фокусиране в настоящия момент. По време на дегустацията, докато се наслаждавам на малките детайли на случващото се – играта на светлината в чашата, различните аромати които се разкриват, вкусът на виното, звукът от лекия звън на чашите – и ето го, случва се отново…винения момент.

Понякога, съвсем умишлено забавям темпото, за да оценя грациозността на извивката на бутилката, красотата на етикета, начинът по който виното се движи при завъртане на чашата. Умът ми е склонен да препуска, да скача от мисъл на мисъл, да се тревожи за твърде много неща. Но с такъв ритуал се успокоява и вниманието ми нежно обгръща, точно този момент. Ето, живея тук и сега… няма нищо друго за обсъждане, освен виното. Няма къде другаде да бъда, освен точно тук в настоящия миг.

Преди няколко години, докато се обучавах в дегустирането на вино, този винен момент дискретно се промъкваше и във всекидневния ми живот. Когато си тръгвах от обучението, вървейки по улиците на София улавях градските звуци, гледки и миризми. И тези усещания ме караха да изострям сетивата си и да улавям момента. И после идваше предизвикателството на градския транспорт…

Точно по това време осъзнах, че има огромна разлика между това да пием виното си с пълно внимание и да го пием, обсъждайки последните новини по телевизията.

Извънвремевото осъзнаване на винения момент се оказа моята малка противоотрова срещу стресът на ежедневието. И ако ви интересува как да го постигнем – ето как става.

Целият номер е да се пробудим от програмираните ни навици и усещания и ги видим по-отчетливо, необременени от обичайните си очаквания и предразсъдъци. Всъщност подобна стратегия се ползва при някои медитации, сега ще я ползваме за по-цялостно усещане при пиенето на вино. Лесна работа, нали? За целта ни трябва вино и чаша.

Преди да започнете погледнете виното в чашата и обърнете внимание дали имате някакви предварителни очаквания за него. А, сега… отървете се от тях. Просто ги зачернете. Насочете вниманието си към виното и позволете живост и острота на възприятията си. Отбележете цветът, начинът по който се движи течността, играта на светлината и сенките.

Сега с пълно осъзнавате подушете виното. Давайте си сметка за всичките си сетива. Аромати, които усещате, асоциациите, които пораждат. За да ви е по-лесно, разделете си ги на групи – усещате ли плодове? Какви? Бели? Червени? Цветя?Подправки? Какви? Кожа? Тютюн? Масло?

После бавно вдигнете чашата и отпийте. Отбележете си всички промени, които преживява небцето ви. Тук има един лек проблем, можем да различаваме само четири вкуса – сладко, солено, кисело и горчиво. Да, реално вкусът е най-ограниченото ни сетиво, а когато отпием се случват ужасно много неща, които трябва да забележим и опишем и запомним и то с помощта само на тези четири вкуса. Отпиваме и трябва да обърнем внимание на вкусовете, които виното има – сладко, кисело, горчиво, а понякога и солено; усещанията за допир – дали е гладко като коприна, или леко зърнесто, или грубо като шкурка; усещанията за тежест и плътност на течността; дължина и интензитет на усещанията. Това  е сложен процес и аз мислено си го разделям на три етапа, с три глътки.

Глътка 1 – вкусовете. Отбелязвам си кой кога се появява, кой е най-интензивен, как се комбинират по между си.

Глътка 2 – допирът. Гладко и копринено ли усещам виното? Или като кадифе? Велур? Зебло? Тук си отбелязвам дали виното е сочно, или изсушаващо устата. С леко или плътно тяло.

Глътка 3 – интензивност и продължителност. Колко дълго продължават усещанията? Кое кога се появява и затихва? Дайте си сметка за интензивността на вкуса.

А сега забележите липсата на вино в устата ви. Усещате ли още вкусове и аромати? Какви? Обърнете внимание дали изпитвате желание да отпиете отново, за следващ взрив от вкусове или имате нужда да изчакате…. И така, докато видите дъното на бутилката.

Когато приключите помислете върху този начин на винопиене в сравнение с обичайния начин. Беше ли преживяването различно от очакването? Ако решите от време на време да пиете вино напълно осъзнато и с фокусиране в настоящия момент, ще установите, че забелязвате много по-ясно вкусовете и ароматите на божествената напитка, както и сигналите за насищане в тялото ви. Често това означава, че ще разнообразите вината, които пиете, но ще пиете по-малки количества, с по-голяма наслада.

