Rully – добре пазената тайна

Madam Veuve Point, Rully, Бургундия, Франция, 2015, 100% шардоне; от Emporium wine, 50 лв.

Имате пълно основание да се запитате „Защо пък вино от Rully, какво му е специалното?“ Ето какво – Rully е добре пазената тайна на любителите на вина от Бургундия. А производителят е семейната винарна Madam Veuve Point.  Да, вярно, не са особено известни и чак последните няколко години набират популярност и според скромното ми мнение, напълно заслужено.

Рано или късно, всеки изкушен от виното стига до великата Бургундия, често за да открие, че с бургундските вина не винаги е лесно. Те или ще са чудовищно скъпи, а ако се случи да са на разумна цена, не рядко са тежко разочарование. Все пак, Бургундия може да предложи великолепни изненади, стига да не желаем да демонстрираме статус и да се изхвърляме с Meursault, Puligny или Montrachet (макар че, дай боже всекиму) и да залитаме към прочутите апелации в Côte de Nuits или Côte de Beaune.

И така, отиваме малко на юг и стигаме до вината на Côte Chalonnaise, често наричани приемливи, или разумен компромис. Подобни описания не събуждат особен ентусиазъм, а вината от Шалонез изобщо не заслужават подобно снизходително отношение. Вярно е, че имам слабост към вината от областта, те са по-ефирни и по-лесни за разбиране от сериозните бели от Кот Д‘ор, но пък и цените им са доста по-достъпни.

Rully (произнася се Рюи) e малко село в северната част на Шалонез. Малко, но пълно с история и разбира се с вино. То е на трийсетина километра от лозята Le Montrachet в Кот Д‘ор, но докато цените на бутилка с Montrachet на етикета са 3-цифрени, то тези от Rully могат да се намерят между 30 и 50 лв. Вината може и да не достигат онази интензивност, дълбочина и комплексност като тези на великите им съседи малко по на север, но са вибриращо свежи, минерални и елегантни. Автентични вина, със силна индивидуалност на относително разумни цени.

Rully, снимка http://www.bourgogne-wines.com

Сега се сещам, че вината от Кот Шалонез имат още едно неочаквано предимство. Нали знаете, колко е досадно да влезете във винен магазин и да искате просто да си разглеждате бавно и да си избирате вино на спокойствие. Да, ама не. Винаги идва някой напорист продавач, който обикновено знае много по-малко от вас и отчаяно иска да ви „помага“. В такъв случай питайте „Какво имате от Кот Шалонез?“. Изчезват веднага. Проверено.

Цвят: Бледо златист цвят с леки зелени оттенъци.

Аромат: Фин нос на бели цветя, може би акация, сочна ябълка и неузряла праскова, която кой знае защо във винения свят се описва като бяла праскова. Ароматът не е много интензивен, по-скоро е деликатен и умерен, но интригуващ и задържащ вниманието за дълго.

Вкус: Изтънчено и елегантно. Вкусовете са плодови: ябълка, жълта джанка и отново прасковата. Ставам леко подозрителна, когато откривам праскова във виното, защото много често след нея се появява една тежест и натовареност, които са ми по-скоро неприятни. Не и тук. Във вкуса има много свежест и забележителна дължина. Лека опушеност на суха проба, което го прави още по-интересно.

На масата: Деликатния характер и подчертаната плодовост на вината от Rully изискват храна с по-неутрален характер, а може би и нещо със сметанов сос. Ако не сте в настроение за месо, от сайта http://www.bourgogne-wines.com препоръчват картофи с гъби и сметанов сос. Някак си не се чувствам в позиция да споря с експертите и voila. Единствената ми импровизация беше да направя картофите във вариант Хаселбак.

Производителите съветват да се декантира. Аз не бих рискувала, налято е по-голяма чаша му е ок. Струва ми се твърде деликатно за декантиране.

Заслужава ли си? Много френско вино, умерено във всеки един смисъл, но с много дълбочина.

