Вино Game of Thrones Red Blend – доблестно направено

Game of Thrones Red Blend, Petite Sirah, Zinfandel, 2016, Пасо Робле, Калифорния, от Amazon.uk.co ето ТУК; до България цената излиза около 40$ с доставката и допълнителното опаковане.

Като болен фен на сериала беше неизбежно да си купя точно това вино. Няма да се преструвам, че не е скъпо, но когато се отнася до обекта ни на фенство, ние феновете сме склонни на известни жертви, финансови също. Честно казано, каквото и да имаше в бутилката бях готова да го преглътна, дори и само заради идеята.  Боговете на Вестерос бяха милостиви и не се наложи да правя такъв компромис, а в бутилката се оказа едно от най-добрите вина, които съм пила.

Въпреки че, на етикета са описани три сорта, блендът е от шест – Пти Сира, Малбек, Темпранийо, Зинфандел и още два, които производителите не разкриват. Всички те идват от областта Пасо Робле в Калифорния, за която се смята, че максимално наподобява климата на Вестерос. Но да оставим митовете на феновете на сериала и да обърнем внимание на най-същественото – виното.  Направено е от много сериозен производител Боб Кабрал, четвърто поколение винар. Отраснал в семейна винарна, той прави вино в продължение на повече от 30 години. Негов е първият 100 точков калифорнийски Пино Ноар и още поне 100 вина оценени с над 95 точки, обявен от Wine Enthusiast за винопроизводител на годината за 2011. Днес той обича да прави свои собствени вина и да използва опита и времето си за уникални и забавни проекти като тези GOT вина. Пиша всичко това в опит да ви убедя, че това не е случайно вино, възползвало се от славата на сериала, а самостоятелен и много качествен продукт. Но да го видим в целия му блясък:

Цвят: Тъмен и непрогледен, рубинено червен.

Аромат: Много богат и впечатляващ. Червени плодове, черни плодове – зряла черна череша и боровинка; сладки подправки като канела и карамфил, отчетлива опушеност, но без да доминира; мока, черен шоколад. Доста експанзивно.

Вкус: Противно на очакванията ми, нямаше нужда от декантиране. Изявена  плодовост – отново горски черни плодове на преден план, а след това черен шоколад и малко дим. Очаквах да е много таниново и високо екстрактно, но не е така, изненадах се от елегантността му. Средно до плътно тяло, с много приятна заобленост и сочност е най-точното му определение. Да направиш вино с богати аромати, вкусове и плътно тяло, не е невъзможно, но да имаш изобилие на аромати / вкусове и елегантност на тялото е върхът на майсторството. Но можем ли да очакваме друго от автора на 100 точково вино?

На масата: Със всичко, което ви напомня кухнята на Вестерос, а тя не е много сложна.

Заслужава ли си? Като фен на сериала Боб Кабрал се е постарал да направи вино, отговарящо на стила на Седемте кралства. Поразрових малко интернета и открих, че виното е преминало през 3-дневна мацерация преди ферментацията и малолактична ферментация, това обяснява водещата плодовост и облостта на тялото. Имах друга представа за вината от Вестерос, но получих стилно и доблестно направено вино. Е, може би малко по-нагиздено, но нали трябва да отговаря на пищността на първоизточника на вдъхновение.

Реклами

Beaujolais-Villages Nouveau, 2018, Albert Bichot, 100% Гаме, под 20 лв. от Wine&Co

Да, прави сте, отварянето на бутилка божоле по това време на годината най-малкото е неестествено, ако не и напълно погрешно. Нека да обясня защо направих такъв причудлив избор.

Принципно, божолето е безкрайно низвергнато в личната ми класация. Освен, че ноемврийската маркетингова истерия ми идва малко в повече, то винаги ми е било безлично, без определен аромат, или лек нюанс на плодове в най-добрия, безхарактерно тяло….абе, въобще….никога не е било моето. Ентусиазираните ревюта на критиците, в които се описва бонбонени аромати, силно изразен плодов характер (брей) или дори банан (?!?), ме караха да се чудя тези хора какво точно пият… и пушат.

От друга страна, отлежаването не е силната страна на божолето, то е най-добро до максимум една година след реколтата. Така че, като видях забравената бутилка в килерчето беше ясно, че се пие сега или никога. Отворих я без особени очаквания, но…. Не бях подготвена за тази изненада – бонбони, бонбони, и ха ха, да пак бонбони. Значи, ключът за палатката бил в чакането. Его го в детайли:

Цвят: Малко по-плътен от очакваното със силно изразен виолетов нюанс, точно както си трябва за едно младо вино.

Аромати: Нали знаете, онези малки дъвчащи бонбони, които имат сърцевина от виолетка. Продават ги в почти всяка будка. Точно на тях мирише. И то, не просто едва недоловим нюанс, а ясен и непоколебим, сладък бонбончест аромат. Когато пих това винце през ноември, плодовите аромати преобладаваха (то май беше единственото от божолетета, което имаше по-изразени плодове, които се предполага да са главната атракция). Сега плодовете са доста по-укротени и са малини, и ако много се напрегна може би диви ягоди, но да не се вманиачаваме чак толкова. Интересното е, че след няколко глътки, като свикнете с бонбоните, се появява много приятен аромат на розови листенца. Наистина го има, и етикетът го подсказва, и на сайта им пише, че това е характерното, но в момента не е водещ.

Вкус: Леко, ефирно, гладко, лесно влизащо и вкусно. За разлика от толкова други божолета, които са си червена вода с алкохол, това наистина има вкус, въпреки това не изисква сериозно мислене. Киселините са запазени, танинче има, но не прекалено – областта Божоле се намира в Бургундия и виното отразява стила ѝ. Отново плодове и накрая една дискретна минералност, но виното идва от район, където почвата е с гранитна основа и точно това се очаква от него.

На масата: Класически божолето се поднася с плато студено пиле, пате, или яйчена салата, с тези храни то се плъзга по гърлото изключително гладко. Не съм готвила нищо специално за него, поднесох го с яйчена салата. След Великден това е очевидния избор.

Заслужава ли си? Ако имате някоя забравена и пренебрегната бутилка божоле, то сега е моментът, в който виното показва красотата си. Извадете я и не се колебайте да я споделите с приятели. Ще се изненадате, колко много може да предложи божолето. Разбира се, не всичко е идеално – след един ден в хладилника, дори с вакуумна затварачка, виното рухва. Не фатално, но е по-малко изразително. Така че, по добре да изпиете цялата бутилка.