Архив за етикет: българско вино

първото вино на Аполоуайн

Мелник Apollowine own selection – обнадеждаващо

Melnik, AW Own Selection, 2017, сорт Широка мелнишка лоза, 13.5%. Apollowine, 11.90 лв. , от малкото магазинче за вино в Халите

Голямо изкушение беше това вино, още повече че е направено от хора, които познавам – Apollowine. Толкова често сме говорили за вината, които харесваме (или не харесваме), че когато пуснаха собствено вино, просто нямаше как да пропусна. Мелник е първото червено вино от серията AW Own Selection. Тайничко ще кажа да очакваме и бяла версия, но… нека имаме търпение.

Melnik AW Own Selection е бутилирано и винифицирано от Вила Мелник, а селектирането и блендирането е дело на Митко Николов от Аполо. Виното изразява виждането на екипа на Аполоуайн какво трябва да представлява Мелник като сорт и как  да изглежда виното направено от него. Нека да видим…

Цвят: Рубинено червен с блясък.

Аромат: Интензивен и ясно разпознаваеми малини, а след тях и къпини и при това заедно с листата. Но има и още, както казва един чичко от телешопа „това далеч не е всичко“. Оставете виното няколко минути да се окопити в чашата и то ще ви покаже зрели череши и подправки. Подправки като бял пипер, загатва за някаква пикантност, макар че до този момент е изцяло плодово ориентирано.

Вкус: Първото впечатление е за гладко и сочно вино. След окопитването, пак е гладко и сочно, но освен това плодово, отново се появяват дребните горски плодове. Много ми харесва, че виното не залита по лесната пътечка и няма онази натрапчива сладост, така характерна за някои мелници, които искат лесно и бързо да се харесат на пазара. Средно тяло, може би средно +, очаквах да е по-леко както на толкова други вина от сорта Мелник. Всъщност сортът е с леко до средно тяло, нищо общо с масовата представа за тежките македонски вина. Чудесно изразена киселинност, точно колкото му трябва, без да ви оставя да се чудите ама нито за миг, сега това кисело ли е, свежо ли е, какво е.  Няма такива дилеми в това вино –  сочно и богато е. Танините са малко по-плътни от моите очаквания но добре загладени. Може би след една година ще бъде още по-добре, но кой ли ще го чака цяла година. Добра дължина на финала.

На  масата: С приятели. Сериозно, това вино е много по-добро в компания, защото докато си говорите ще има време да се отвори и да омекне без да му дишате във врата. Моята идея за храна беше кюфтета от карфиол и кашкавал, но мисля да го пробвам и с други варианти.

Заслужава ли си? Чудесно вино, на чудесна цена. След една черна серия мелници, които след няколко минути в чашата губеха всичките си аромати и вкусове и се превръщаха в проста червена вода с алкохол,  да попадна на добре направено и честно вино беше доста обнадеждаващо и освежаващо.

Реклами
Дивино тейст 2018

DiVino.Taste 2018 – следвай усмихнатите хора

DiVino.Taste 2018 вече е история. Умишлено си дадох няколко дни, за да се отърся от емоциите, но май не ми се получи много. Защото, ако това издание трябва да се опише с една дума, то тя е точно това – емоционално.

„Къде казваш? Зала 5 ли?

Просто следвай усмихнатите хора“

Ето такива разговори непрекъснато се водеха в метрото тези три дни. Моето впечатление е, че новата локация на DiVino.Taste му се отразидобре – много повече място и въздух за дишане. Е, може би зоната за гардероба трябаше да е по-голяма и с повече персонал и да има повече тоалетни, но това да са кусурите. Цифрите са красноречиви, в дните на изложението са дошли повече от 6 000 посетители, за да се запознаят отблизо с хората, които създават модерното българско вино.

Дивино 2018

Ето и съвсем накратко, вината които впечатлиха мен:

Истар Шардоне на Бонония – много фино и елегантно, играе контра на надъбените плътни вина, с които така сме свикнали.

Каберне Фран на Шато де Бержер – обло, сочно, плодово, но и доста сериозно вино.

Седем поколения – Пино ноар 2017 – много сортов, и дълъг, дълъг послевкус,  само 800 бутилки. Но голямата работа е Каберне Совиньон 2012 – олеле, сила обвита в мекота.

Мариан – Маврудът им изпъква сред всички останали мавруди на изложението.

Better Half и техните изкъртващи експерименти с квеври. Браво хора!

Царев Брод – Ice Riesling 2017 – ето заради такива изненади обичам Дивино.

Зеланос  Каберне Фран – още един много добър.

Salla Estate – Шардоне Барел, още едно шардоне с много умерен дъб, който го разкрасява, а не гопокрива. Но тук е WOW виното – Каберне Фран 2015, зрели червени и черно плодове и специфичната минералност на Сала.

Еолис– Совиньон Блан и Семийон, страхотно. Също и фантастичното им Мерло. Отново Каберне фран – сортов, сочен и дълъг.

Ямантиеви– Marbel land red – гладко, с лека анималистична нотка, сладост на финала…абе едно от най-добрите вина наизложението. Поне според мен.

Four Friends – Зитара мурведър и Каберне фран. Мега добри и двете. А, пък цената им още повече.

Винарна Варна – Грнер Велтлинер, страхотна изненада. Ето такива вина ми липсват, цена около 10 лв. и много добре направени.

Виното, което ще се пие пак – Eager Top Blend 2017, великолепно вино.

Майсторските класове:

Чаши Riedel за българските сортове – имахме възможност да дегустираме три от знаковите български червени сортове – мавруд, широка мелнишка лоза и рубин в три различни чаши Riedel. Лично се убедихме в огромното влияние, което чашата оказва и колко е важно да пиеш вино от подходящата. Това може и да звучи малко снобско, но когато със собственото си небце усетиш разликите, усещането е просветляващо.

Чаши Riedel за българските сортове

Пет реколти Тамянка от Братанов – честно казано изкушавам се да направя отделен пост за тази дегустация. Уникално преживяване, вертикална дегустация наТамянка реколти от 2013 до 2017, в които ясно се вижда как изба Братанови търси характера на сорта, както и собствения си стил. Намерили са ги и двете.

Тамянка
Вертикална дегустация Братанов Тамянка от 2013 до 2017

И накрая специални благодарности на организаторите, не мога да си представя какви усилия стоят зад това събитие, но резултатът си заслужава.