Лимоновата градина на La Casa – началото на лятото

Едно ново артистично място се появи в София, което с удоволствие споделям с вас – градината на ресторант La Casa, на бул. В. Левски 45. Ако търсите място за отмора, място което да ви зареди отново, закътано, но все пак в центъра на София, ами…намерихте го.

Сгушена между старите градски къщи, La Casa се оказа тиха и спокойна градина, която сред зеленина и нежни цветя, дава тази глътка въздух, от която спешно се нуждаем понякога. Ако искате да избягате от динамиката на големия град, прекрасната градина в средиземноморски стил е точно каквото ви трябва. Свежите лимонови дръвчета се сливат с останалата растителност и орнаменти, за да ни пренесат в мечтаната ваканция някъде в Италия.

Нужно ли е да казвам, че винената селекция си заслужава да се погледне. Е, ще го кажа все пак. Разгледайте винения лист, ще намерите интересни и любопитни предложения, като някои да доста бюджетни. Да има какво да се пие, помислено е така, че всеки да може да си намери по нещо. Ние започнахме с прекрасното пенливо албариньо на Mar de Frades, внасяно от Winebox и ако нямаше други винени изкушения, щяхме да си останем само с него. Само, че имаше… за които обещавам да разкажа подробно в близките дни.

Повечето ресторанти обръщат внимание на декорацията, храната, обслужването, а чашите за вино често са компромис. Тук, в La Casa, няма никакъв компромис с този важен момент и насладата от виното е пълноценна.

Ще дам няколко food&drink жокера – опитайте морските дарове и рибното меню. Много по мой вкус се оказаха филето от див лаврак и мидите Сен Жак, а ако решите да ги придружите с Албариньото на Mar de Frades, ще се получи уникално свежа и вкусна комбинация.

И друг път съм писала за това вино, не са много местата, където можете да го намерите, но тук присъства във винената листа постоянно.

Ако планирам романтичен следобед за двама, лежерна среща с приятелки, или дори по-голямо семейно събиране, вече знам къде е моето място.

Via Vinera – краят на предразсъдъците

Или поне на моите…

Човек и добре да живее, идва ден в който разбира, че е подвластен на най-баналните клишета. Карабунар са ми известни много отдавна, много повече с хубавите си ракии, а за вината…масови с нищо неотличаващи се вина. Че нещо интересно се случва около избата се знае отдавна,  но всеки път когато попадах на такава информация, едно гадно гласче вътре в мен казваше: „Да бе, да“.

Тези банални предразсъдъци буквално се срутиха, когато посетих мястото и видях с очите си от какво са тръгнали и в какво са се превърнали. Но да започна отначало…

Всичко започва през 2004 когато собствениците купуват лозя в с. Килифарево, Северна България. През 2010, винената им страст се превръща в сериозен проект с придобиването на лозята и дестилерията в с. Карабунар. Налага им се да се потрудят доста сериозно, за да постегнат занемарените сгради и да превърнат изба Карабунар в ето това:

Не е зле, нали? С лозята започват кажи-речи отначало, засаждат почти забравени местни сортове като димят, червен мискет, мавруд и рубин. Тероарните условия на Килифарево и Карабунар са много подходящи и за класиците и изборът е да се засадят каберне совиньон, мерло, сира, малбек, пино ноар, пино гри, совиньон блан и шардоне. Лично аз съм най-любопитна какво ще излезе от този малбек, но за това и за един пино ноар ще ви разкажа след малко.

А защо пък Via Vinera?

Желанието на собствениците е, категорично да изразят новия път, по който избата поема и да отличат линията на вината от ракиите. Смело решение, но много правилно според мен. Не че, някой ме пита, де. Но ако все пак попитат, да,  колегите маркетолози са предприели правилната стъпка. Нови вина – нова идентичност.

Via Vinera не спира да се развива. Няма да ви отегчавам с цифри, но ще има увеличаване на лозовите масиви и на производствения капацитет. За нас, като потребители, е важно едно – да има хубави вина и при това на добри цени. Е, ще има. Тук са се погрижили точно за това.

Избата има четири серии вина:

Вината от серията Contour са ароматна и свежа интерпретация на международни сортове и най-естественото начало за запознанство с новия облик на Via Vinera.

Bulgarian Heritage – това са вината от локални сортове, а избата е една от малкото с изчерпателно портфолио – мавруд, димят, мискет, рубин. А мискет и димят имат и версия оранжево вино.

Едноименната серия Via Vinera залага на интернационални сортове, отлежавали в дъб. Това са занаятчийски вина, които обаче са лесно разбираеми и атрактивни, както в стилистично, така и в ценово отношение.

Castellum e престижната серия на Via Vinera. Вината от нея са кулминацията на вижданията на избата за тероар и стил.

И всички тези вина са обединени от майсторството и нежната грижа на енолога Надежда Дюлгерска. Благодарение на нейната креативност, експериментаторски дух и 18-годишен опит от тук излизат фантастични вина, при това на много приятни цени.

 

Опитахме вина от четирите серии… Драматична пауза…. Ще трябва да призная, че Via Vinera разби всичките ми очаквания и се оказа, че прави вина много по-добри от първоначалните ми нагласи. Точка. Но да спрем да се занимаваме с моите заблуди, време е за най-важното – виното.

Новият Малбек, който Надежда извади за нас от бъчвата – въпреки, че е още много млад и необуздан е интересен и нямам търпение да си взема бутилка от него, когато ще се държи възпитано и ще покаже всичко, на което е способен.

Пино Ноар, който все още е в иноксов съд и не е готов да се представи на пазара, но дори и сега е безкрайно интересно вино. Всъщност с бутилка от него си тръгнах от Via Vinera. Хареса ми тогава, а докато пиша този пост отворих бутилката. Ами, както да кажа, харесва ми и сега. Все още младо и леко зелено и с непокорна киселинност. Но решителността, с която заобикаля компотения стил (така често срещан в Бг пино ноарите) е очарователна. У нас има – няма 5 добри пино ноара, ето този се очертава да е шестият. Внимателно ще наблюдавам развитието на вината им, има какво да покажат.

Този пино ноар няма да оцелее дълго у нас

А сега, и останалите вина, които имахме радостта да опитаме – свежи, плодови, но предлагащи дълбочина и от онази женска мекота. Нали знаете, когато с добра дума и усмивка постигаш каквото искаш… Така ги видях аз, според мен ръката на Надето си личи във всяко едно от тях.

Bulgarian Heritage – розе Мавруд

Bulgarian Heritage Misket

Bulgarian Heritage Orange Misket

Bulgarian Heritage Mавруд

Bulgarian Heritage Rубин

Contour Каберне Совиньон и Пино Ноар

Via Vinera – Шардоне и Совиньон Блан

Via Vinera – Шардоне и Вионие

Via Vinera – Мерло, Каберне, Сира

 

Via Vinera – Сира, Каберне Фран

Via Vinera – Каберне Совиньон, Сира

Castellum – Каберне Фран