Архив на категория: Wines

първото вино на Аполоуайн

Мелник Apollowine own selection – обнадеждаващо

Melnik, AW Own Selection, 2017, сорт Широка мелнишка лоза, 13.5%. Apollowine, 11.90 лв. , от малкото магазинче за вино в Халите

Голямо изкушение беше това вино, още повече че е направено от хора, които познавам – Apollowine. Толкова често сме говорили за вината, които харесваме (или не харесваме), че когато пуснаха собствено вино, просто нямаше как да пропусна. Мелник е първото червено вино от серията AW Own Selection. Тайничко ще кажа да очакваме и бяла версия, но… нека имаме търпение.

Melnik AW Own Selection е бутилирано и винифицирано от Вила Мелник, а селектирането и блендирането е дело на Митко Николов от Аполо. Виното изразява виждането на екипа на Аполоуайн какво трябва да представлява Мелник като сорт и как  да изглежда виното направено от него. Нека да видим…

Цвят: Рубинено червен с блясък.

Аромат: Интензивен и ясно разпознаваеми малини, а след тях и къпини и при това заедно с листата. Но има и още, както казва един чичко от телешопа „това далеч не е всичко“. Оставете виното няколко минути да се окопити в чашата и то ще ви покаже зрели череши и подправки. Подправки като бял пипер, загатва за някаква пикантност, макар че до този момент е изцяло плодово ориентирано.

Вкус: Първото впечатление е за гладко и сочно вино. След окопитването, пак е гладко и сочно, но освен това плодово, отново се появяват дребните горски плодове. Много ми харесва, че виното не залита по лесната пътечка и няма онази натрапчива сладост, така характерна за някои мелници, които искат лесно и бързо да се харесат на пазара. Средно тяло, може би средно +, очаквах да е по-леко както на толкова други вина от сорта Мелник. Всъщност сортът е с леко до средно тяло, нищо общо с масовата представа за тежките македонски вина. Чудесно изразена киселинност, точно колкото му трябва, без да ви оставя да се чудите ама нито за миг, сега това кисело ли е, свежо ли е, какво е.  Няма такива дилеми в това вино –  сочно и богато е. Танините са малко по-плътни от моите очаквания но добре загладени. Може би след една година ще бъде още по-добре, но кой ли ще го чака цяла година. Добра дължина на финала.

На  масата: С приятели. Сериозно, това вино е много по-добро в компания, защото докато си говорите ще има време да се отвори и да омекне без да му дишате във врата. Моята идея за храна беше кюфтета от карфиол и кашкавал, но мисля да го пробвам и с други варианти.

Заслужава ли си? Чудесно вино, на чудесна цена. След една черна серия мелници, които след няколко минути в чашата губеха всичките си аромати и вкусове и се превръщаха в проста червена вода с алкохол,  да попадна на добре направено и честно вино беше доста обнадеждаващо и освежаващо.

Реклами
La Brume умно и красиво вино

La Brume – умно и красиво вино

La Brume, Villa Mattielli, 2016, Венето, Италия, сорт 100% Гарганера, 13.5%, 27 лв. от Кино и вино

Имам стратегия за големите студове по това време на годината, и тя е да си отворя всички любими вина от лятото. Соавето La Brume на Матиели е едно от най-любимите ми. И само като се сетя, че до преди да се срещна (и влюбя) в това вино отношението ми към Соаве беше… ами… почти пренебрежително. В моето съзнание това бяха лесни и дълбоко невпечатляващи вина.

Италианският списък – винено пътуване из Италия с чаша в ръка

Е, колкото по-големи са ти предразсъдъците, толкова по – силно е разтърсването, когато се сблъскаме с нещо, което ги оборва. Взимам си назад всички изречени и незиречени думи за вината от тази област. Соаве е град близо до Венеция, област Венето. И вината от него също се казват соаве. Те се правят от сорт гарганера. Сигурна съм, че поне веднъж сте попадали на соаве, може и да не ви е впечатлило. Вината соаве не са с натрапчиви аромати, а напротив с почти неутрални – малко цитрус, малко бели цветчета и май това е.. Имат леко тяло с високи киселини. И общо взето това беше представата ми за тях, докато не срещнах с тази сочна  красавица.

La Brume се прави от най-зрялото грозде, бере се в средата на октомври, а резултатът е пищно и примамливо и много умело направено вино.

Цвят: Наситено жълто-златист цвят с гланц. Доста тъмен и наситен цвят.

Аромат: Много сладък нос, който може да ви заблуди, че това е десертно вино – Зрели жълти сливи, ах как ми напомня на лятото, тропически плод, нещо като маракуя, дюля, и следват по-плътните и сладки: мед, сушени кайсии, яйчен сладкиш, бриош и съвсем отчетливи ванилови нотки.

Вкус: Определено не е десертно вино.  Много добре запазени киселини, въпреки дългото отлежаване в бутилка си остава свежо и сочно вино. Плътно, обемно тяло, което ако не беше така стабилно подпряно от киселинността щеше да натежи. Но това е едно много умно направено вино и е далеч от такива проблеми. Бутилката ми почти свършва и се изкушавам да изприпкам отново до магазина за още една. Това, което ме изненадва всеки път като отпия е колко интензивен е вкусът, не се шегува виното. Да, и дълъг, дълъг финал. Послевкус, отново жълти плодове. Красавица.

На масата: Избрах нещо, което да ми напомня лятото, но и да е достатъчно питателно за студеното време. В кварталния плод-зеленчук видях пресни смокини и още като ги видях знаех че ще ги направя на салата с моцарела и зелен боб и печен лешник. И специално заради тях ще отворя последната бутилка от това изумително вино.

Заслужава ли си? Впечатлена съм. Ще ви призная нещо – забравих последната бутилка отворена през нощта. Знам, знам – винено престъпление. Но на другия ден виното беше в доста прилично състояние. Малко вина могат да издържат подобна немарливост и пак да се представят добре. Споменах ли, че е умно и красиво направено вино? Да те нарекат умен и красив в последните години, не е точно комплимент, но какво общо има La Brume с родната ни действителност? Да му отдадем заслуженото.