Архив на категория: White wines

Фармингам Ризлинг, Нова Зеландия

Framingham Classical Riesling – красив и непоколебим

Framingham Classical Riesling, 2017, Marlborough, Нова Зеландия. 12.5%, 29 лв. от Emporium Wine

Значи, има ризлинги, за които се чудя леко защо хората се занимават да ги правят. Честно. Веднъж си говорих с български производител, известен с чудесните си и много свежи ароматни бели вина. След като опитахме поредния забележителен мискет и споделяйки за любовта му към ароматите сортове го попитах, дали да очакваме и ризлинг от него някой. „А – каза той – аз неща, които не ги разбирам, не ги правя.“ Иска ми се повече производители (не само на вино) да имат подобно отношение. Да де, но с няколко чудни изключения, плуваме в море от деликатни (любезно казано) ризлинги с две молекули изисканост и една молекула бели цветчета.  Най-доброто, което мога да кажа е нещо като: „Ох, добре, вземи си молекулите и не ме мъчи…“

Точно този Framingham, няма да ви измъчи с молекули, напротив – красив и непоколебим, пори през морето от деликатност и уверено ви води, точно както крал Ризлиг трябва да бъде.

Цвят: Наситен, тъмно злато. Цвят на зряло вино, обещава много.

Аромат: Наистина има бели цветчета и те са несбъркваеми. Неузряла праскова, има някакъв цитрус, несръчно го определям като много зрял лайм, но синът ми разкри мистерията – мандарина. Направихме бърза справка с няколко мандарини от пазара. Да, това е най-близкото. Само след няколко минути се появява джинджифил и петрол. Петролът, за мое щастие, е доста умерен. Не харесвам когато тази нотка доминира, но тук си е точно.

Вкус: Има едно много приятно и интригуващо противопоставяне между сладост и киселинност, което омайва. Ако по някаква причина все още не сте впечатлени от ароматите, то вкусът ще ви разбие – интензивен, сочен, с много мандарина. Но не мека и презряла, а стегната и свежа.

Производителят описва виното си с вкус на „джин с тоник“. Това неизбежно доведе до дегустация на джин с тоник, паралелно с виното. Много лоша идея. Експериментът завърши с кошмарен махмурлук. Не правете това, деца.

На втората бутилка, опитваме я предпазливо без паралелни контролни проверки, осъзнавам че сравнението с джин-тоник описва текстурата и леката сладост. И като казахме сладост, виното е off dry, което според техния закон означава между 10 и 30 г на литър, а всичко под 10 г е с класификация класическо сухо вино. Най-лесно ще е да кажа, че off dry виното е по-сладко, но е толкова просто. Понякога, може да е така, но друг път да е изненадващо свежо и сочно, защото сладостта е в баланс с другите елементи – киселинност и тяло. Любимите ми off dry вина обикновено са ризлинги. Харесвам склонността им да са малко по-гладки, по-пълни и по-сочни, като да отхапеш идеално узряла праскова. Те, все пак, могат са с доста висока киселинност, какъвто е случая и с този Farmingam, цели 7г на литър. Такива високи нива, биха се усещали неприятно, ако не са подплатени от по-висока сладост и екстракция. От друга страна точно тази сладост го прави отлично комбинация с пикантни храни.

На масата: Самите производители го препоръчват с всякакви варианти на азиатска храна. Защо – плътността и леката сладост си вървят с пикантността. Тайландската кухнята е по-свежа от китайската и не толкова лютива, така че идеално пасва. Рецетата e пад тай нудъли с телешко. Не го поднасям по класическия начин, защото органичните оризови нудъли се разпаднаха. Е, нищо де, следващият път с обикновени ще караме. Заради по-плътното си тяло и по-висока остатъчна захар, виното може да понесе доста жега. Така че ако ви се експериментира с пикантна храна, а все не можете да намерите вино, което да не се огъва, ето го, точно то е.

В коя чаша? Класическата за ризлинг подсилва петрола, в нея виното стои по-плътно и многопластово. Тази с плоското дъно подсилва свежестта и цитрусовите нотки са водещи. Ще трябва да изберете кой стил предпочитате. И двете чаши се представят равностойно, според мен.

Заслужава ли си? Впечатляващо вино, красиво и щедро. В момента текущата реколта е 2017, не се подвеждайте, че е старо, не е. Напротив, в топ форма си е.

Верментиното на Рупел – най-пролетното вино

Верментино Rusalii 2020, Винарна Рупел, 12, 50 лв. от магазина на Женския пазар

Всички го харесват, непрекъснато търсят онова пролетното вино“ – споделя ми продавачката от симпатичното магазинче на Рупел на Женския пазар. Винения сноб в мен леко подскача, мисля си „Чак пък всички“. Но ето, че се връщам за трета бутилка от чаровното им Верментино и май е време да призная, че са прави. Наистина е най-пролетното вино, което мога да си представя. Навява картини за ливади с пролетни цветя, цъфнали липи и жужащи пчели около тях.

Верментиното не е чак толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. Вината от сорта  се отличават с аромати на цитрус и костилков плодове и понякога минералност, имат относително ниско алкохолно съдържание и отчетлива киселинност. Често от тях се правят лесни, забавни и хрущящо свежи вина, или пък завиват към другата крайност богати и прекалено натруфени вина. От Рупел успешно заобикалят тези клопки и техният прочит на Верментиното е свежо и жизнено вино с изявена индивидуалност.

Цвят: Бледо сламен, с блясък.

Аромат: На първо подушване – лайм и праскова; като прасковата е твърда и хладна. С други думи – свежест и сочност, но сочността е от онази стегната. Трябва ми малко по-дълго време, за да разгадая пролетната връзка – виното предлага дискретни цветисти аромати, аз ги определям като акация и липа. Но не натежалата от сладост липа, а хрупкаво свежа, току що цъфнала и още с зелените нотки в нея, каквато е в началото на пролетта. И накрая лесно различим грейпфрут.

Вкус: Изразителната киселинност държи виното стройно и дълго. Отново цитрус и твърдата праскова и лек горчив бадем, точно колкото трябва, за да ни е интересно и да искаме да отпием отново. Харесва ми, че е вярно на сорта, но и напълно неподправено.

На масата: Верментиното със своята киселинност и леката фенолна горчивина, прекрасно се съчетава с храни с билки и зелени подправки и всякакви зеленчуци, и дори песто. Моят избор – пиле с пълнеж от спанак и пармезан и песто, разбира се.

Заслужава ли си? В това Верментино откривам такава откровена радост от живота, че всеки път ме изпълва с оптимизъм и желание да направя нещо красиво. В него няма фанфари, кресчендо и зашеметяващи ароматни арии, по скоро е лирична песен за соло пиано. Но далеч не е просто и лесно предсказуемо. Лаймът е като лимонада с малко мед, поднесена на слънчева ливада, липата не е сладка и натежала, а нежна и сякаш току що цъфнала. Струва ми се невъзможно някой да не го хареса.