Архив за етикет: Венето

La Brume умно и красиво вино

La Brume – умно и красиво вино

La Brume, Villa Mattielli, 2016, Венето, Италия, сорт 100% Гарганера, 13.5%, 27 лв. от Кино и вино

Имам стратегия за големите студове по това време на годината, и тя е да си отворя всички любими вина от лятото. Соавето La Brume на Матиели е едно от най-любимите ми. И само като се сетя, че до преди да се срещна (и влюбя) в това вино отношението ми към Соаве беше… ами… почти пренебрежително. В моето съзнание това бяха лесни и дълбоко невпечатляващи вина.

Италианският списък – винено пътуване из Италия с чаша в ръка

Е, колкото по-големи са ти предразсъдъците, толкова по – силно е разтърсването, когато се сблъскаме с нещо, което ги оборва. Взимам си назад всички изречени и незиречени думи за вината от тази област. Соаве е град близо до Венеция, област Венето. И вината от него също се казват соаве. Те се правят от сорт гарганера. Сигурна съм, че поне веднъж сте попадали на соаве, може и да не ви е впечатлило. Вината соаве не са с натрапчиви аромати, а напротив с почти неутрални – малко цитрус, малко бели цветчета и май това е.. Имат леко тяло с високи киселини. И общо взето това беше представата ми за тях, докато не срещнах с тази сочна  красавица.

La Brume се прави от най-зрялото грозде, бере се в средата на октомври, а резултатът е пищно и примамливо и много умело направено вино.

Цвят: Наситено жълто-златист цвят с гланц. Доста тъмен и наситен цвят.

Аромат: Много сладък нос, който може да ви заблуди, че това е десертно вино – Зрели жълти сливи, ах как ми напомня на лятото, тропически плод, нещо като маракуя, дюля, и следват по-плътните и сладки: мед, сушени кайсии, яйчен сладкиш, бриош и съвсем отчетливи ванилови нотки.

Вкус: Определено не е десертно вино.  Много добре запазени киселини, въпреки дългото отлежаване в бутилка си остава свежо и сочно вино. Плътно, обемно тяло, което ако не беше така стабилно подпряно от киселинността щеше да натежи. Но това е едно много умно направено вино и е далеч от такива проблеми. Бутилката ми почти свършва и се изкушавам да изприпкам отново до магазина за още една. Това, което ме изненадва всеки път като отпия е колко интензивен е вкусът, не се шегува виното. Да, и дълъг, дълъг финал. Послевкус, отново жълти плодове. Красавица.

На масата: Избрах нещо, което да ми напомня лятото, но и да е достатъчно питателно за студеното време. В кварталния плод-зеленчук видях пресни смокини и още като ги видях знаех че ще ги направя на салата с моцарела и зелен боб и печен лешник. И специално заради тях ще отворя последната бутилка от това изумително вино.

Заслужава ли си? Впечатлена съм. Ще ви призная нещо – забравих последната бутилка отворена през нощта. Знам, знам – винено престъпление. Но на другия ден виното беше в доста прилично състояние. Малко вина могат да издържат подобна немарливост и пак да се представят добре. Споменах ли, че е умно и красиво направено вино? Да те нарекат умен и красив в последните години, не е точно комплимент, но какво общо има La Brume с родната ни действителност? Да му отдадем заслуженото.

Реклами

Валполичела, или за втория шанс

Corte Giara by Allegrini, Валполичела, 2011 г. Венето, Италия, 26 лв. от Винело

valpolichela 2Днес се спрях на вино от Венето, продължавайки да изпълнявам Италианския списък. Във Венето се произвежда главно Валполичела, което всъщност е област и вината с това име обикновено са купаж от три сорта Корвина, Рондинела и Молинара.

Избрах вино на  Corte Giara by Allegrini. Семейство Allegrini са сериозен производител с 400 годишна история. Брандът им  Corte Giara ме спечели с това, че на сайта си най-откровено си казват, че се стремят да правят млади вина, които са лесни за пиене и са за забавление с приятели. Много ми хареса това отношение. В сайта си казват направо: “Нашето вино няма по-големи претенции от това да е леко за пиене и да ви забавлява.” Виното е 70% Корвина и 30% Рондинела, не много типично, но все пак позволено. Отлежавало е 11 месеца в големи бъчви от Славонски дъб и след това още два месеца в бутилка.

Първи опит: петък вечер е, тъкмо съм се прибрала от работа и съм доста скапана. Имам нужда точно от една чаша вино. Откривам плодови аромати – череша. Виното ми се видя вяло и уморено.

Втори опит: на следващия ден, вече съм се наспала и отпочинала. Вяла и уморена съм била аз. Виното е живо и енергично и наистина е лесно за пиене, а както се оказа и по-късно и доста интересно. Добре, че му дадох и втори шанс.

Цвят: красиво червен, леко прозрачен, с леки оранжеви оттенъци по ръба.

Аромат: Леко затворено, т.е когато го помиришете не очаквайте аромата да ви отнесе главата.  Започва леко и нежно и постепенно се разкрива – плодовите аромати преобладават, сладки череши, сушени сливи, леки вишневи тонове, бадем и нещо като сушен джинджифил (това е дъбът).

вино и хранаВкус: Средно тяло, това не е много плътно вино, но пък игриво и свежо. Черешите се пренасят и във вкуса, следва съвсем дискретно горчив бадем, който не се натрапва и е много освежаващ. Копринени танини… Наистина е много приятно и лесно за пиене вино. Не предлага дълбочина и комплектност, а по-скоро дава наслада без да те ангажира твърде много със себе си. Дава представа за очарованието на Валполичело, но все пак това си е entry level.

valpolicella_gastНа масата: Това семпло и игриво вино иска проста храна, за да изпъкне. Печено месо с подправки като черен и зелен пипер или една проста брускета с домати, зехтин и песто. Общо взето Средиземноморска храна.


Заслужава ли си
? Следващият път ще си купя Валполичела за напреднали.