Message In A Bottle – едно от вината на Стинг

Message In A Bottle Bianco 2015, бленд Верментино, Совиньон блан, Требиано, 12,5%, 20 лв. от СИД Комерсиал 

Сигурно знаете, че Стинг има имение в Тоскана и произвежда вино. Но по-интересното за нас е, че вината му могат да се намерят и в България. Не е някаква изненада, че ги кръщава на най-големите си хитове – Message in a Bottle (бяло и червено), When we Dance (Кианти) Sister’s Moon (по-високата серия). Все още няма Desert Rosé… С етикетите се е захванала Труди Тайлър, но май не и се получава много добре.

sting-wine1

Но да оставим тази тема настрана и да видим на какво точно Стинг е решил да сложи името си. Започваме с бялото Message In A Bottle, бленд от Верментино 84%, СБ 14% и Требиано, което е съвсем малко 2%.

Производителите го описват така: „ Деликатен нос с цветисти и цитрусови нотки, с намек за ананас и банан на финала.“ Не звучи лошо и реално виното е нещо такова. Само че… как да се изразя деликатно… май няма да мога и ще карам направо. Всичко това продължава около 15 минути и после няма никой. Е, ако много се напрегна ще открия следи от ананас, но и това му е много. Не трябва да се получава така. Т.е. не че не трябва, но не е хубаво да става така. За сравнение едно непретенциозно винце от абсолютно неизвестна винарна в Корфу за 3 евро се държа много по-добре и предлагаше изобилни аромати и вкусове през цялото време. Като дори го държах няколко дни в хладилника (с тапата де) и пак беше изключително прилично вино.

Стори ми се, че съм субективна към виното на Стинг, след няколко дни реших да отворя и втората бутилка Message In A Bottle. Същата работа – свежи и цветисти аромати и свежо, леко тяло. И всичко това продължава 15 – 20 мин. Не е ок, това мистър Стинг.

На масата: паста Карбонара, като забравяте за каквато и да било сметана. Само жълтък и пармезан. Ако не се доверявате на мен, ето един истински експерт (здрасти Ади), който обяснява точно как се прави :-). Следвах тази рецепта и пастата беше по-добрата половинка от тази двойка.

sting-white-wine-food

Заслужава ли си? Силно надценено вино. 20 лв. са доста за това, което предлага. Преминавам на When we Dance и много се надявам да е по-добро.

trudie-and-sting-1024x686

Ако не друго, поне Труди се забавлява. Photo credit il-palagio.com

 

Advertisements
Корфу - вино и храна

Вино от Корфу – извън туристическите маршрути

Какотригис, 3 евро, от винарна Граменос, Корфу

Да посещаваш винарни, и то точно на Корфу, може да е забавно, но и леко рисково. Забавно е, защото без да искаш излизаш от лъскаво-пластмасовите туристически маршрути и откриваш истинското лице на този красив остров – малко поочукан, но цветен и гостоприемен, точно като в сериала „Семейство Даръл“. От друга страна, Корфу не е точно винен район и не беше ясно на какво ще попаднем в тези винарни. Е, рискът, доколкото го имаше си заслужаваше.

Прочетете тук за вината от Закинтос

Граменос са семейна винарна със собствени лозя и изба, кокетно кацнали на почти самия връх Синарадес, с изглед към прочутия плаж Агиос Гордис. Село Синараде, което е много близо до избата,  е едно от най-старите в тук и туризмът не му е повлиял особено. Намира се в средата на Корфу и ако се окажете на острова, и ви писне от туристи, посетете го и пийте едно кафе със старците в кафенето. Тъкмо ще питате и за пътя за избата.

А тя, избата, е специализирана и работи само с местните сортове бялото Kakotrygis и червено Petrokorythos. Опитахме ги на място и си взехме и от двете на чудесната цена от 3 евро за бутилка. Какотригис (Kakotrygis) е белия сертифициран местен сорт на Корфу. Името му означава  „нещо, което се реже трудно“ . Ето го и него, малко по – подробно.

Корфу - винарна Граменос

Цвят: Жълто-сламест цвят, клонящ към златисто. Когато го опитвахме в избата беше много по-блед, но отлежаването му в бутилката си казва думата и сега е красив и наситен.

Аромат: Производителите го описват като „преобладаващи цитрусови плодове и лимонова трева“. И преди една година, наистина беше точно такова. Сега, почти 12 месеца по-късно, цитрусите отстъпват на смокини, зряла дюля, и лек мускус. Интересно и леко предизвикателно. Но повечето гръцки бели вина от местните им сортове имат тенденцията да стареят по този начин.

Вкус: чудесно запазени киселини, които запазват виното готово да се разкрие в чашата. Леко тяло, но със заобленост и мекота. Дълъг послевкус на зряла смокиня.

Корфиотска кухня

На масата: Разбира се с корфиотска кухня, какво друго. Салата с козе сирене и смокини, която знам от една мила дама, държаща ресторант в Амбелонас. Друго място, което си заслужава да посетите в Корфу.

И какво от това? Защо ви занимавам с вино, което не може да се намери в България? Ами, ако се окажете на Корфу, или друго място, не оставайте само в хотела си, не вървете по утъпканите пътеки, открийте винарни или пък други места и вижте истинския живот на хората. Виното е само повод. Ако пък стигнете до Граменос, ще ви посрещне лично младия Алексис Граменос –  висок, усмихнат и рус, и … както се пее в една песен – не е нужно да ми вярвате на всяка дума, идете и вижте с очите си.

Корфу

Истинкият Корфу, извън туристическите пътеки