Архив за етикет: бяло вино

La Brume умно и красиво вино

La Brume – умно и красиво вино

La Brume, Villa Mattielli, 2016, Венето, Италия, сорт 100% Гарганера, 13.5%, 27 лв. от Кино и вино

Имам стратегия за големите студове по това време на годината, и тя е да си отворя всички любими вина от лятото. Соавето La Brume на Матиели е едно от най-любимите ми. И само като се сетя, че до преди да се срещна (и влюбя) в това вино отношението ми към Соаве беше… ами… почти пренебрежително. В моето съзнание това бяха лесни и дълбоко невпечатляващи вина.

Италианският списък – винено пътуване из Италия с чаша в ръка

Е, колкото по-големи са ти предразсъдъците, толкова по – силно е разтърсването, когато се сблъскаме с нещо, което ги оборва. Взимам си назад всички изречени и незиречени думи за вината от тази област. Соаве е град близо до Венеция, област Венето. И вината от него също се казват соаве. Те се правят от сорт гарганера. Сигурна съм, че поне веднъж сте попадали на соаве, може и да не ви е впечатлило. Вината соаве не са с натрапчиви аромати, а напротив с почти неутрални – малко цитрус, малко бели цветчета и май това е.. Имат леко тяло с високи киселини. И общо взето това беше представата ми за тях, докато не срещнах с тази сочна  красавица.

La Brume се прави от най-зрялото грозде, бере се в средата на октомври, а резултатът е пищно и примамливо и много умело направено вино.

Цвят: Наситено жълто-златист цвят с гланц. Доста тъмен и наситен цвят.

Аромат: Много сладък нос, който може да ви заблуди, че това е десертно вино – Зрели жълти сливи, ах как ми напомня на лятото, тропически плод, нещо като маракуя, дюля, и следват по-плътните и сладки: мед, сушени кайсии, яйчен сладкиш, бриош и съвсем отчетливи ванилови нотки.

Вкус: Определено не е десертно вино.  Много добре запазени киселини, въпреки дългото отлежаване в бутилка си остава свежо и сочно вино. Плътно, обемно тяло, което ако не беше така стабилно подпряно от киселинността щеше да натежи. Но това е едно много умно направено вино и е далеч от такива проблеми. Бутилката ми почти свършва и се изкушавам да изприпкам отново до магазина за още една. Това, което ме изненадва всеки път като отпия е колко интензивен е вкусът, не се шегува виното. Да, и дълъг, дълъг финал. Послевкус, отново жълти плодове. Красавица.

На масата: Избрах нещо, което да ми напомня лятото, но и да е достатъчно питателно за студеното време. В кварталния плод-зеленчук видях пресни смокини и още като ги видях знаех че ще ги направя на салата с моцарела и зелен боб и печен лешник. И специално заради тях ще отворя последната бутилка от това изумително вино.

Заслужава ли си? Впечатлена съм. Ще ви призная нещо – забравих последната бутилка отворена през нощта. Знам, знам – винено престъпление. Но на другия ден виното беше в доста прилично състояние. Малко вина могат да издържат подобна немарливост и пак да се представят добре. Споменах ли, че е умно и красиво направено вино? Да те нарекат умен и красив в последните години, не е точно комплимент, но какво общо има La Brume с родната ни действителност? Да му отдадем заслуженото.

Реклами
Корфу - вино и храна

Вино от Корфу – извън туристическите маршрути

Какотригис, 3 евро, от винарна Граменос, Корфу

Да посещаваш винарни, и то точно на Корфу, може да е забавно, но и леко рисково. Забавно е, защото без да искаш излизаш от лъскаво-пластмасовите туристически маршрути и откриваш истинското лице на този красив остров – малко поочукан, но цветен и гостоприемен, точно като в сериала „Семейство Даръл“. От друга страна, Корфу не е точно винен район и не беше ясно на какво ще попаднем в тези винарни. Е, рискът, доколкото го имаше си заслужаваше.

Прочетете тук за вината от Закинтос

Граменос са семейна винарна със собствени лозя и изба, кокетно кацнали на почти самия връх Синарадес, с изглед към прочутия плаж Агиос Гордис. Село Синараде, което е много близо до избата,  е едно от най-старите в тук и туризмът не му е повлиял особено. Намира се в средата на Корфу и ако се окажете на острова, и ви писне от туристи, посетете го и пийте едно кафе със старците в кафенето. Тъкмо ще питате и за пътя за избата.

А тя, избата, е специализирана и работи само с местните сортове бялото Kakotrygis и червено Petrokorythos. Опитахме ги на място и си взехме и от двете на чудесната цена от 3 евро за бутилка. Какотригис (Kakotrygis) е белия сертифициран местен сорт на Корфу. Името му означава  „нещо, което се реже трудно“ . Ето го и него, малко по – подробно.

Корфу - винарна Граменос

Цвят: Жълто-сламест цвят, клонящ към златисто. Когато го опитвахме в избата беше много по-блед, но отлежаването му в бутилката си казва думата и сега е красив и наситен.

Аромат: Производителите го описват като „преобладаващи цитрусови плодове и лимонова трева“. И преди една година, наистина беше точно такова. Сега, почти 12 месеца по-късно, цитрусите отстъпват на смокини, зряла дюля, и лек мускус. Интересно и леко предизвикателно. Но повечето гръцки бели вина от местните им сортове имат тенденцията да стареят по този начин.

Вкус: чудесно запазени киселини, които запазват виното готово да се разкрие в чашата. Леко тяло, но със заобленост и мекота. Дълъг послевкус на зряла смокиня.

Корфиотска кухня

На масата: Разбира се с корфиотска кухня, какво друго. Салата с козе сирене и смокини, която знам от една мила дама, държаща ресторант в Амбелонас. Друго място, което си заслужава да посетите в Корфу.

И какво от това? Защо ви занимавам с вино, което не може да се намери в България? Ами, ако се окажете на Корфу, или друго място, не оставайте само в хотела си, не вървете по утъпканите пътеки, открийте винарни или пък други места и вижте истинския живот на хората. Виното е само повод. Ако пък стигнете до Граменос, ще ви посрещне лично младия Алексис Граменос –  висок, усмихнат и рус, и … както се пее в една песен – не е нужно да ми вярвате на всяка дума, идете и вижте с очите си.

Корфу

Истинкият Корфу, извън туристическите пътеки