Barolo and Friends – 100 вина от Пиемонт

Този юни се оказва преизпълнен с винени събития, но има едно което в никакъв случай не бива да се пропуска. На Barolo and Friends ще имаме възможност да опитаме вина от един от най-прочутите винено региони в света – Пиемонт. Разбира се, Баролото е звездата на събитието.

Barolo – най-великото вино на Италия

А сега, ще помоля да сте снизходителни, защото ще се опитам да обясня защо Бароло е най-великото италианско вино. Не че откривам топлата вода, но тезата не е и нещо, което се разбира от само себе си.

И така, имаме си работа с много своенравно, даже опърничаво вино, но с голям характер. В началото може и да се стреснете от твърде необузданите танини и киселини, но слава богу времето ги опитомява. Дори и да опитвате реколта от по-хладна година, родила вина с по-тънки тела, то пак ще дегустирате хармонично и елегантно вино с извънреден чар, но не лекомислен, а достолепен и завършено класически, като римска статуя.

Но да се върнем към баролото – то отлежава благородно и ще се срещнете с красиво вино, чийто аромат лесно изскача от чашата. Очакват ви плодови и изявени цветисти аромати – виолетки, понякога рози, череши, кожа, анасон, а може би и деликатна опушена нотка. Отпиването – с това вироглаво вино аз подхождам по следния начин, една глътка за настройване на небцето, изчаквам малко и след това още една малка глътка. Челно ще се срещнете с танините, но те плавно отстъпват и дават път на вкусовете, които се разгръщат мащабно. Много дълъг послевкус, може би повече от минута. Имах привилегията да опитвам точно такива вина на най-престижното изложение в Пиемонт – Гранде Ланге. А само след няколко дни, самото Гранде Ланге идва при нас в София.

Кога: 03.06.2022 (петък), 13-20ч.

Къде: Гранд Хотел София

Вход: 25 лв., билетите са ТУК

За първи път в България, а най-вероятно и на Балканите, ще бъдат представени 18 изложителя, 16 от които никога не са се появявали на нашата винена сцена. Повече от 100 вина от цял Пиемонт: Бароло, Барбареско, Барбера, Роеро, Гави ще бъдат на ваше разположение за дегустация. Повечето от тях не са представени на българския пазар, още един сериозен аргумент да не пропускаме събитието.

Както стана ясно, червените вина царуват в Пиемонт, но това не значи да пренебрегнем белите, които са очарователни. Така че, ако видите някой изложител да предлага Арнеис, право там, нали? Освен основните сортове Небиоло, Долчето и Арнеис, ще има и екзотики като местното Ербалуче, а това винаги е интересно да се пробва.

Ще има и два майсторски класа за по-задълбочено разбиране на региона, насочени към ценители и към професионалисти с предварителна покана. И всичко това в рамките на почти цял ден в „Гранд Хотел София.“

На кратко: 3 юни, петък, Гранд хотел София,100 вина, които не се внасят в България, от най-престижния винен регион в Италия и един от най-прочутите в света. Какво повече може да иска човек?

Rully – добре пазената тайна

Madam Veuve Point, Rully, Бургундия, Франция, 2015, 100% шардоне; от Emporium wine, 50 лв.

Имате пълно основание да се запитате „Защо пък вино от Rully, какво му е специалното?“ Ето какво – Rully е добре пазената тайна на любителите на вина от Бургундия. А производителят е семейната винарна Madam Veuve Point.  Да, вярно, не са особено известни и чак последните няколко години набират популярност и според скромното ми мнение, напълно заслужено.

Рано или късно, всеки изкушен от виното стига до великата Бургундия, често за да открие, че с бургундските вина не винаги е лесно. Те или ще са чудовищно скъпи, а ако се случи да са на разумна цена, не рядко са тежко разочарование. Все пак, Бургундия може да предложи великолепни изненади, стига да не желаем да демонстрираме статус и да се изхвърляме с Meursault, Puligny или Montrachet (макар че, дай боже всекиму) и да залитаме към прочутите апелации в Côte de Nuits или Côte de Beaune.

И така, отиваме малко на юг и стигаме до вината на Côte Chalonnaise, често наричани приемливи, или разумен компромис. Подобни описания не събуждат особен ентусиазъм, а вината от Шалонез изобщо не заслужават подобно снизходително отношение. Вярно е, че имам слабост към вината от областта, те са по-ефирни и по-лесни за разбиране от сериозните бели от Кот Д‘ор, но пък и цените им са доста по-достъпни.

Rully (произнася се Рюи) e малко село в северната част на Шалонез. Малко, но пълно с история и разбира се с вино. То е на трийсетина километра от лозята Le Montrachet в Кот Д‘ор, но докато цените на бутилка с Montrachet на етикета са 3-цифрени, то тези от Rully могат да се намерят между 30 и 50 лв. Вината може и да не достигат онази интензивност, дълбочина и комплексност като тези на великите им съседи малко по на север, но са вибриращо свежи, минерални и елегантни. Автентични вина, със силна индивидуалност на относително разумни цени.

Rully, снимка http://www.bourgogne-wines.com

Сега се сещам, че вината от Кот Шалонез имат още едно неочаквано предимство. Нали знаете, колко е досадно да влезете във винен магазин и да искате просто да си разглеждате бавно и да си избирате вино на спокойствие. Да, ама не. Винаги идва някой напорист продавач, който обикновено знае много по-малко от вас и отчаяно иска да ви „помага“. В такъв случай питайте „Какво имате от Кот Шалонез?“. Изчезват веднага. Проверено.

Цвят: Бледо златист цвят с леки зелени оттенъци.

Аромат: Фин нос на бели цветя, може би акация, сочна ябълка и неузряла праскова, която кой знае защо във винения свят се описва като бяла праскова. Ароматът не е много интензивен, по-скоро е деликатен и умерен, но интригуващ и задържащ вниманието за дълго.

Вкус: Изтънчено и елегантно. Вкусовете са плодови: ябълка, жълта джанка и отново прасковата. Ставам леко подозрителна, когато откривам праскова във виното, защото много често след нея се появява една тежест и натовареност, които са ми по-скоро неприятни. Не и тук. Във вкуса има много свежест и забележителна дължина. Лека опушеност на суха проба, което го прави още по-интересно.

На масата: Деликатния характер и подчертаната плодовост на вината от Rully изискват храна с по-неутрален характер, а може би и нещо със сметанов сос. Ако не сте в настроение за месо, от сайта http://www.bourgogne-wines.com препоръчват картофи с гъби и сметанов сос. Някак си не се чувствам в позиция да споря с експертите и voila. Единствената ми импровизация беше да направя картофите във вариант Хаселбак.

Производителите съветват да се декантира. Аз не бих рискувала, налято е по-голяма чаша му е ок. Струва ми се твърде деликатно за декантиране.

Заслужава ли си? Много френско вино, умерено във всеки един смисъл, но с много дълбочина.