Архив за етикет: вино за лятото

Фармингам Ризлинг, Нова Зеландия

Framingham Classical Riesling – красив и непоколебим

Framingham Classical Riesling, 2017, Marlborough, Нова Зеландия. 12.5%, 29 лв. от Emporium Wine

Значи, има ризлинги, за които се чудя леко защо хората се занимават да ги правят. Честно. Веднъж си говорих с български производител, известен с чудесните си и много свежи ароматни бели вина. След като опитахме поредния забележителен мискет и споделяйки за любовта му към ароматите сортове го попитах, дали да очакваме и ризлинг от него някой. „А – каза той – аз неща, които не ги разбирам, не ги правя.“ Иска ми се повече производители (не само на вино) да имат подобно отношение. Да де, но с няколко чудни изключения, плуваме в море от деликатни (любезно казано) ризлинги с две молекули изисканост и една молекула бели цветчета.  Най-доброто, което мога да кажа е нещо като: „Ох, добре, вземи си молекулите и не ме мъчи…“

Точно този Framingham, няма да ви измъчи с молекули, напротив – красив и непоколебим, пори през морето от деликатност и уверено ви води, точно както крал Ризлиг трябва да бъде.

Цвят: Наситен, тъмно злато. Цвят на зряло вино, обещава много.

Аромат: Наистина има бели цветчета и те са несбъркваеми. Неузряла праскова, има някакъв цитрус, несръчно го определям като много зрял лайм, но синът ми разкри мистерията – мандарина. Направихме бърза справка с няколко мандарини от пазара. Да, това е най-близкото. Само след няколко минути се появява джинджифил и петрол. Петролът, за мое щастие, е доста умерен. Не харесвам когато тази нотка доминира, но тук си е точно.

Вкус: Има едно много приятно и интригуващо противопоставяне между сладост и киселинност, което омайва. Ако по някаква причина все още не сте впечатлени от ароматите, то вкусът ще ви разбие – интензивен, сочен, с много мандарина. Но не мека и презряла, а стегната и свежа.

Производителят описва виното си с вкус на „джин с тоник“. Това неизбежно доведе до дегустация на джин с тоник, паралелно с виното. Много лоша идея. Експериментът завърши с кошмарен махмурлук. Не правете това, деца.

На втората бутилка, опитваме я предпазливо без паралелни контролни проверки, осъзнавам че сравнението с джин-тоник описва текстурата и леката сладост. И като казахме сладост, виното е off dry, което според техния закон означава между 10 и 30 г на литър, а всичко под 10 г е с класификация класическо сухо вино. Най-лесно ще е да кажа, че off dry виното е по-сладко, но е толкова просто. Понякога, може да е така, но друг път да е изненадващо свежо и сочно, защото сладостта е в баланс с другите елементи – киселинност и тяло. Любимите ми off dry вина обикновено са ризлинги. Харесвам склонността им да са малко по-гладки, по-пълни и по-сочни, като да отхапеш идеално узряла праскова. Те, все пак, могат са с доста висока киселинност, какъвто е случая и с този Farmingam, цели 7г на литър. Такива високи нива, биха се усещали неприятно, ако не са подплатени от по-висока сладост и екстракция. От друга страна точно тази сладост го прави отлично комбинация с пикантни храни.

На масата: Самите производители го препоръчват с всякакви варианти на азиатска храна. Защо – плътността и леката сладост си вървят с пикантността. Тайландската кухнята е по-свежа от китайската и не толкова лютива, така че идеално пасва. Рецетата e пад тай нудъли с телешко. Не го поднасям по класическия начин, защото органичните оризови нудъли се разпаднаха. Е, нищо де, следващият път с обикновени ще караме. Заради по-плътното си тяло и по-висока остатъчна захар, виното може да понесе доста жега. Така че ако ви се експериментира с пикантна храна, а все не можете да намерите вино, което да не се огъва, ето го, точно то е.

В коя чаша? Класическата за ризлинг подсилва петрола, в нея виното стои по-плътно и многопластово. Тази с плоското дъно подсилва свежестта и цитрусовите нотки са водещи. Ще трябва да изберете кой стил предпочитате. И двете чаши се представят равностойно, според мен.

