Архив за етикет: българско вино

ГУРМЕ И ВИНО В (ГОРЕЩА) ЛЯТНА НОЩ

Гост-автор: Милко Стоянов, винени бележки Мария Чалиева

Тежката лятна жега в сряда вечер, последния ден на юни, не можа да спре ценителите на изисканото гурме меню, полято с избрани, награждавани български вина и… всички места в градината на ресторант „Пънчетата“ в Лозенец бяха заети.

Селекцията вина за вечерята. Снимка АТВБ

А събитието определено си заслужаваше, защото „Асоциацията на търговците на вино в България“ (АТВБ) и шеф Атанас Балкански бяха подготвили висш кулинарен пилотаж – петстепенно, авторско меню, умело съчетано с пет двойки вина, победители в ежемесечните тематични дегустации на асоциацията. Водещият Живко Енчев, сомелиер на България за 2017 г. и председател на асоциацията, раздаде и някои тематични награди на колеги в бранша.

Иска ми се дебело да подчертая позитивната философия на АТВБ, синтезирана и в думите на самия Живко Енчев: „Дами и господа, любители на хубавото вино, която и изба и марка да предпочитате – пийте малко повече български вина.“ Защото търговците на вино, макар и преки конкуренти на един недотам голям пазар, са осъзнали, че ЗАЕДНО могат повече, че заедно са по-силни и могат да подкрепят по-ефективно ОБЩАТА КАУЗА на българското вино. Звучи толкова просто и лесно, а е непостижимо в толкова други търговски сфери и индустрии, където още царува „нашенското“ мислене, нечистата конкуренция, късогледите и егоистични цели…

Но, както Живко също каза, „Хората, които обичаме, продаваме и пием вино, сме такива.“ 

И тъй като така и така, вниманието на всички ни бе приковано в чиниите и чашите пред нас, ето и кулинарно-виненото преживяване.

Значи… менюто потегли с ефектна салата Бурата със свежи листа, компресиран пъпеш (опитвам го за пръв път!), портокалова чия, чери домати… и дует от две розета, всяко от които – със свои солидни аргументи.

Розе от гъмза 2020, изба Боровица – с аромати на червени череши, много свежо и лятно, но му трябва известно време в чашата, за да покаже красотата си.
Розе Анита 2020, винарска изба Рупел – цитрус, но по-скоро като грейпфрут, бяла праскова, пъпеш, който не е узрял до край и след всичко това, ако сте имали търпението да изчакате,  се появява… череша.
Боровица си подхожда много добре с руколата от салатата, а розето на Рупел, което е по-деликатно и нежно, си играе добре с буратата. И двете са добра компания за предложената храна.

Студеното предястие беше доволно сложно (тартар от скариди, емулсия от цитруси с чили и кориандър, майонеза от черен чесън, зелени маслини, едамаме, сюприм от грейпфрут с розмарин, последният да затвори вратата), но вината, два мискета, отново очароваха.

Идеалната хапка – тартар от скариди, цитруси с чили и кориандър, майонеза от черен чесън, зелени маслини и грейпфрут

Сандански мискет Експрешънс 2018, Виа Верде – фин и елегантен аромат на цветя, може би бял люляк, леко и ефирно тяло.
Кайлъшки Мискет H’s 2019, Хараламбиеви – с типични мускатови аромати на роза, личи и праскова. Изявена свежест във вкуса, гъвкаво и красиво вино. Нашите симпатии наклониха към това вино от двойката.

Топлото предястие остана на „морска тема“ (Поширано филе от лаврак с аспержи, крем от грах, и маслен лимонов сос), а за толкова специална храна бяха подбрани две атрактивни шардонета.

Шардоне Виа Аристотелис 2017, винарна Орбелия –  нюанси на жълта зряла ябълка, акация сметанов крем с ванилия. Средно плътно тяло, гладко и обло, чудесно развитие в бутилката. 

Шардоне Белослава 2017, винарна Братанови – много ефектно с аромати на захаросани лимонови корички, дървесна кора, хляб с масло, ванилия. Свежо и сочно тяло с точно премерен дъб, колкото да ти е интересно, но без да доминира. Безкрайно дълъг финал. Тук категорично ни грабна Белослава-та, по-голямата свежест на виното чудесно се съчета с лаврака и масления лимонов сос. Браво, Братанови.