Framingham Classical Riesling – красив и непоколебим

Framingham Classical Riesling, 2017, Marlborough, Нова Зеландия. 12.5%, 29 лв. от Emporium Wine

Значи, има ризлинги, за които се чудя леко защо хората се занимават да ги правят. Честно. Веднъж си говорих с български производител, известен с чудесните си и много свежи ароматни бели вина. След като опитахме поредния забележителен мискет и споделяйки за любовта му към ароматите сортове го попитах, дали да очакваме и ризлинг от него някой. „А – каза той – аз неща, които не ги разбирам, не ги правя.“ Иска ми се повече производители (не само на вино) да имат подобно отношение. Да де, но с няколко чудни изключения, плуваме в море от деликатни (любезно казано) ризлинги с две молекули изисканост и една молекула бели цветчета.  Най-доброто, което мога да кажа е нещо като: „Ох, добре, вземи си молекулите и не ме мъчи…“

Точно този Framingham, няма да ви измъчи с молекули, напротив – красив и непоколебим, пори през морето от деликатност и уверено ви води, точно както крал Ризлиг трябва да бъде.

Цвят: Наситен, тъмно злато. Цвят на зряло вино, обещава много.

Аромат: Наистина има бели цветчета и те са несбъркваеми. Неузряла праскова, има някакъв цитрус, несръчно го определям като много зрял лайм, но синът ми разкри мистерията – мандарина. Направихме бърза справка с няколко мандарини от пазара. Да, това е най-близкото. Само след няколко минути се появява джинджифил и петрол. Петролът, за мое щастие, е доста умерен. Не харесвам когато тази нотка доминира, но тук си е точно.

Вкус: Има едно много приятно и интригуващо противопоставяне между сладост и киселинност, което омайва. Ако по някаква причина все още не сте впечатлени от ароматите, то вкусът ще ви разбие – интензивен, сочен, с много мандарина. Но не мека и презряла, а стегната и свежа.

Производителят описва виното си с вкус на „джин с тоник“. Това неизбежно доведе до дегустация на джин с тоник, паралелно с виното. Много лоша идея. Експериментът завърши с кошмарен махмурлук. Не правете това, деца.

На втората бутилка, опитваме я предпазливо без паралелни контролни проверки, осъзнавам че сравнението с джин-тоник описва текстурата и леката сладост. И като казахме сладост, виното е off dry, което според техния закон означава между 10 и 30 г на литър, а всичко под 10 г е с класификация класическо сухо вино. Най-лесно ще е да кажа, че off dry виното е по-сладко, но е толкова просто. Понякога, може да е така, но друг път да е изненадващо свежо и сочно, защото сладостта е в баланс с другите елементи – киселинност и тяло. Любимите ми off dry вина обикновено са ризлинги. Харесвам склонността им да са малко по-гладки, по-пълни и по-сочни, като да отхапеш идеално узряла праскова. Те, все пак, могат са с доста висока киселинност, какъвто е случая и с този Farmingam, цели 7г на литър. Такива високи нива, биха се усещали неприятно, ако не са подплатени от по-висока сладост и екстракция. От друга страна точно тази сладост го прави отлично комбинация с пикантни храни.

На масата: Самите производители го препоръчват с всякакви варианти на азиатска храна. Защо – плътността и леката сладост си вървят с пикантността. Тайландската кухнята е по-свежа от китайската и не толкова лютива, така че идеално пасва. Рецетата e пад тай нудъли с телешко. Не го поднасям по класическия начин, защото органичните оризови нудъли се разпаднаха. Е, нищо де, следващият път с обикновени ще караме. Заради по-плътното си тяло и по-висока остатъчна захар, виното може да понесе доста жега. Така че ако ви се експериментира с пикантна храна, а все не можете да намерите вино, което да не се огъва, ето го, точно то е.

В коя чаша? Класическата за ризлинг подсилва петрола, в нея виното стои по-плътно и многопластово. Тази с плоското дъно подсилва свежестта и цитрусовите нотки са водещи. Ще трябва да изберете кой стил предпочитате. И двете чаши се представят равностойно, според мен.

Заслужава ли си? Впечатляващо вино, красиво и щедро. В момента текущата реколта е 2017, не се подвеждайте, че е старо, не е. Напротив, в топ форма си е.