Rully – добре пазената тайна

Madam Veuve Point, Rully, Бургундия, Франция, 2015, 100% шардоне; от Emporium wine, 50 лв.

Имате пълно основание да се запитате „Защо пък вино от Rully, какво му е специалното?“ Ето какво – Rully е добре пазената тайна на любителите на вина от Бургундия. А производителят е семейната винарна Madam Veuve Point.  Да, вярно, не са особено известни и чак последните няколко години набират популярност и според скромното ми мнение, напълно заслужено.

Рано или късно, всеки изкушен от виното стига до великата Бургундия, често за да открие, че с бургундските вина не винаги е лесно. Те или ще са чудовищно скъпи, а ако се случи да са на разумна цена, не рядко са тежко разочарование. Все пак, Бургундия може да предложи великолепни изненади, стига да не желаем да демонстрираме статус и да се изхвърляме с Meursault, Puligny или Montrachet (макар че, дай боже всекиму) и да залитаме към прочутите апелации в Côte de Nuits или Côte de Beaune.

И така, отиваме малко на юг и стигаме до вината на Côte Chalonnaise, често наричани приемливи, или разумен компромис. Подобни описания не събуждат особен ентусиазъм, а вината от Шалонез изобщо не заслужават подобно снизходително отношение. Вярно е, че имам слабост към вината от областта, те са по-ефирни и по-лесни за разбиране от сериозните бели от Кот Д‘ор, но пък и цените им са доста по-достъпни.

Rully (произнася се Рюи) e малко село в северната част на Шалонез. Малко, но пълно с история и разбира се с вино. То е на трийсетина километра от лозята Le Montrachet в Кот Д‘ор, но докато цените на бутилка с Montrachet на етикета са 3-цифрени, то тези от Rully могат да се намерят между 30 и 50 лв. Вината може и да не достигат онази интензивност, дълбочина и комплексност като тези на великите им съседи малко по на север, но са вибриращо свежи, минерални и елегантни. Автентични вина, със силна индивидуалност на относително разумни цени.

Rully, снимка http://www.bourgogne-wines.com

Сега се сещам, че вината от Кот Шалонез имат още едно неочаквано предимство. Нали знаете, колко е досадно да влезете във винен магазин и да искате просто да си разглеждате бавно и да си избирате вино на спокойствие. Да, ама не. Винаги идва някой напорист продавач, който обикновено знае много по-малко от вас и отчаяно иска да ви „помага“. В такъв случай питайте „Какво имате от Кот Шалонез?“. Изчезват веднага. Проверено.

Цвят: Бледо златист цвят с леки зелени оттенъци.

Аромат: Фин нос на бели цветя, може би акация, сочна ябълка и неузряла праскова, която кой знае защо във винения свят се описва като бяла праскова. Ароматът не е много интензивен, по-скоро е деликатен и умерен, но интригуващ и задържащ вниманието за дълго.

Вкус: Изтънчено и елегантно. Вкусовете са плодови: ябълка, жълта джанка и отново прасковата. Ставам леко подозрителна, когато откривам праскова във виното, защото много често след нея се появява една тежест и натовареност, които са ми по-скоро неприятни. Не и тук. Във вкуса има много свежест и забележителна дължина. Лека опушеност на суха проба, което го прави още по-интересно.

На масата: Деликатния характер и подчертаната плодовост на вината от Rully изискват храна с по-неутрален характер, а може би и нещо със сметанов сос. Ако не сте в настроение за месо, от сайта http://www.bourgogne-wines.com препоръчват картофи с гъби и сметанов сос. Някак си не се чувствам в позиция да споря с експертите и voila. Единствената ми импровизация беше да направя картофите във вариант Хаселбак.

Производителите съветват да се декантира. Аз не бих рискувала, налято е по-голяма чаша му е ок. Струва ми се твърде деликатно за декантиране.

Заслужава ли си? Много френско вино, умерено във всеки един смисъл, но с много дълбочина.