Статията е писана за Винен Каталог КАТА 2019.

Реклами

Тримата мускетари и виното

trimata_musketari_1

Наскоро ми се наложи да прегледам набързо „Тримата мускетари“ и без да се усетя бях прочела половината. Няма да ви питам, дали и вие харесвате книгата. Всички я харесваме. Този втори прочит ми разкри някои изненадващи аспекти от отношенията между мускетарите и виното. А те са съвсем сериозни, напитката се споменава цели 118 пъти в текста. За книга от 520 страници, това означава на всяка пета страница.

И така, на вашето внимание – мускетарите, техните винени предпочитания и някои просветляващи истини за виното. Проследяването е в хронологичен ред:

Виното се появява още в първата глава като част от прочутия балсам за лечение на рани на майката на д‘Артанян. Не е уточнено какво е, но е близко до ума, че това е месно производство гаскойнско вино. Впрочем той никога не поръчва вино от родния си край, който технически е част от Бордо, но за това си има основателни причини.

trimata_musketari_2Следващото споменаване е в глава VII МУСКЕТАРИТЕ У ДОМА СИ, която наред с другите неща описва и отношението на героите ни към любимата напитка. Най-интересно е това за Арамис:

„Понякога посред обеда, когато всеки, разпален от виното и увлечен в разговора, предполагаше, че ще останат още два-три часа на масата, Арамис поглеждаше часовника си, ставаше, любезно усмихнат, и се сбогуваше с другарите си“ *

Ами да, Арамис почти винаги е най-трезв от всичките и такъв си остава почти през целия роман. Добре че са другите момчета, че да стане интересно.

В глава IX се появява по-специфичен текст, разкриващ винените предпочитания на Д‘Артанян:

„— Планше — каза д’Артанян на своя слуга, който си подаваше главата през полуотворената врата, за да долови нещичко от разговора, — слезте при моя хазяин господин Бонасийо и му кажете да ни изпрати шест бутилки божансийско вино, предпочитам от него.“

Божанси (Beaugency) е в източната част на Лоара и на 25 км от Орлеан. Официално е част от Orléans AOC. Основни сортове от белите – шардоне, червените – пино ноар и пино мьоние.

orleans_map

По времето на д‘Артанян вината от Божанси са били едни от най-ценените, наред с тези от Бургундия. Да, нашият човек показва отличен вкус за осемнайсет годишен младеж. По времето на Дюма нещата са малко променени, в неговия „Кулинарен речник“ вината от Божанси са описани просто като обикновени. Има и хипотеза, че с избора на Божанси, Дюма ни показва наивността на героя си по отношение на вината. Как реагират мускетарите на този избор на вино? Да, имаме описание:

„— Работата не е лоша — каза Атос, след като опита виното с вид на познавач и кимна с глава в знак,че е хубаво…“. Е, поне те го одобряват. И по нататък Атос ще проявява сомелиерските си способности. Но всички знаем, че на него може да се разчита.

В същата глава има още един любопитен момент със същото вино. Идват гвардейците на кардинала, които са крайно подозрителни към четиримата ни познайници, но д‘Артанян съобразително спасява положението като предлага вино на капитана им.

„— За ваше здраве, господине!

— А най-вече — извика д’Артанян, сякаш увлечен от възторга си — за здравето на краля и кардинала!

Началникът може би щеше да се усъмни в искреността на д’Артанян, ако виното беше лошо, но виното беше хубаво и той му повярва.“

Забелязахте ли? Гвардеецът преценява искреността на опонента си по качествата на виното, което му се предлага. Има и други подобни случаи описани в романа. Комуникацията между героите тече на много нива, включително винено. Мисля си, че да прецениш човек по виното, което ти предлага може да се случи само във Франция. Вероятно на това му се казва винена култура.

trimata_musketari_232_1Следват многобройни споменавания, с които няма да ви занимавам подробно – нашите хора поръчват вино, винаги първокачествено, а понякога дори го придружават и със закуска, както и уменията на слугата на Портос с ласото, за да си доставят тайно вино от избата на хотел „Гранд Сен Мартен. Но няма да ви разказвам всичко, припомнете си романа. Сега дори е още по-забавен.

В глава XXVI – ТЕЗАТА НА АРАМИС сме възнаградени със следната разкошна сцена – за момент Арамис губи изискаността си и започва да крещи на слугата си. Причината? Д‘Артанян му носи писмо от тайнствена дама и това е краят на любовните му мъки. Да, най-голямата слабост на Арамис не е виното, а жените. Но това си го знаем.

