Chambertin – истински велико вино

Gevrey-Chambertin, Les Corbeaux, 1er Cru, 2007

„Е, господа! Всичко може да се случи — животът е броеница от малки неволи, които мъдрецът със смях отронва една по една. Бъдете мъдреци като мене, господа, седнете на масата и да пием. Бъдещето винаги изглежда розово, когато го гледаш през чаша вино от Шамбертен.“

Тази забележителна и съвсем не лишена от здрав разум реч държи Атос в в романа „Тримата мускетари“, глава XVII “СЕМЕЙНИ РАБОТИ”.

Тримата мускетари и виното

И още за винените предпочитания на мускетарите, Д’артанян както и някои от другите герои тук:

Тримата мускетари и виното – част 2

Трябва да му го признаем, прав е Атос и идва момент в живота, когато отваряш дълго пазената бутилка Chambertin. Е, моето не е толкова висока топка както това на мускетарите и е Gevrey-Chambertin, но няма да го правя на въпрос днес.

Картата е от Wine Folly

Gevrey-Chambertin се намира в регион Côte de Nuits, Бургундия и реално е едно малко село с около 3000 души население. Точно тук се произвеждат едни от най-престижните и скъпи вина в света. Около селото са разположени цели девет Grand Cru лозя, включително и прочутото Le Chambertin, така любимо на мускетарите. За да добиете представа колко голямо значение има това малко село, ще допълня, че 9 Gran Cru са доста повече от всяко друго бургундско село. Най-близкия претендент е , друго „скромно“ селце наречено Vosne-Romanée и приютило шест Grand Cru.

Но да се върнем към Gevrey. Въпреки че вината от Grand Cru привличат най-голямо внимание и произведените съгласно стандартното наименование на селото Gevrey-Chambertin (тоест от грозде извън границите на престижните Гран Крю-та) също се радват на успех и възхищение от страна на винените любители. Точно като големите им братя от Grand Cru, всички вина Gevrey-Chambertin се произвеждат от Пино Ноар.

Широко разпространено е мнението, че вината от Gevre са най-плътните и структурирани бургундски вина и имат особен интензитет на цвят, аромат и вкус и разбира се впечатляващо дълголетие. Те могат да се развият в бутилката в продължение на няколко десетилетия. Тези качества, съчетани със солидната репутация на селото и относително големите обеми на производство, са спечелили на Gevrey-Chambertin репутацията на „крал“ на бургундските вина. Тук отпивам и се съгласявам.

Картата е от pearlofburgundy.com

А какво е Les Corbeaux? Това е Premier Cru climat в границите на апелацията Gevrey-Chambertin appellation. Лозето е в най-северната част, точно до Mazis-Chambertin Grand Cru climat.

А какво е Climat? Tермин, използван, когато се говори за вината от Бургундия. Climat и leiux-dits се използват за описване на вина от този регион и тяхната уникална идентичност. Климат, се отнася до точно очертани парцели земя, които имат специфични климатични и геоложки условия, както и специфични органолептичните качества на виното; аромат, вкус и текстура. Конкретно вината от Les Coribieaux клима, се разглеждат от ценителите на бургундското, като тези с най-меките танини, а в лоши години и с липса на концентрация и характер. Е, тук не се съгласявам.

Достатъчно теория, нека да видим и виното.

Цвят: Гранатов, средно интензивен с прозрачност. Цвят на много зряло вино.

Аромати: Зряла череша, карамфил, канела, жълти сухи листа, леко загатнат пушен бекон. Профил много верен на сорта, просто плодовете отстъпват на землистите нотки и по-зрелите аромати. Великите вина са сложни и комплексни, но без да са претруфени, в тях винаги има елегантност и една особена лекота. Това е точно такова.

Вкус: Перфектно балансирано. Не казвам често това, но в случая е сто процента вярно. Структурата на това великолепно вино не подвежда: средно, дори леко тяло, висока киселинност, сатенено гладки танини. Зрели череши на небце и страхотен финал с бонбонен тон и виолетки. Добре свършена работа Chambertin.

Заслужава ли си? Леко отвъд пика си, помня го по-интензивно и плодово, но все още истински велико вино.

Regent Aleksansrovic – Виното с две лица

Regent, Aleksandrovic Winery, Сърбия, 2016, 50% Каберне Совиньон, 50% Мерло.

С вълнение отварям тази бутилка, все пак Александрович не са кои да е. А са, ни повече, ни по-малко водещата винарна в Сърбия, с куп спечелени награди, но по-важното е, че публиката също оценява усилията им и техните вина фигурират в листите на топ ресторанти на няколко континента. Виното, което държа, е нещо като втори флагман на избата и е обилно награждавано. Очакванията и любопитството ми са големи.

Нямам търпение и го отварям докато е леко преохладено. Виното сякаш е с две лица.

10°С – праволинейно сякаш, много евкалипт, къпини и шоколад. На небце е свежо, доста гладко и средно тяло. Но все пак това не е температура, на която едно достойно червено вино се показва в най-добрата си светлина, така че ще изчакам….

17°С –  О, съвсем различна песен. Ароматите са много по-богати – тъмни горски плодове, карамел, ванилия, печена червена чушка и всемогъщият дъб. На небце е богато, мощно, танините и дъба са вдигнати до небето. Дълъг послевкус със доста изявено астрингиращ ефект. Това е когато виното предизвиква усещане за изсушаване на устата, често придружено с горчивина.

Някой ден ще напиша статия за влиянието на температурата върху виното, но тук тя е стряскащо осезаема. Така че, ако попаднете на това вино ще трябва да изберете – фина структура или богати аромати. Няма средно положение.

На масата: Трябваше да се реагира адекватно на този танинов ритник, дайте му на това вино мазничка и солена храна и то ще се представи много по-добре. Моят избор – наденички със салвия и прошуто.

Заслужава ли си? Може би виното има нужда от още отлежаване, или пък просто такъв е избрания от винарите стил. При всички случаи малко елегантност все още не е убила никого, но тук сме далече от всякаква идея за това. А може би, моят вкус се е променил. Помня времената, когато припадах по такива … как да кажа… танинови предизвикателства. Но днес май предпочитам да ги оставя на младежите да се забавляват с тях.