Наскоро ми се наложи да прегледам набързо „Тримата мускетари“ и без да се усетя бях прочела половината. Няма да ви питам, дали и вие харесвате книгата. Всички я харесваме. Този втори прочит ми разкри някои изненадващи аспекти от отношенията между мускетарите и виното. А те са съвсем сериозни, напитката се споменава цели 118 пъти в текста. За книга от 520 страници, това означава на всяка пета страница.
И така, на вашето внимание – мускетарите, техните винени предпочитания и някои просветляващи истини за виното. Проследяването е в хронологичен ред:
Виното се появява още в първата глава като част от прочутия балсам за лечение на рани на майката на д‘Артанян. Не е уточнено какво е, но е близко до ума, че това е месно производство гаскойнско вино. Впрочем той никога не поръчва вино от родния си край, който технически е част от Бордо, но за това си има основателни причини.
Следващото споменаване е в глава VII МУСКЕТАРИТЕ У ДОМА СИ, която наред с другите неща описва и отношението на героите ни към любимата напитка. Най-интересно е това за Арамис:
„Понякога посред обеда, когато всеки, разпален от виното и увлечен в разговора, предполагаше, че ще останат още два-три часа на масата, Арамис поглеждаше часовника си, ставаше, любезно усмихнат, и се сбогуваше с другарите си“ *
Ами да, Арамис почти винаги е най-трезв от всичките и такъв си остава почти през целия роман. Добре че са другите момчета, че да стане интересно.
В глава IX се появява по-специфичен текст, разкриващ винените предпочитания на Д‘Артанян:
„— Планше — каза д’Артанян на своя слуга, който си подаваше главата през полуотворената врата, за да долови нещичко от разговора, — слезте при моя хазяин господин Бонасийо и му кажете да ни изпрати шест бутилки божансийско вино, предпочитам от него.“
Божанси (Beaugency) е в източната част на Лоара и на 25 км от Орлеан. Официално е част от Orléans AOC. Основни сортове от белите – шардоне, червените – пино ноар и пино мьоние.
По времето на д‘Артанян вината от Божанси са били едни от най-ценените, наред с тези от Бургундия. Да, нашият човек показва отличен вкус за осемнайсет годишен младеж. По времето на Дюма нещата са малко променени, в неговия „Кулинарен речник“ вината от Божанси са описани просто като обикновени. Има и хипотеза, че с избора на Божанси, Дюма ни показва наивността на героя си по отношение на вината. Как реагират мускетарите на този избор на вино? Да, имаме описание:
„— Работата не е лоша — каза Атос, след като опита виното с вид на познавач и кимна с глава в знак,че е хубаво…“. Е, поне те го одобряват. И по нататък Атос ще проявява сомелиерските си способности. Но всички знаем, че на него може да се разчита.
В същата глава има още един любопитен момент със същото вино. Идват гвардейците на кардинала, които са крайно подозрителни към четиримата ни познайници, но д‘Артанян съобразително спасява положението като предлага вино на капитана им.
„— За ваше здраве, господине!
— А най-вече — извика д’Артанян, сякаш увлечен от възторга си — за здравето на краля и кардинала!
Началникът може би щеше да се усъмни в искреността на д’Артанян, ако виното беше лошо, но виното беше хубаво и той му повярва.“
Забелязахте ли? Гвардеецът преценява искреността на опонента си по качествата на виното, което му се предлага. Има и други подобни случаи описани в романа. Комуникацията между героите тече на много нива, включително винено. Мисля си, че да прецениш човек по виното, което ти предлага може да се случи само във Франция. Вероятно на това му се казва винена култура.
Следват многобройни споменавания, с които няма да ви занимавам подробно – нашите хора поръчват вино, винаги първокачествено, а понякога дори го придружават и със закуска, както и уменията на слугата на Портос с ласото, за да си доставят тайно вино от избата на хотел „Гранд Сен Мартен. Но няма да ви разказвам всичко, припомнете си романа. Сега дори е още по-забавен.
В глава XXVI – ТЕЗАТА НА АРАМИС сме възнаградени със следната разкошна сцена – за момент Арамис губи изискаността си и започва да крещи на слугата си. Причината? Д‘Артанян му носи писмо от тайнствена дама и това е краят на любовните му мъки. Да, най-голямата слабост на Арамис не е виното, а жените. Но това си го знаем.
