Архив за етикет: Българско вино

Винарна Загрей

Винарна Загрей – вертикална дегустация и малко философия

Когато ти предложат да участваш във вертикална дегустация във винарна Загрей, при това на топ вината им Vinica и Minimum, не се колебаеш много. Истината е, че не се колебаеш въобще, а просто тръгваш.

Загрей едва ли се нуждае от представяне, винарната близо до Първомай, е не просто специализирана в мавруда, тя оформя представата за възможностите на този сорт. А Vinica и MiniMum са емблематични вина, не само показващи на какво е способен сорта, но и страстта и визията, с която са направени. А визия има, и ние бяхме привилегировани лично собственикът Димитър Костадинов да ни разкаже за нея.

Димитър Костадинов

Маврудът

За нас любителите е лесно, въртим чашите и възхваляваме мавруда като най-българския сорт, но се оказва, че той е доста труден за работа – узрява по-трудно, има малък потенциал, а направен по класическа технология дава вина много сходни с пино ноар, или дори санджовезе. Самият Димитър Костадинов го оприличава като характер близко до санджовезе, „…но не толкова плодов, а по-пикантен“ – казва той – „ с отличителни нотки на пръст, земя, малко по-грубоват и поради това от него не стават млади вина, нужно му е отлежаване.“. Най-големия проблем на сорта е късното му зреене и това го прави изключително зависим от климатичните условия през есента. Ако се е топла и продължителна всичко е чудесно, но ако не е такава, реколтата става неизползваема.

Технологията

За да разрешат този проблем Загрей обръщат поглед навън, по-точно към Италия, област Венето. Там винарите сушат гроздето преди ферментацията за поне 2 до 3 месеца, така концентрират по естествен начин киселини и вкусове. Това е технологията, използвана за вина като Амароне, но абсолютно иновативна за България. Питам Димитър, защо е избрал точно тази Амароне стилистика. „Представях си нашия мавруд, като стил точно обратен на пино ноар. Щом от локални сортове като рондинела и корвина (традиционни за производство на Амароне) могат да се получат толкова впечатляващи вина, които да те накарат да им обърнеш внимание, то защо не и мавруд. Все пак, той като сорт има доста сходни характеристики.

Виница – подготовка за дегустацията

Vinica

И така, виното-икона Виница, се прави като гроздето се бере преди да е напълно узряло, да е сигурно, че зърната ще са здрави, чепките се подреждат само на един ред в касетки, като се осигурява свободно движение на въздуха между тях. Суши се в продължение на два до три месеца под навес, в напълно естествени условия, като целта е да загуби 30% от теглото си. Така се осигурява добра фенолност, киселини, цвят и захарност. По време на сушенето танините в чепките имат възможност да узреят добре и това допълнително оформя структурата на виното. Според екипа на Загрей, точно тези танини помагат на Виница да отлежава така добре, затова тази технология му пасва. Със сигурност е така, Виница е най-титулуваното вино в класацията Divino Top 50 – 4 пъти е в топ 10, а през 2016 реколта 2013 (дегустирана тук) е на първо място.

Виница 2009 – превъзходна.

Виница има 12 реколти, от 2007 до 2019 (през ужасната за виното 2014 не е правено, затова не са 13) и ние имахме рядката възможност да опитаме последователно всички тях. Няма да ви отегчавам и да ги описвам една по една, но няколко неща със сигурност правят впечатление.

  1. Стилистиката на виното е ориентирана към подсилване на структурата, запазване на плодовостта и въобще една по-деликатна и естествена гама аромати и вкусове. Не очаквайте конфитюрени бомби стил Нов свят.

2. В по-младите вина 2019 до към 2017 откривам деликатен червен плод, който в по-старите реколти преминава в зрял черен плод. Но водещите аромати са землисти – листа, чай, сушени билки, в някои се забелязва смолиста нотки, като цяло винаги присъства и азиатска смес подправки, която някои определят като кардамон. Възможно е, аз не съм чак толкова добра в това.

3. Много сериозна структура на вината, със огромен потенциал за отлежаване.

4. Искат си няколко години, за да се укротят и облагородят в бутилката. Например 2019, която все още не е на пазара си беше млад дивак с доста зърнисти тании, но пък от 2016 и нататък започват да се случват интересните неща. Имайте предвид това, и ако разполагате с бутилка Виница от актуалната на пазара реколта 2017, дайте и време. Разбира се, 2017 е страхотна и сега, но след няколко години ще започне да показва истинската си красота, благородство и характер. Тук ми се иска да кажа, че и с хората е така, трябва известно време, за да може необузданият млад дивак да се превърне в облагородена и интересна личност, в чиято компания с удоволствие да забравите за времето (Виница го прави с лекота). Но всички знаем, че тази фина трансформация се случва по-често при вината, отколкото при хората, така че не го казвам.

