Пекорино, да има и такова вино

Pecorino, сорт 100% пекорино, 2016, изба Umani Ronchi, Италия, област Abruzzo, Monti Pagano, 23 лв. от Casavino

Колкото и да ми се иска да не си признавам, избрах това вино заради етикета. Забавен, модерен и напълно различен от всички други на рафта. Не е много удачно да споделя, но ще го направя, не ми пукаше какво ще бъде виното, просто трябваше да разбера какво се крие зад тази нелепа, но симпатична овца. Е, извадих късмет, можеше да е поредния маркетингов трик – интересен етикет, но в бутилката няма никой. Слава богу не беше така, и втората бутилка е отворена и почти изпита докато пиша това.

Италианският списък – винено пътуване с чаша в ръка

Пекориното (да, точно както прочутото сирене се нарича)  заслужава доста повече популярност. Има много версии откъде идва името, дали овците са обичали да похапват от него, или просто този сорт е бил наличен в районите с пасбища в Абруцо, може би никога няма да узнаем. По – важното е, че можем да му се наслаждаваме. Всъщност е имало реална опасност пекорино да изчезне. В миналото е било използвано за подобряване качеството на вината произведени от други бели вино. Било е много подходящо, заради интензивните си аромати, доброто съдържание на алкохол и така характерната за него високата киселинност. Имало само един проблем – ниският му добив. Така че, било изместено от други по-плодовити сортове.

Проектът Pecorino на избата Umani Ronchi преоткрива чара на този сорт и доказва, че от него могат да се получат чудесни вина. Запомнете тази изба, това не са някакви случайни хора, а са посветени на запазване и разкриване на пълния потенциал на местните сортове в Марке и Абруцо. Правят великолепни занаятчийски вина, всичките органични.

Цвят: тъмно златно с интересни зеленикави оттенъци по ръба.

Аромат: Интензивни и изразителни манго, праскова (ама като зелена праскова) на първо помирисване; с развитието му в чашата се разкрива и дюля; много харесвам вино да ми мирише на дюля…вълшебно и лятно. Има нещо интересно – долавят се  захаросани розови листенца, това е пищен сладкарско-цветист тон, но в случая в малка доза. И на всичкото отгоре не се появява всеки път, а само ако внимавате в картинката.

Вкус: Средно плътно тяло, но в никакъв случай не е тлъсто или отпуснато. Напротив великолепно отчетливи киселини, проникващи така добре в рецепторите, че без да искате ще си съберете бузите :-). Вкусовете са цитрусови като лайм, и хрупкава зелена ябълка. Няма нищо овчо в това вино. Стегнато и пълно с вкусове. Хрущящо свежо и само добрата му плътност го предпазва да не е прекалено агресивно и ъгловато.

На масата: От избата го препоръчват с риба, паста, пресни меки сирена или супа от леща. Последното ми се видя интригуващо и реших да комбинирам виното точно така.

Втората бутилка е в доста по-семпла компания – нямаше как да не пробвам пекорино с пекорино :-). Изненадващо добра комбинация. Кое от двете ли? Честно, не се занимавайте с лещата.

Заслужава ли си? Приятно и забавно вино, което си струва да се опита няколко пъти.

Greco di Tufo – Гъркът от южна Италия

Greco di Tufo DOCG, изба Feudi di San Gregorio, 2014, 13%, 27 лв. от Бибендум

Има вина, които не ме оставят на мира. Или пък аз тях. Все се срещаме из случайни разговори, бегли намерения и стари списъци. Поетите биха казали, че това е израз заветната, съдбовна повтаряемост, а баба ми би се задоволила и с нейното „то Господ си знае работата“, а за Юнг това би било синхроничност като по учебник.

Но да оставим на мира поетите и добрия стар Юнг. Да се захванем за най-важната работа за днес, а именно това винце с прекрасна концентрация на вкусове. Сортът е Греко, древен и доволно разпространен в Южна Италия. Има теории, че произхожда от Гърция, от където и името му – Гъркът.

Регионът Кампания и специално областта Ирпиния, където са избата и лозята ѝ, са известни на ценителите като един много специален италиански тероар. Вината от района са с интензивен вкус и впечатляваща минералност, дължащи се до голям степен на вулканичните почви в подножията на Везувий. Това е особено характерно за вината на Feudi di San Gregorio, млада изба, на има – няма двадесет години, която промени облика на вината от тази област.

Днешното вино дължи качествата си (а то има какво да покаже) главно на лозята, в полите на вулкана Везувий, и на простите методи на винификация с минимална намеса в технологията. Забравете за неща като продължителен контакт с ципите, ферментация в малки бъчви, малолактична ферментация, отлежаване в дъбови бъчви…няма да ги намерите тук. В този смисъл, това е едно много нормално и традиционно южноиталианско вино. Голямата разлика с многото безлични вина от областта идва от изключителното качество на гроздето и няколко фини настройки в процеса на винификация.

Цвят: Бледо златист, наситен бистър цвят.

Аромат: От елитната тройка местни бели сортове на Кампания, Фиано, Фалангина и Греко, гъркът е този с по-неинтензивни аромати. Това вино обаче е изнада. Още една точка за винарите от San Gregorio. То има дълбоки и богати аромати на круша, праскова и ябълка, всички те не точно зелени, а на границата на узряването си. Една извисяваща се на всичко билкова нотка, като прясно смачкана мащерка, го прави още по интересно.

Вкус: Първото, което прави впечатление е високата киселинност, но нека това не ви заблуждава. На втората глътка ще откриете, че виното е с доста пълно тяло и мазна текстура, резултат от отлежаването 4 месеца в контакт с утайките. Но това не е всичко, да има още – пикантната минералност така типична за вината от района Tufo е тук и при това силно подчертана.

На масата: Препоръките на производителите – биволска моцарела, сурова риба или суши. Аз погледнах полупразния си хладилник и сътворих пюре от замразения ми грах с последните остатъци от бекон под формата на хрупкави парченца и моркови запечени с мед и лимон. Дали случайно, дали защото през цялото време си мислех точно за това вино и плътното му тяло, но този път уцелих комбинацията.

Заслужава ли си? Интригуващо вино, което няма да забравя скоро.

И за да не си мислите, че си измислям за съвпаденията и синхроничността ето – дегустация на вината на Feudi di San Gregorio, точно след 3 дни. Гъркът, разбира се присъства и ще му обърнем сериозно внимание. Е, не е ли права баба ми с нейното „Господ си знае работата“?