Архив за етикет: бяло вино

Verdil-los-arraez

Verdil Los Arraez – не правим вино за сноби!

Verdil Los Arraez, Испания, Валенсия, сорт 100% Вердил, изба Los Arraez, 19,90 лв., Emporium Wines

Вердил е рядък, почти изчезнал сорт, отглеждат го само в югоизточна Испания и по-точно Валенсия. Сортът успява да оцелее в годините на тотално пренебрежение от страна на винарите и днес има малко над 120 декара насаждения от него. Но за наше щастие няколко производителя се заемат да го спасят и за тази цел създават няколко отлични вина от Вердил. Целта е да предизвикат интереса на крайните клиенти и да привлекат инвестиции за нови насаждения. Едни от тях са винарна Los Arraez, които се справят отлично с тази задача. Създали са свежо, жизнено и леко плъзгащо се по небцето вино, точно като за лятото.

Вердил, Лос Араез, Испания

Какво да очакваме от Вердил? В дебелите книги виното сорт Вердил е описано със светло златист цвят, отличителни аромати на лимон и липа, с цветисти нотки, и понякога лек опушен тон, също и тревисти нотки. С много високи киселини, заради които е подходящо и за производство на десертни вина.

Кои са Bodegas Arraes? Първото, което виждам на сайта им е : „We don´t make wine for snobby people.“ Хора, спечелихте ме от първата дума :-). Винарната се намира на 90 км от Средиземно море, Това е област с климат описван като брутален – високи температури през лятото и много студени зими. Почвите са бедни, по-конкретно глинесто-варовикови. Тези условия не са особено вдъхновяващи за традиционното земеделие, но са идеални за отглеждане на лозя. И семейство Arreaz от три поколения правят точно това.

Още едно прекрасно бяло вино от Испания

Какво казват от  винарната за техния Вердил: „Светло жълт цвят, свежи и изобилни аромати на бели месести плодове, портокалов цвят, лилия и липа. „

До тук бяхме с теорията, сега е време да опитам и аз.

Цвят: Ще го нарека уморено злато, нещо като злато с сив подтон, абе странене е, но да преминем към по-интересната част….

Аромат: Круши и цветя, дали е точно портокалов цвят не мога да се закълна. До тук добре, разбираме се с експертите. Има и още нещо, неопределимо за моя нос, за което ми потрябва помощ от другарче, доста по-вещо от мен в идентифициране на аромати. И така другарчето – вещо лице каза …. а зелен чай било.

Вкус: Започва с доста настоятелни лимони и грейпфрут, но след няколко глътки виното се успокоява (или небцето ми, знам ли и аз) и нещата стават по-балансирани и доста по-интересни. Средно тяло, високи киселини, плод, да има цитрус, този грейпфрут е доста по-дискретен и освежаващ, но също и сушена трева. Е, май е с малко по-кратък послевкус отколкото очаквах, но си е интересно и забавно вино.

Температура на поднасяне: 10-12°С. По скоро 10°.

паеля-вердил-вино-испания

На масата: В този случай, паелята е неизбежна. Все пак Валенсия е мястото, където е възникнала, така че рецептата е традиционната Paella Valenciana от сайт, наричащ се Le Bible de la Paella. За който обича паеля, ще е доста интересен, с много съвети и предложения за комбинации с вино, освен рецептите.

Паеля с бяло вино, може би не изглежда като очевидния избор, но се оказа, че са си точно един за друг. Този наситен умами вкус, от месото с кости и дългото готвене, пластовете, които се разкриват на всяка хапка…Ммм…И вердилът преминава през всичко това с една небрежна лекота, която подчертава вкусовете още повече.

Заслужава ли си? Не е ли прекрасно да можеш да намираш подобни вина, от редки сортове и на прилична цена, при това буквално в магазина на съседната улица. Заслужава си и още как. Всъщност въпросът е защо никой не знае за този сорт. Ще ви кажа моята теория – испанците го пазят само за себе си.

П.С. Рибата на етикета е местната Samaruc, малка рибка, в опасност от изчезване, точно както и сортът Вердил.

Семийон, Birds Harvest, Винарна Еолис, източни Родопи

Bird’s Harvest Eolis – български Семийон от Сакар

Bird’s Harvest, Семийон, винарна Еолис, 2017, 14,90 лв. от щанда за вино в Халите.

Български семийон винифициран самостоятелно не се среща често, а може би трябва. Сортът е благороден и изразителен, типичните аромати са лимон, праскова, лайка и дори ланолин или пчелен восък.

Семийон, винарна Еолис, Birds Harvest

Историята на създаването на Bird’s Harvest е много интересна – Еолис планирали да направят от масива със семийона десертно грозде, затова го оставили го да зрее възможно най-дълго. До този момент всичко изглежда много логично,  семийонът е известен и много благодарен сорт за десертни вина. Само че, гроздето станало обект на интерес от страна на птиците и се наложило се да го оберат доста по-рано от предвиденото, за да спасят каквото могат от птичия апетит. Винифицирали го като сухо вино. И ето така,  виното дошло с името си – Bird’s Harvest.

Аромат: Отвъд традиционните акация, цитрус, жълта праскова , характерни за сорта, има една нотка , която упорито ми убягва да я опиша и затова, в името на точното описание, се наложи да се отвори втора бутилка. Може би ланолин. Може би синьо сирене. Нещо като лекарство, но много изплъзващо се. Това ме кара да опитвам отново и отново, в опит да разгадая загадката. Може би гроздето е започнало да образува благородната плесен ботритис, но както стана ясно, наложило се е да го оберат по-рано.

Вкус: Средно плътно тяло, обло, но и сочно, въпреки, че не е десертно има красива и ненатрапчива сладост. Киселинността е добре изразена и много жива. Има една деликатна лимонена нотка на финала, която едновременно е непогрешимо разпознаваема, но също и толкова деликатна. Представете си крем меренг с лимон. Не може да го сбъркате, но в същото време няма и следа от агресивната му киселост. Нещо такова е усещането и с това вино.

Булгоги, корейска кухня

На масата: Не знам защо вината на Еолис ме провокират за брутални кулинарни експерименти, някои от които с противоречив резултат. В  този случай, може би заради деликатната му сладост реших храната да е малко по-пикантна, но не прекалено, за да не надделява над изящния Семийон. Избрах корейско булгоги с лимонов ориз. Булгогито е типичната домашна храна в Корея, моята приятелка Лин ме научи на да го правя. Лин и семейството ѝ отдавна са в Сеул, но рецептата ѝ жъне успехи сред приятели и изглежда има свой собствен живот. И така леката пикантност на храната озарява виното, а неговата лека сладост уравновесява вкуса. Мисля, че този път ми се получи.

Заслужава ли си? Елегантно и грациозно вино, типичния стил на Еолис в пълната си проява.