Архив за етикет: гръцко вино

Корфу - вино и храна

Вино от Корфу – извън туристическите маршрути

Какотригис, 3 евро, от винарна Граменос, Корфу

Да посещаваш винарни, и то точно на Корфу, може да е забавно, но и леко рисково. Забавно е, защото без да искаш излизаш от лъскаво-пластмасовите туристически маршрути и откриваш истинското лице на този красив остров – малко поочукан, но цветен и гостоприемен, точно като в сериала „Семейство Даръл“. От друга страна, Корфу не е точно винен район и не беше ясно на какво ще попаднем в тези винарни. Е, рискът, доколкото го имаше си заслужаваше.

Прочетете тук за вината от Закинтос

Граменос са семейна винарна със собствени лозя и изба, кокетно кацнали на почти самия връх Синарадес, с изглед към прочутия плаж Агиос Гордис. Село Синараде, което е много близо до избата,  е едно от най-старите в тук и туризмът не му е повлиял особено. Намира се в средата на Корфу и ако се окажете на острова, и ви писне от туристи, посетете го и пийте едно кафе със старците в кафенето. Тъкмо ще питате и за пътя за избата.

А тя, избата, е специализирана и работи само с местните сортове бялото Kakotrygis и червено Petrokorythos. Опитахме ги на място и си взехме и от двете на чудесната цена от 3 евро за бутилка. Какотригис (Kakotrygis) е белия сертифициран местен сорт на Корфу. Името му означава  „нещо, което се реже трудно“ . Ето го и него, малко по – подробно.

Корфу - винарна Граменос

Цвят: Жълто-сламест цвят, клонящ към златисто. Когато го опитвахме в избата беше много по-блед, но отлежаването му в бутилката си казва думата и сега е красив и наситен.

Аромат: Производителите го описват като „преобладаващи цитрусови плодове и лимонова трева“. И преди една година, наистина беше точно такова. Сега, почти 12 месеца по-късно, цитрусите отстъпват на смокини, зряла дюля, и лек мускус. Интересно и леко предизвикателно. Но повечето гръцки бели вина от местните им сортове имат тенденцията да стареят по този начин.

Вкус: чудесно запазени киселини, които запазват виното готово да се разкрие в чашата. Леко тяло, но със заобленост и мекота. Дълъг послевкус на зряла смокиня.

Корфиотска кухня

На масата: Разбира се с корфиотска кухня, какво друго. Салата с козе сирене и смокини, която знам от една мила дама, държаща ресторант в Амбелонас. Друго място, което си заслужава да посетите в Корфу.

И какво от това? Защо ви занимавам с вино, което не може да се намери в България? Ами, ако се окажете на Корфу, или друго място, не оставайте само в хотела си, не вървете по утъпканите пътеки, открийте винарни или пък други места и вижте истинския живот на хората. Виното е само повод. Ако пък стигнете до Граменос, ще ви посрещне лично младия Алексис Граменос –  висок, усмихнат и рус, и … както се пее в една песен – не е нужно да ми вярвате на всяка дума, идете и вижте с очите си.

Корфу

Истинкият Корфу, извън туристическите пътеки

Реклами

Малагусиа, Порто Карас – Гърците са го измислили

Малагусиа, 2013, производител Домейн Порто Карас, Гърция

vineyard-Porto-CarrasМалагусиа, а може също да го срещнете и като Малагуса, е местен гръцки сорт.  За себе си го открих на Балканския винен форум. Има много вълнуваща история. Сортът е бил на път буквално да изчезне, но за щастие е бил спасен. Дори се знае и името спасителя му Vangelis Gerovassilou. По време на работата си за домейн Порто Карас, започнал да култивира местни гръцки сортове и едни от тях била Малагусиата.  Но няма да ви занимавам повече с история, а със самото вино.

malagusia, Greek wine, Porto CarrasЦвят: Сламесто-жълт

Аромат: Плодово и пищно, направо изскача от чашата –праскови, лайм, нещо сладко и медено, мисля че е липов цвят.  Свеж морски бриз. Интензивен и красив аромат. След известно време излизат и много интригуващи нотки на печен бадем.

Вкус: Доста плътно и обло тяло, но това доколкото знам е характерно за сорта. Малагусиата не е известна с висока киселинност и затова не очаквам да е особено свежа. Е, не познах. Свежо с добри киселини и дъхаво вино. Праскова и лайм има и във вкуса.  Това вино е събрало цялото слънце на Гърция.

malagusia, porto carras, greeceНа масата: С това лежерно гръцко вино, ми с ядеше нещо лятно и гръцко, ама лесно и мързеливо за приготвяне. И ето какво измислих – фета с диня. Класика. Само добавих счукан кориандър и кимион към сиренето, за по средиземноморски привкус. А динята направих на салца с нарязан червен лук, люта чушка и сок от лайм. Все пак, да има пресечна точка и с виното. Получи се интересно, свежо и лятно.

Заслужава ли си: Па как? Всяка капка. Тази бутилка се оказа много приятна изненада – лежерно и безгрижно вино, като гръцки следобед. За половин час се пренесох отново на Сидония.  Абе, гърците са го измислили…