„— Бягай, нещастнико! — извика Арамис, като хвърли черната си шапчица в лицето му. — Върни се, откъдето си дошъл, и махни тези отвратителни зеленчуци и ужасни яйца! Поръчай задушен заек, угоен петел, овнешко печено и четири бутилки старо бургундско вино.“
Много ми харесва това. Просто прекрасно е! Арамис категорично не е вегетарианец и мрази яйца и зеленчуци. И сега следва най-хубавото – четири бутилки бургундско. Да, по две бутилки на човек. Не се шегува бъдещият абат. В онези дни Бургундия е безспорен лидер сред френските вина. Самият Дюма многократно споменава в произведенията си, че единствено бургундското вино е достойно за истинските мъже (за разлика от Бордо).
Обаче има едно нещо, което ме притеснява. Защо виното да е старо? Дори в XVIII век (времето на Дюма) виното се счита за остаряло след пет-шест години отлежаване (според „Структурите на всекидневието“ – Бродел ). Там се казва, че вината съхранявани повече от 4 – 5 години могат да се считат за развалени. По онова време концепцията за отлежаването на виното почти не е разпространена и се е практикувала много рядко. Повечето винопроизводители са били малки изби, които са се стремили да изпразнят съдовете си възможно най-бързо, за да ги освободят за следващата реколта. Т.е. не са имали интерес да го задържат в бъчвите. В редките случаи, в които виното отлежава преди продажба това се е правило от търговците на вино, негосиантите. Отлежалите вина, започват да печелят популярност през XVII и XIX век. Анахронизъм. Може би? А, може би Арамис е провидял в бъдещето и е бил един от първите ценители на отлежалото бургундско.
Глава XXVII – ЖЕНАТА НА АТОС
В Амиен, където Атос остава насред битка, д‘Артанян го намира барикадирал се в избата на странноприемницата. Стратегически правилно, но никой от нас не е подценявал Атос, нали?
Освен, че ще научим историята за него и Милейди, ставаме свидетели на много забавна случка – англичани, отседнали в същото място са готови да се вдигнат на бунт, за да получат достъп до виното в избата.
„Двамата английски благородници бяха отчаяни — те бяха пътували дълго и умираха от глад и жажда.
— Та това е насилие — викаха те на много добър френски език, макар и с чуждестранно произношение. — Този безумец не позволява на тия добри хорица да разполагат със собственото си вино. Ще разбием вратата и ако е много луд ще го убием.“
Да, англичаните винаги са оценявали френските вина. Но какво е това вино, за което те почти са готови да убиват? Дюма ни държи в напрежение, разбираме само, че Атос е изпил от него не по-малко от 150 бутилки. А когато разкрива личната си история пред д‘Артанян поръчва по три бутилки за всеки. Оставаме дълбоко впечатлени, но все още в неведение. Все пак в следващата глава има намек, че това е бургундско.
„Д’Артанян беше потресен от страшната изповед на Атос, но много неща му изглеждаха още неясни в това полупризнание; първо, то беше направено от напълно пиян човек на полупиян и въпреки мъглата, която забулва мозъка на две-три бутилки бургундско вино, като се събуди на другата сутрин, д’Артанян помнеше съвсем ясно всяка дума на Атос“
Няма да ви занимавам със случката, в която Арамис напива двама йезуити, смешна е, но отново никаква конкретика относно виното. Надявам се да не е похабил за тях бургундско.
А сега, внимание! Атос открива испанското вино.
Глава XXVIII ЗАВРЪЩАНЕ – в Crevecoeur пътувайки към Париж, Атос купува 60 бутилки испанско вино, изглежда много го харесва, защото Дюма ще връща героя си към тези бутилки до края на книгата.
„— Мене не ме смятайте — възрази Атос. — Испанското вино на Арамис толкова много ми хареса, че поръчах да оставят към шестдесет бутилки от него в колата на слугите: сега съм съвсем безпаричен.“ Това вино Атос го пие като сомелиер, по малко и наслаждавайки му се, край на изцепките със 150 изпити бутилки.
Следва винен разбор на част втора, в която ще видим как вкусът на д‘Артанян еволюира, личната класация на Атос, какво е мнението на мускетарите за Бордо, както и няколко хипотези за винените предпочитания на Милейди.
*Цитатите и илиюстрациите са от изданието от 1978 г., на „Народна младеж“, превод от френски Йордан Павлов.
Fresh Cuts of Life 