Покрай деня на Мавруда се запитах, коя е най-подходящата чаша за този сорт. За някои от вас този въпрос може да е ясен, но не и за мен. Така че, не ми трябваше много, за да спретна малък и много забавен експеримент – опитване на мавруд в три различни чаши.
Още един експеримент с различни чаши.
Маврудът е Далаков, Мавруд в квеври, 2018. Официалните му описания са: Интензивен нос с аромати на касис, къпина, черница, шипков мармалад, шоколад с чили, които се повтарят и във вкуса.
Чашите са – стандартна чаша за червено вино, така нашумялата напоследък чаша с плоско дъно и чаша за Сира. Всичките са с обем 520-550 мл. Да видим какво ще се получи.

- Стандартната чаша – това е най-ползваната ми чаша и принципно се справя повече от добре с почти всяко вино. В този случай ароматите не са особено интензивни доминират боровинка, черница, една особена нотка на клей или нещо като мокър камък (вината от квеври понякога го имат). Текстурно виното е гладко и да не кажа хлъзгаво, но някак си по-леко от очакванията предизвикани от плътния му цвят.
- Модерната плоскодънна чаша, присъстваща неизменно в снимките на всеки уважаващ себе си винен инстаграмър. Иронията настрана, има защо да е така, въпреки че си е откровено грозна, чашата е изненадващо сполучлива и представя отлично вината. Тук обаче удряме на камък – шипков мармалад и нищо повече. На небце виното стои по-стегнато, сякаш. И при други вина ми е правело впечатление, че чашата подчертава свежестта, тук също е така.
- Чашата за Сира – наистина интензивни аромати на черни плодове като къпини, касис, така характерните за Мавруд сушени билки (мента и мащерка, ако решите да се доверите на моя нос). Нито помен от привлекателния шипков мармалад, но какво да се прави. На вкус виното е плътно и хармонично, с чудесна дължина.

Без никакви съмнения, вече имам личен фаворит и това е чашата за Сира. Представя виното в най-благоприятна светлина и като аромат и като вкус. Сега остава да измисля и нещо за хапване. Но това се очертава като съвсем друг експеримент.