Заслужава ли си? Впечатляващо вино, красиво и щедро. В момента текущата реколта е 2017, не се подвеждайте, че е старо, не е. Напротив, в топ форма си е.

Verdil-los-arraez

Verdil Los Arraez – не правим вино за сноби!

Verdil Los Arraez, Испания, Валенсия, сорт 100% Вердил, изба Los Arraez, 19,90 лв., Emporium Wines

Вердил е рядък, почти изчезнал сорт, отглеждат го само в югоизточна Испания и по-точно Валенсия. Сортът успява да оцелее в годините на тотално пренебрежение от страна на винарите и днес има малко над 120 декара насаждения от него. Но за наше щастие няколко производителя се заемат да го спасят и за тази цел създават няколко отлични вина от Вердил. Целта е да предизвикат интереса на крайните клиенти и да привлекат инвестиции за нови насаждения. Едни от тях са винарна Los Arraez, които се справят отлично с тази задача. Създали са свежо, жизнено и леко плъзгащо се по небцето вино, точно като за лятото.

Вердил, Лос Араез, Испания

Какво да очакваме от Вердил? В дебелите книги виното сорт Вердил е описано със светло златист цвят, отличителни аромати на лимон и липа, с цветисти нотки, и понякога лек опушен тон, също и тревисти нотки. С много високи киселини, заради които е подходящо и за производство на десертни вина.

Кои са Bodegas Arraes? Първото, което виждам на сайта им е : „We don´t make wine for snobby people.“ Хора, спечелихте ме от първата дума :-). Винарната се намира на 90 км от Средиземно море, Това е област с климат описван като брутален – високи температури през лятото и много студени зими. Почвите са бедни, по-конкретно глинесто-варовикови. Тези условия не са особено вдъхновяващи за традиционното земеделие, но са идеални за отглеждане на лозя. И семейство Arreaz от три поколения правят точно това.

Още едно прекрасно бяло вино от Испания

Какво казват от  винарната за техния Вердил: „Светло жълт цвят, свежи и изобилни аромати на бели месести плодове, портокалов цвят, лилия и липа. „

До тук бяхме с теорията, сега е време да опитам и аз.

Цвят: Ще го нарека уморено злато, нещо като злато с сив подтон, абе странене е, но да преминем към по-интересната част….

Аромат: Круши и цветя, дали е точно портокалов цвят не мога да се закълна. До тук добре, разбираме се с експертите. Има и още нещо, неопределимо за моя нос, за което ми потрябва помощ от другарче, доста по-вещо от мен в идентифициране на аромати. И така другарчето – вещо лице каза …. а зелен чай било.

Вкус: Започва с доста настоятелни лимони и грейпфрут, но след няколко глътки виното се успокоява (или небцето ми, знам ли и аз) и нещата стават по-балансирани и доста по-интересни. Средно тяло, високи киселини, плод, да има цитрус, този грейпфрут е доста по-дискретен и освежаващ, но също и сушена трева. Е, май е с малко по-кратък послевкус отколкото очаквах, но си е интересно и забавно вино.

Температура на поднасяне: 10-12°С. По скоро 10°.

паеля-вердил-вино-испания

На масата: В този случай, паелята е неизбежна. Все пак Валенсия е мястото, където е възникнала, така че рецептата е традиционната Paella Valenciana от сайт, наричащ се Le Bible de la Paella. За който обича паеля, ще е доста интересен, с много съвети и предложения за комбинации с вино, освен рецептите.

Паеля с бяло вино, може би не изглежда като очевидния избор, но се оказа, че са си точно един за друг. Този наситен умами вкус, от месото с кости и дългото готвене, пластовете, които се разкриват на всяка хапка…Ммм…И вердилът преминава през всичко това с една небрежна лекота, която подчертава вкусовете още повече.

Заслужава ли си? Не е ли прекрасно да можеш да намираш подобни вина, от редки сортове и на прилична цена, при това буквално в магазина на съседната улица. Заслужава си и още как. Всъщност въпросът е защо никой не знае за този сорт. Ще ви кажа моята теория – испанците го пазят само за себе си.

П.С. Рибата на етикета е местната Samaruc, малка рибка, в опасност от изчезване, точно както и сортът Вердил.