Архив за етикет: мелник 55

RUSALIi Anita розе – творческият купаж на Рупел

Розе Анита 2017, изба Рупел, сортове Санджовезе, Каберне Совиньон, Мелник 55 , 13,5%

Anita rose Rupel

В този блог розетата не са застъпени особено добре. И нека да обясня защо – причината е, че трудно откривам такива, които ми харесват. Въпреки модата и огромния интерес на пазара към тях, обикновено те са или откровено компотени с много силни червени плодове, сладост и липса на свежест; или пък се опитват да имитират модерния провансалски стил на бледи и елегантни красавици, но вместо това, стоят като изпрани и напълно лишени от финес селски рокли. Разбира се, има и прекрасни розета, но те пък обикновено са доста скъпи…

Е, появи се нещо, което не е компотено-сладко, нито пък избеляла от пране и белина груба рокля. Ето го – RUPEL – RUSALIi Anita rose 2017, купаж от Санджовезе, Каберне Совиньон, Мелник 55. Да съчетаеш тези три сорта си смел и  доста творчески подход. На Рупел, определено им се е получило.

Цвят: Бледо розов, с блясък.

Аромат: Цитрус, но по-скоро като грейпфрут, бяла праскова, пъпеш, който не е узрял до край, нещо кисело и свежо, което ми напомня детството, а да – плодове от шипка, които беряхме и ядяхме тайно. И чак след всичко това, ако сте имали търпението да изчакате,  се появява череша. Очарователен и деликатен аромат, с различни нюанси,  за които ще трябва да почакате малко. Но пък си струва чакането.

Вкус: Средно тяло, чудесно изразена свежест, елегантност и ненатрапчива плодовост. Какво повече може да искаме от едно розе. А, да…и цената му да е добра. Е, това е точно такова.

DSC01179a

На масата: От избата са подходили творчески за това розе, и аз също реших да подходя с нещо далеч от традиционното. В сезона на ягодите сме, така че си спретнах една лека салата с ягоди и чедър.

Заслужава ли си? Чудесно лятно вино, на повече от чудесна цена.

 

Advertisements

В търсене на Широката мелнишка лоза

Трифон Зарезан в Мелник

За втора поредна година се случва немислимото – избите в района на Мелник обединяват усилията си, за да направят празника Трифон Зарезан по-забавен за нас и по-продуктивен за тях. С прости думи, в дните на празника, повечето от избите са отворени за посетители и са подготвили специални програми, концерти, дегустации … А, има ли нещо по-хубаво от това за един винолюбител?

Тази година и аз бях там. Пътешествието ми беше посветено на търсенето на автентичната Широка мелнишка лоза –  стар, местен сорт, разпространен само в Югозападна България, около Мелник, Сандански, Петрич, селата Хърсово, Марикостиново, Капатово, Виногради. Не е много лесен за работа и създава главоболия на винарите с късното си зреене (първата половина на октомври, когато има сериозна опасносност слана да нанесе щети на реколтата). Вината, които дава са с леко до средно тяло, аромати на ягоди и малини, в зависимост от винификацията се появяват и аромати на тютюн, суха мента, черен пипер.

Заради постоянния проблем с узряването, много винари предпочитат Мелник 55, кръстоска на Широката мелнишка с не особено известния френски сорт  Валдигие. При този сорт узряването е през втората половина на септември, т.е. идеалното време. Не е известно защо е избран точно Валдигие и дали е търсено решение на проблема с късното узряване или друго. Факт е, че е получен съвсем различен сорт, с различни характеристики. Вината от него са с много по-изявен вкус, различен и неопитомен, който аз не особено тактично определям като ръбат. Извън моите субективни преценки, Ранната мелнишка лоза = Мелник 55 е със силно изявен плодов вкус, подправки, с богати обемни тела, е и с изявени зърнисти танини, които са трудни за опитомяване.

Опитвах две различни концепции вино – винарни от района с капацитети над 80 000 бутилки и малки производители от Мелник, правещи не повече от 15 000 бутилки. Опитах се да потърся максимално автентично мелнишко вино.

Широка мелнишка лозаЩе започна с малките производители. Оказа се, че са пълни с тайни номера, трикове и хитри техники. Запознати са много добре с технологиите на големите изби и дори полват някои от тях. Но освен това, трябва да отбележа, че доста от тях има проблем с хигиената и/или бактериални проблеми.

Виното на Митко Манолев, отлежава само в стари 100 литрови бъчви. Ползва ги, защото иска да изведе на преден план плодовия характер на сорта без да внася допълнително танини от употребата на нов дъб. Получава му се, неговите сина са плодови свежи и дори имат запазена съвсем лека газираност (още един трик на винаря, но да не издаваме всичко), ниски танини и гладко, копринено тяло и отчетлив малинов аромат и вкус. „Пивко мелнишко вино, което е за изпиване, не за гледане“ – казва той. „И кратък финал“ бих добавила аз.

От Музея на виното правят така, че да изпъкне пикантността на сорта. Отново леко тяло, средни киселини, доста по високи танини, силен мускусен аромат, сушени билки и накрая типичните малини и ягоди. Въпреки краткия послевкус, най-странното, дивашко, интересно и запомнящо се вино.

Както виждате, два съвсем различни подхода към Широката мелнишка лоза, но характерните за нея аромати и вкусове са ясно разпознаваеми.

Противно на легендата, че виното от Мелник е тежко, тъмночервено и плътно, то се оказва леко, ароматно, свежо, и не е силно обагрено. Цветът му е по-скоро прозрачно рубинен, отколкото непрогледно мастилен. За да отговорят на очакванията на хората, всички предлагат и бленд от Широка мелнишка и Мерло, което е точно такова – тъмно, плътно и таниново.

Едни от най-хармоничните и балансирани вина, бяха тези на Кьосев. Той работи с всички видове Мелник, освен Широката мелнишка, Мелник 55 има и още няколко вида. Знаете ли, че има и Мелник 1300? Да, познахте за годишнината е направен.

ОрбелусВинарните – посрещнаха ни с програми, отворени врати и отворени бутилки. Орбелус, много благодарим за концерта на Теодоси Спасов, размаза ни от кеф. Премиерът Герджиков, също благоволи да ни удостои с присъствието си, което…как да кажа…нямаше нужда. Мерси.

Разбира се, обърнахме подобаващо внимание и на бутилките. Големите винарни не са особено ентусиазирани от Широката мелнишка. Правят малки и лимитирани серии от нея и то не всяка година. Затова пък имахме възможността да изследваме задълбочено Мелник 55.

Мелник 55 на Орбелус има направо безкраен послевкус. Но да започна от начало – цветът – доста по-тъмен, изявени плодови аромати, плътно тяло, характерните нотки на шума. Подпряно от сериозни танини. Накрая стои пикантно и зърнисто на небцето. Опитахме и доста други вина на Орбелус, но те заслужават отделна статия. Затова продължаваме към…

Вила Мелник и техните трактовки на мелнишките сортове. Винарната има Широка мелнишка лоза, но в лимитирана серия. Ние опитахме Мелник 55. Отново тъмен непрогледен цвят, аромати на зрели червени плодове, подправки, кедър. Тяло, малко по-леко, свежо и хармонично. Отново пикантност във финала.

От изпитото до тук, изглежда че клоня към Мелник 55 във варианта на големите винарни. Но както казва една реклама – опитай и двете, вземи страна 🙂

tr2 tr4 tr5 tr7 tr8 tr10 Teodosi Spasov tr12