Архив на категория: Bulgarian Wines

Premiere Sommelier Мarket 2021 – впечатления и винени открития

Въпреки, че по последна мода от мен се очаква по време на изложение да пускам огромно количество сторита и така да индикирам кои вина са ме впечатлили, предпочитам да кажа няколко думи за отминалото Premiere Sommelier Мarket 2021 и за вината тук и да им отдам дължимото внимание.

Изложението: Главното, което всички изложители и посетители споделяме, е колко много ни липсваха тези събития. Извън носталгията по нормалните времена, събитието беше майсторски курирано с много интересна селекция участници. Имахме възможност да опитаме най-новите произведения на винарите и да ги разпитаме подробно. Или поне аз прекарах времето в увлекателни разговори и дегустация. Много по-различно е, когато лично създателите на виното ти го представят и обясняват както са имали предвид и защо са го направили така.

Ето и няколко от вината, които ме впечатлиха:

Братанов, Розе 3-бленд, мавруд, рубин и гъмза – първоначално ми прозвуча като нещо прекалено лесно и маркетингово, три местни сорта… твърде патриотично, но… още с първата глътка ме опроверга. Сред морето от розета с измит цвят, отпуснати тела и без капка индивидуалност, това е с ярък живец, розе с индивидуалност. Да, да, така е, розе с индивидуалност е почти оксиморон. Е, опитайте този оксиморон и ще си промените мнението, точно като мен.

Хубавото на изложенията е, че от винарни познати до отегчение понякога изскачат истински съкровища. Ето едно такова – бутиковата партида вина Vineyards Selection на Вила Ямбол. Те са от няколко микрайона Болярово, Тополица и Тенево, с микровинификация в малки открити бъчви и след това отлежаване във френски дъб. Любима ми стана сирата от Тополица, загладена и нежна, но толкова богата на вкусове. Браво, хора.

Photo credit: Диана Йосифова

Хараламбиеви ме изненадаха с непознатите за мен Scheurebe и Solaris, толкова се впечатлих, че не успях да направя нито една снимка. Но разговорите с Цветелина Стоянова, нежната половинка на семейната изба и впечатляващите вина струваха повече от няколко сторите в Инстаграм.

Още от сега знам, кое ще бъде любимото ми лятно вино – Albanino 2020 Veiga da Princesa от Трейдмейд. Ако има вино, което да ме изстреля в стратосферата, то е нещо в този стил, много минималистично от към плод, висока киселинност, осезаема минералност, соленоватост и дълъг, много дълъг послевкус.

Виното, с което безуспешно преследвах из магазините и винаги беше току що свършило. Ето, че се докопах до него най-накрая. Марселанът на Roxs Winery, заслужава си всички високи оценки и суперлативи.

Рубин без грим, винарна Ялово –  дързък прочит на сорта рубин по метода на „въглекисела мацерация“. При нея целите и не ронкани , гроздове се поставят в съд с въглероден диоксид и в тези условия ферментацията започва сама заради естествените дрожди по зърната. След това се добавят дрожди, за да се довърши ферментацията. Ароматите са интензивни, танините са загладени, тялото е леко. Това е метод характерен за Божоле Нуво, но тук доста смело е приложен за рубин.

Имаше още много вина, на които ми се искаше да обърна по-сериозно внимание, но един ден бе беше достатъчен. Само ще кажа „Искаме още от същото“.

Верментиното на Рупел – най-пролетното вино

Верментино Rusalii 2020, Винарна Рупел, 12, 50 лв. от магазина на Женския пазар

Всички го харесват, непрекъснато търсят онова пролетното вино“ – споделя ми продавачката от симпатичното магазинче на Рупел на Женския пазар. Винения сноб в мен леко подскача, мисля си „Чак пък всички“. Но ето, че се връщам за трета бутилка от чаровното им Верментино и май е време да призная, че са прави. Наистина е най-пролетното вино, което мога да си представя. Навява картини за ливади с пролетни цветя, цъфнали липи и жужащи пчели около тях.

Верментиното не е чак толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. Вината от сорта  се отличават с аромати на цитрус и костилков плодове и понякога минералност, имат относително ниско алкохолно съдържание и отчетлива киселинност. Често от тях се правят лесни, забавни и хрущящо свежи вина, или пък завиват към другата крайност богати и прекалено натруфени вина. От Рупел успешно заобикалят тези клопки и техният прочит на Верментиното е свежо и жизнено вино с изявена индивидуалност.

Цвят: Бледо сламен, с блясък.

Аромат: На първо подушване – лайм и праскова; като прасковата е твърда и хладна. С други думи – свежест и сочност, но сочността е от онази стегната. Трябва ми малко по-дълго време, за да разгадая пролетната връзка – виното предлага дискретни цветисти аромати, аз ги определям като акация и липа. Но не натежалата от сладост липа, а хрупкаво свежа, току що цъфнала и още с зелените нотки в нея, каквато е в началото на пролетта. И накрая лесно различим грейпфрут.

Вкус: Изразителната киселинност държи виното стройно и дълго. Отново цитрус и твърдата праскова и лек горчив бадем, точно колкото трябва, за да ни е интересно и да искаме да отпием отново. Харесва ми, че е вярно на сорта, но и напълно неподправено.

На масата: Верментиното със своята киселинност и леката фенолна горчивина, прекрасно се съчетава с храни с билки и зелени подправки и всякакви зеленчуци, и дори песто. Моят избор – пиле с пълнеж от спанак и пармезан и песто, разбира се.

Заслужава ли си? В това Верментино откривам такава откровена радост от живота, че всеки път ме изпълва с оптимизъм и желание да направя нещо красиво. В него няма фанфари, кресчендо и зашеметяващи ароматни арии, по скоро е лирична песен за соло пиано. Но далеч не е просто и лесно предсказуемо. Лаймът е като лимонада с малко мед, поднесена на слънчева ливада, липата не е сладка и натежала, а нежна и сякаш току що цъфнала. Струва ми се невъзможно някой да не го хареса.