Палитра от вкусове с патешкото магре

Основното ястие също беше доволно комплицирано – патешко магре с череши и пресен хрян, крем от пащърнак, винен сос с череши, пудра от цвекло, шам фъстък… и му трябваха сериозни червени вина, които да импонират на цялата тази палитра от вкусове и аромати.

Каберне фран 2018, Шато Авли от лоза Глушник – много специално вино, което ще се пие пак. Така типичната за този сорт чушка присъства, но не е зелена, а червена камба, черна зряла череша и шоколад допълват картинката. Направо крещеше: „Къде е месото?!“

Каберне совиньон резерва Магнефишънс, винарна Сопот – евкалипт, боровинка, дим, много сортово и приятно вино. Никакви забележки, но глушникът май леко надделя.

Толкова харесахме десерта, че не успяхме да го снимаме докато беше цял

И при десерта (крем от сирене Бри с ванилия, ягодово кули с босилек, маслен кръмбъл, ягоди), разбира се, се представиха две отлични десертни вина.

Орфеус десертно, винарна Тодоров – тотален мармалад от шипки, ликьор от зелени орехчета, стафиди и мед. Много добре!

Феноменален финал на вечерта с Барик пойнт на Домейн Менада

Десертно вино Барик пойнт 2008, Домейн Менада – феноменален финал на вечерта! Много богати и разнообразни аромати на печурки, смокинови листа, зелени маслини със сол, тютюн и сладко от тиква. Чудесен баланс между сладост и киселинност във вкуса, отново този соленоват момент, който и ароматите намекват и дълъг, дълъг финал. Изключително интригуващо вино!

Верментиното на Рупел – най-пролетното вино

Верментино Rusalii 2020, Винарна Рупел, 12, 50 лв. от магазина на Женския пазар

Всички го харесват, непрекъснато търсят онова пролетното вино“ – споделя ми продавачката от симпатичното магазинче на Рупел на Женския пазар. Винения сноб в мен леко подскача, мисля си „Чак пък всички“. Но ето, че се връщам за трета бутилка от чаровното им Верментино и май е време да призная, че са прави. Наистина е най-пролетното вино, което мога да си представя. Навява картини за ливади с пролетни цветя, цъфнали липи и жужащи пчели около тях.

Верментиното не е чак толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. Вината от сорта  се отличават с аромати на цитрус и костилков плодове и понякога минералност, имат относително ниско алкохолно съдържание и отчетлива киселинност. Често от тях се правят лесни, забавни и хрущящо свежи вина, или пък завиват към другата крайност богати и прекалено натруфени вина. От Рупел успешно заобикалят тези клопки и техният прочит на Верментиното е свежо и жизнено вино с изявена индивидуалност.

Цвят: Бледо сламен, с блясък.

Аромат: На първо подушване – лайм и праскова; като прасковата е твърда и хладна. С други думи – свежест и сочност, но сочността е от онази стегната. Трябва ми малко по-дълго време, за да разгадая пролетната връзка – виното предлага дискретни цветисти аромати, аз ги определям като акация и липа. Но не натежалата от сладост липа, а хрупкаво свежа, току що цъфнала и още с зелените нотки в нея, каквато е в началото на пролетта. И накрая лесно различим грейпфрут.

Вкус: Изразителната киселинност държи виното стройно и дълго. Отново цитрус и твърдата праскова и лек горчив бадем, точно колкото трябва, за да ни е интересно и да искаме да отпием отново. Харесва ми, че е вярно на сорта, но и напълно неподправено.

На масата: Верментиното със своята киселинност и леката фенолна горчивина, прекрасно се съчетава с храни с билки и зелени подправки и всякакви зеленчуци, и дори песто. Моят избор – пиле с пълнеж от спанак и пармезан и песто, разбира се.

Заслужава ли си? В това Верментино откривам такава откровена радост от живота, че всеки път ме изпълва с оптимизъм и желание да направя нещо красиво. В него няма фанфари, кресчендо и зашеметяващи ароматни арии, по скоро е лирична песен за соло пиано. Но далеч не е просто и лесно предсказуемо. Лаймът е като лимонада с малко мед, поднесена на слънчева ливада, липата не е сладка и натежала, а нежна и сякаш току що цъфнала. Струва ми се невъзможно някой да не го хареса.