Verdil Los Arraez – не правим вино за сноби!

Verdil Los Arraez, Испания, Валенсия, сорт 100% Вердил, изба Los Arraez, 19,90 лв., Emporium Wines

Вердил е рядък, почти изчезнал сорт, отглеждат го само в югоизточна Испания и по-точно Валенсия. Сортът успява да оцелее в годините на тотално пренебрежение от страна на винарите и днес има малко над 120 декара насаждения от него. Но за наше щастие няколко производителя се заемат да го спасят и за тази цел създават няколко отлични вина от Вердил. Целта е да предизвикат интереса на крайните клиенти и да привлекат инвестиции за нови насаждения. Едни от тях са винарна Los Arraez, които се справят отлично с тази задача. Създали са свежо, жизнено и леко плъзгащо се по небцето вино, точно като за лятото.

Какво да очакваме от Вердил? В дебелите книги виното сорт Вердил е описано със светло златист цвят, отличителни аромати на лимон и липа, с цветисти нотки, и понякога лек опушен тон, също и тревисти нотки. С много високи киселини, заради които е подходящо и за производство на десертни вина.

Кои са Bodegas Arraes? Първото, което виждам на сайта им е : „We don´t make wine for snobby people.“ Хора, спечелихте ме от първата дума :-). Винарната се намира на 90 км от Средиземно море, Това е област с климат описван като брутален – високи температури през лятото и много студени зими. Почвите са бедни, по-конкретно глинесто-варовикови. Тези условия не са особено вдъхновяващи за традиционното земеделие, но са идеални за отглеждане на лозя. И семейство Arreaz от три поколения правят точно това.

Още едно прекрасно бяло вино от Испания

Какво казват от  винарната за техния Вердил: „Светло жълт цвят, свежи и изобилни аромати на бели месести плодове, портокалов цвят, лилия и липа. „

До тук бяхме с теорията, сега е време да опитам и аз.

Цвят: Ще го нарека уморено злато, нещо като злато с сив подтон, абе странене е, но да преминем към по-интересната част….

Аромат: Круши и цветя, дали е точно портокалов цвят не мога да се закълна. До тук добре, разбираме се с експертите. Има и още нещо, неопределимо за моя нос, за което ми потрябва помощ от другарче, доста по-вещо от мен в идентифициране на аромати. И така другарчето – вещо лице каза …. а зелен чай било.

Вкус: Започва с доста настоятелни лимони и грейпфрут, но след няколко глътки виното се успокоява (или небцето ми, знам ли и аз) и нещата стават по-балансирани и доста по-интересни. Средно тяло, високи киселини, плод, да има цитрус, този грейпфрут е доста по-дискретен и освежаващ, но също и сушена трева. Е, май е с малко по-кратък послевкус отколкото очаквах, но си е интересно и забавно вино.

Температура на поднасяне: 10-12°С. По скоро 10°.

На масата: В този случай, паелята е неизбежна. Все пак Валенсия е мястото, където е възникнала, така че рецептата е традиционната Paella Valenciana от сайт, наричащ се Le Bible de la Paella. За който обича паеля, ще е доста интересен, с много съвети и предложения за комбинации с вино, освен рецептите.

Паеля с бяло вино, може би не изглежда като очевидния избор, но се оказа, че са си точно един за друг. Този наситен умами вкус, от месото с кости и дългото готвене, пластовете, които се разкриват на всяка хапка…Ммм…И вердилът преминава през всичко това с една небрежна лекота, която подчертава вкусовете още повече.

Заслужава ли си? Не е ли прекрасно да можеш да намираш подобни вина, от редки сортове и на прилична цена, при това буквално в магазина на съседната улица. Заслужава си и още как. Всъщност въпросът е защо никой не знае за този сорт. Ще ви кажа моята теория – испанците го пазят само за себе си.

П.С. Рибата на етикета е местната Samaruc, малка рибка, в опасност от изчезване, точно както и сортът Вердил.