Архив на категория: Wines

Вино Копола

Coppola Bianco – Виното за всеки ден на Копола

Coppola Bianco, Шардоне, 2016, Калифорния, Изба Francis Ford Coppola Winery, около 20 лв. от Нота Бене

Копола, да Франсис Копола произхожда от винарско семейство. При това, виното не е просто хоби, или между другото, а сериозен бизнес. Толкова сериознен, че Копола в доста интервюта споделя, че не му се е налагало да прави никакви творчески компромиси с филмите си заради парите, защото винаги е имал семейството и бизнеса си зад гърба си.

В България, вината му ту се внасят, ту спират, така че когато мернах тази бутилка, просто не можах да устоя и да опитам върху какво слага името си. Да, вече лично той се занимава със семейния бизнес, на чудесната възраст от 80-и-няколко години, Холивуд по-трудно го изкушава. Вината му имат няколко серии:

Director’s great movies, които носят имената на филмите, от които се възхищава. Представяте ли си вино „Челюсти“, е той си го представя 🙂

Diamond Collection – доста високо оценена от критиците. Винените, не филмовите.

Coppola – която е описана като вина за всеки ден.

И още няколко, но важното е, че у нас можете да намерите Diamond Collection и Coppola. Мястото е Nota Bene, където има уникална винена селекция и повярвайте ми, вината на Копола са най-малката атракция.

Избрах Coppola, все още не се осмелявам да погледна към другите, финансово включително.

Цвят: Сламесто жълт, с блясък.

Аромат: Не е много впечатляващо на нос. Скромно. Зелени ябълки, зрели жълти круши, банан. Не асоциирам други определени аромати, но има и нещо етерично, кардамон казва сайта им, не знам. Извадих си шушулките с кардамон, според моя нос, не е това, но определено има добре изразена етерична нотка.

Вкус: Доста по-добре, отново ябълки и костилкови плодове и дюля. Плътно тяло, което е очаквано от калифорнийско шардоне, аха да натежи и идват една много приятна и освежаваща киселинност, така че всичко е под контрол.

На масата: Повечето препоръки за шардоне се въртят около пиле с някакъв сметанов сос. На сайта на Копола открих доста дръзко предложение за това вино – свинско със сладко-кисел сос и ананас. Не знам за вас, но аз не се чувствам в позиция да споря с г-н Копола не само са комбинации храна-вино, но по какъвто и да е въпрос. Така че, щом той така казва –  готвя го. Всъщност не е никак зле, свежестта на виното чудесно се допълва със плътносста на месото, сладкото и киселото са в хармония и плодовите нотки от ананаса…ех почти почнах да ги откривам и във виното.

Заслужава ли си? Чудесно вино, не знам дали е за всеки ден. Не е дъбово, различно от всички калифорнийски, които съм пробвала. Леко свежо, много добре направено и с намигване, не прекалено сериозно, но колкото да те запали. Вече гледам към Diamond Collection.

Реклами

When we dance – Санджовезе от Стинг

When we dance DOCG 2013, 95% санджовезе, 5% Колорино и Канайоло, 2013, 20 лв. от S & D Commercial

Малко преди концерта на Стинг преди седмица-две, се поразрових във вината си и открих ето тази прелюбопитна бутилка. Сигурна съм, че знаете Стинг има имение с лозя и градини на 45 км от Флоренция, прави вино и то не лошо. До миналата година се внасяше и у нас, сега може да се поръчва директно онлайн от сайта им. Това, което не  знаех е, че Стинг е купил имота с лозя в доста лошо състояние и се налага да ги изкорени и да засади нови. Това му позволява да изгради буквално от нулата концепция за биодинамични лозя и вина. Нали не сте изненадани, че той си пада по такива неща?

Message In A Bottle – бялото вино на Стинг

Виното е от 2013 г., от съвсем млади лозя, почти изцяло от Санджовезе 95% и което е любопитното без никакъв дъб. Това не е типично за кианти, (в който традиционно дъбът участва), но кога Стинг се е притеснявал да експериментира. Реколтите след 2016 вече са с участие на дъб, но за сега не съм ги опитвала.

Както другите му вина и When we dance е кръстено на песен на Стинг, до този момент има и Message in a Bottle, Sister’s Moon и Roxanne. Както е тръгнал да си ги кръщава на хитовете си, надявам се някой ден да имаме и Desert Rose? Виното идва от апелацията Кианти Класико, което значи, че поне 80% от бленда трябва да е санджовезе, в случая е много повече – 95%, останалите 5% са Колорино и Канайоло. Това е ниската серия на избата и не е предвидено да е особено впечатляващо, но какво да се прави, обръщаме специално внимание на всичко, на което известните решат да дадат името си. Така е устроен светът.

Санджовезе от млади лозя. без дъб, при това от 2013 е рисково начинание, но да видим какво ще излезе. Описанието на сайта им е: „Сладки аромати на червени череши, флорални нотки на ирис, землисти нюанси.“

През 2018 съм отворила бутилка от него и съм отбелязала: „зелени маслини, бял пипер, кардамон, кисели череши, леко огрубени танини, без следа от дъб.“

Да го видим сега, 2019, същото това вино, но по-подробно…

Цвят: Средно интензивен, леко прозрачен, червено – гранатов. Цвят на зряло вино.

Аромат: Опасенията ми бяха, че виното е преминало най-добрата си форма и не очаквах кой знае какво, но то взе че ме изненада. Червените череши все още доминират, много приятна проява от непретенциозно вино като това. Следват сушени домати и нещо като кутия за пури. Опасявам се, че това е всичко. Доста по-малко от преди една година, но това е бутилка 2013 година и се развива в свой собствен ритъм.

Вкус: Леко ефирно тяло, високи киселини, много гладко като текстура и поведение на небце. Танините, които са ме притеснявали преди една година, вече са напълно загладени, жалко че в процеса на опитомяването им повечето аромати са си заминали. Средно интензивен вкус, и не много дълъг финал, пропада в средата. Послевкус: червени плодове и лек намек за тютюн. И май е това.

На масата: Паста с домати, или каквото решите, но да е с домати. Това италианско винце си крещи за сродната душа.

Заслужава ли си? Признавам, че очаквах доста повече. По отношение на вкусове и аромати, виното е отминало пика си, по отношение на зрялост на танини – те са в идеална кондиция, но няма баланс между двете и стои леко празно.