Лозята на Загрей

Преминаване към органично производство

Това, че са осъществили този интересен експеримент и са наложили виното си на пазара изобщо не кара Загрей да се спрат, дори напротив – смело продължават с новаторския си подход. От 2010 лозята им са сертифицирани като био, което означава, че не ползват хербициди, пестициди и т.н. химия. Още едно предизвикателство, в което се впускат решително и безкомпромисно. Според Татяна Стефанова, технолог в Загрей, гроздето отгледано по възможно най-естествен начин и намеси сведени до възможния минимум, дава много по-живо вино и с по-осезаеми сортови характеристики.

Minimum

Виното може и да е Минимум, но ефектът върху сетивата определено е максимум. Това е вино с по-кратка история, но не по-малко интригуваща и успешна. Има пет реколти от 2016 до 2020 и дегустирахме всички тях.  Minimum 2019 стана #1 в DiVino 2020 в Top 10 на вината от лимитирани серии.

Да смачкаш едно грозде, след това да му добавиш сериста киселина, за да убиеш всички естествени дрожди и да добавиш нови дрожди култивирани в лаборатория, това няма нищо общо с тероарно вино.“ – споделя ни Димитър. Той избира друг път, целта е виното да стане изцяло по естествен начин чрез спонтанна ферментация, без нищо да му повлияе и да има напълно натурален вкус. Така се ражда Minimum – натуралното вино и израз на неговата лична философия.

Признавам, че първата глътка беше шокираща за мен, стреснаха ме доста високите киселини и алкохол 16.5%. Обаче, отвъд моите субективни възприятия, някак си схващам, че вината от тази серия са впечатляващи – свежи, доста екстрактни, мощни и вълнуващи. Във повечето от тях отчетливо се забелязва нещо като печени сливи, които карамелизираш на тиган с малко кафява захар, масло и хм…черен пипер?. Нещо такова. Вина, които наистина ме накараха да се замисля. Опитайте ги при възможност, не са нещо, което ще ви остави безразлични.

Моментът, в който дегустацията преминава с медитация.

Ще завърша с последен цитат от Димитър: „Тази година направих 41 години и навлизайки в средата на своя професионален и житейски път, усещам, че моментът за равносметка е добър. Най-добрият повод това да се случи е една вертикална дегустация на вино с необходимия потенциал, сезираща всички щастливи години, които съм преживял в Загрей. Да споделя този опит е нещо, което ще направя от сърце и с радост.“

А аз замирам от вълнение и благодарност и си обещавам отново да посетя Винарна Загрей.

Празнувай с българско вино

Аз ще празнувам с българско вино, а вие?

Това не е само фраза, а конкретно намерение. Да, вярно е, че всички имахме трудна година, но едва ли заради това, някой ще се откаже да празнува Великден, нали? Българските производители на вино също имаха предизвикателна година и сега е моментът да им помогнем. На празник сме склонни да купим някоя по-специална бутилка и често избираме френско, италианско, или каквото се сетите вино. От тези страни има великолепни вина, но искам да ви обърна внимание, че българското вино става все по-добро.

Най-добрите български вина за 2020

Сега е моментът да подкрепим винената индустрия и да изберем за празниците (Великден, Цветница, Гергьовден) бутилка или няколко, чудесно българско вино. Няма нужда да изпадаме в крайности и да се обявяваме за велика винена нация (все още не сме, въпреки че сме на прав път), или пък обратното незаслужено да пренебрегваме българските вина. Ако специалната ни бутилка за празника е българска, гарантирам ви, че ще се изненадате колко много добри попадения можете да намерите. И да не забравяме, че цената най-вероятно ще ни допадне повече.

Ако позволите и една препоръка – изберете малък производител. Обръщам внимание на това, защото големите производители са по-малко засегнати от пандемията Ковид19 и успяват да се реорганизират и да отговорят на търсенето на потребителите. При малките семейни изби, обаче, ситуацията е доста по-сложна. За тях всяка една продадена бутилка е решаваща за оцеляването им.

Така че, ако сте любители на виното, защо пък тази година да не е българско? Един малък (и приятен) жест на солидарност, с който ще помогнем да хората сътворяващи с любов и талант красивите български вина.

И да не забравя – това е инициатива на Българската асоциация на винените професионалисти, можете да се присъедините към каузата ТУК.

Тук аз и Милко се опитваме да ви вдъхновим и да се включите в каузата.

Ако искате да ни гледате в YouTube можете да го направите ТУК.