„— Бягай, нещастнико! — извика Арамис, като хвърли черната си шапчица в лицето му. — Върни се, откъдето си дошъл, и махни тези отвратителни зеленчуци и ужасни яйца! Поръчай задушен заек, угоен петел, овнешко печено и четири бутилки старо бургундско вино.“

Много ми харесва това. Просто прекрасно е! Арамис категорично не е вегетарианец и мрази яйца и зеленчуци. И сега следва най-хубавото – четири бутилки бургундско. Да, по две бутилки на човек. Не се шегува бъдещият абат. В онези дни Бургундия е безспорен лидер сред френските вина. Самият Дюма многократно споменава в произведенията си, че единствено бургундското вино е достойно за истинските мъже (за разлика от Бордо).

Обаче има едно нещо, което ме притеснява. Защо виното да е старо? Дори в XVIII век (времето на Дюма) виното се счита за остаряло след пет-шест години отлежаване (според „Структурите на всекидневието“ – Бродел ). Там се казва, че вината съхранявани повече от 4 – 5 години могат да се считат за развалени. По онова време концепцията за отлежаването на виното почти не е разпространена и се е практикувала много рядко. Повечето винопроизводители са били малки изби, които са се стремили да изпразнят съдовете си възможно най-бързо, за да ги освободят за следващата реколта. Т.е. не са имали интерес да го задържат в бъчвите. В редките случаи, в които виното отлежава преди продажба това се е правило от търговците на вино, негосиантите. Отлежалите вина, започват да печелят популярност през XVII и XIX век. Анахронизъм. Може би? А, може би Арамис е провидял в бъдещето и е бил един от първите ценители на отлежалото бургундско.

Глава XXVII – ЖЕНАТА НА АТОС

В Амиен, където Атос остава насред битка, д‘Артанян го намира барикадирал се в избата на странноприемницата. Стратегически правилно, но никой от нас не е подценявал Атос, нали?

Освен, че ще научим историята за него и Милейди, ставаме свидетели на много забавна случка – англичани, отседнали в същото място са готови да се вдигнат на бунт, за да получат достъп до виното в избата.

„Двамата английски благородници бяха отчаяни — те бяха пътували дълго и умираха от глад и жажда.

 — Та това е насилие — викаха те на много добър френски език, макар и с чуждестранно произношение. — Този безумец не позволява на тия добри хорица да разполагат със собственото си вино. Ще разбием вратата и ако е много луд ще го убием.“

trimata_musketari_271_1Да, англичаните винаги са оценявали френските вина. Но какво е това вино, за което те почти са готови да убиват? Дюма ни държи в напрежение, разбираме само, че Атос е изпил от него не по-малко от 150 бутилки. А когато разкрива личната си история пред д‘Артанян поръчва по три бутилки за всеки. Оставаме дълбоко впечатлени, но все още в неведение. Все пак в следващата глава има намек, че това е бургундско.

„Д’Артанян беше потресен от страшната изповед на Атос, но много неща му изглеждаха още неясни в това полупризнание; първо, то беше направено от напълно пиян човек на полупиян и въпреки мъглата, която забулва мозъка на две-три бутилки бургундско вино, като се събуди на другата сутрин, д’Артанян помнеше съвсем ясно всяка дума на Атос“

Няма да ви занимавам със случката, в която Арамис напива двама йезуити, смешна е, но отново никаква конкретика относно виното. Надявам се да не е похабил за тях бургундско.

А сега, внимание! Атос открива испанското вино.

Глава XXVIII ЗАВРЪЩАНЕ – в Crevecoeur пътувайки към Париж, Атос купува 60 бутилки испанско вино, изглежда много го харесва, защото Дюма ще връща героя си към тези бутилки до края на книгата.

— Мене не ме смятайте — възрази Атос. — Испанското вино на Арамис толкова много ми хареса, че поръчах да оставят към шестдесет бутилки от него в колата на слугите: сега съм съвсем безпаричен.“  Това вино Атос го пие като сомелиер, по малко и наслаждавайки му се, край на изцепките със 150 изпити бутилки.

Следва винен разбор на част втора, в която ще видим как вкусът на д‘Артанян еволюира, личната класация на Атос, какво е мнението на мускетарите за Бордо, както и няколко хипотези за винените предпочитания на Милейди.

*Цитатите и илиюстрациите са от изданието от 1978 г., на „Народна младеж“, превод от френски Йордан Павлов.