Грузия – моето пътешествие

 

Първото ми впечатление от Грузия е надпис на пода на летището „Tbilisi the city that loves you”. Ех, амбициозно обещание, казах си. Но не ми трябваше много Тбилиси да ме убеди в това. Градът е като прегръдка – топъл, уютен и приятелски.

Възможността за пътуването се появи внезапно, така че проверих си програмата, пренаредих си ангажиментите и скочих в приключението. За Грузия знаех само, че е от другата страна на Черно море, пият вино от рог, че имат страхотни песни и танци и май това беше всичко. А да, и правят оранжеви вина.

Оказа се, че почти нищо не знам за тази приказна страна. Със зелените си долини, многобройните лозя и драматичните планински пейзажи, Грузия или както те я наричат Сакартвело (Saqartvelo, საქართველო), може спокойно да претендира за една от най-красивите страни на земята. Незаслужено встрани от обичайните туристически дестинации, страната е като добре пазена тайна, а има толкова много да покаже.

Градът, който ни обича

Първият ден от пътешествието ни, подготвено от грузинската туристическа администрация, беше посветен на Тбилиси. Това е интересен град – по средата между няколко култури – християнска, арабска, персийска и елинска. И тези влияния си съжителстват в града по един очарователно съгласуващ се начин. Ако се загледате, дори в рамките на една сграда могат да се видят елементи на елинизма, съчетани с персийска и християнска символика. И всичко това в изненадващо хармоничен архитектурен миш-маш. Като говорим за архитектура, Тбилиси е забележителен в това отношение.

Мостът на мира

Контрасти

Това, което го прави особено очарователен е контрастът между впечатляващи модерни сгради и добре запазените стари квартали. Мостът на мира, съединяващ старата с новата част е 150 метрова впечатляваща конструкция от стомана и стъкло и една от главните атракции на града. Когато е строен, проектът е предизвикал огромен обществен дебат и е предизвикал с противоречиви мнения относно бюджета и дизайна. Сега, минавайки под модернистичния стъклен покрив, си мисля, че си струвал и парите и усилията, а може би и дебата.

Изкуството

В този град изкуството видимо е обичано и е показвано при всеки удобен случай – бронзови статуи по улиците, картините на художниците изнесени на улицата, интересно орнаментираните тавани, пианото в почти всеки бар, но за тези барове ще стане дума след малко, смислените графити, които са на светлинни години от софийските уона би гангста тагс. А когато погледнеш към закачливо наклонената кула на марионетния театър на Резо Габриадзе, атмосферата на града те залива и … ами просто ѝ се предаваш. Ако името звучи познато на някои от вас, да Габриадзе е сценарист и един от създателите на култови филми като Кин-дза-дза и Мимино. Очакваме неговия Театър на марионетките в София и Пловдив в края на септември.

Фотокредит Яна Петкова

Наклонената кула на театър Габриадзе

Винените барове

И като стана дума за винени барове, в Тблиси има стотици от тях. И всички предлагат само грузински вина. Да, точно така, ще го кажа пак. Само. Грузински. Вина. Всеки един има стотици предложения в менюто си, на доста прилични цени. Да кажем малко по-високи от тези в магазина. Имаме доста да поработим в тази посока в България.

Освен да разглеждате сгради и пиете вино още няколко интересни неща си заслужават да бъдат направени. Като например….

Опитайте грузинската кухня

Всъщност е много по-зеленчуково ориентирана и здравословна, отколкото си представях, с много свежи продукти и обилно ползван зелен кориандър. Тбилиси изглежда преживява нещото като кулинарен ренесанс, и освен традиционните ресторанти пресъздаващи грузински класики като пхали – предястия на основата на млени орехи, месо на скара или кинхали – тяхната версия на пелмени, могат да се намерят и много места с доста по-съвременни интерпретации на кулинарията им.

Кинкхали – собствено производство

Говорете с хората

Надявам се да не ви оставям с впечатлението, че градът е някакъв архитектурен резерват, точно обратното – жизнен и съвременен. Моето усещане е, че това се дължи изцяло на хората. Грузия има не по-малко трудна и сложна история от нашата, но разликата е, че грузинците са решили да продължат напред. Не търсят виновни, търсят решения на проблемите и действат. Стара традиция в Грузия е да пращат децата си да учат в Европа, които след това се връщат и правят нещо за страната си. Всъщност, последните двадесетина години, това го има и у нас, но докато грузинците се връщат и правят нещо за страната си, ние предпочитаме да се спасяваме поединично.  Почти всеки говори английски, и всеки – руски. Хората са млади, космополити, дружелюбни и отворени към света.

Очаквайте и част втора, където ще стане дума за най-важното – винарните и виното на Грузия.