Мелник 55 Русалии – жизнено и непринудено. Като началото на влюбването

Melnik 55 Rusalii, Винарна Рупел, 2017, 10 лв.

Точно по това време на годината ми се иска Трифон Зарезан и св. Валентин да са един и същи човек. Не ме разбирайте погрешно, харесвам много и двата празника. Пък и те са си много хубави, какво им е? Но цялото това изкуствено противопоставяне, единия или другия, ми идва малко повече. Който и да изберете да празнувате, или пък ако няма да избирате като мен, важното е, да не е насила и с напъване, лекотата и непринудеността са най-важното. Всичко друго са маркетингови стратегии. А ние, не сме някои дето ще се поддаваме на елементарни консюмеристки внушения.

Но в този блог си говорим само за хубави неща, така че да оставим настрана културата на потреблението и да си изберем вино за празника. Който и да е той.

Та, струва ми се важно, наистина, точно на 14 февруари да не се престараваме. А всички знаем, че с виното, това е много лесно да се случи. Затова съм си избрала Мелник 55 Русалии, което е чаровно и непринудено, точно по мой вкус. Жизнерадостен и млад, мелникът на Рупел е едно от онези вина, които ги поглеждаш и бутилката е наполовина, поглеждаш пак и то… свършило. Дали пък от винарната да не помислят за онези еднолитрови бутилки.

Мелникът като млад може да е доста несговорчив, в Рупел добре го познават и са предприели следния подход – половината вино е в инокс, половината в дъб. Целта та е,  да се получи баланс между плодовост и гладко тяло и да се опитоми леко дивата му природа.

Цвят: Рубин чист и красив, средно наситен и с блясък.

Аромат: Веднага се усеща череша, касис, и онази нотка на дръжка на домат, на някакво клонче , на мъхесто листо, което го намирам в почти всяко вино от този сорт. И сега следва нещо много приятно – жълти тютюневи листа. По учебник в мелника би трябва да я има тази характеристика, тук се хваща без никакъв проблем. Зряла череша, която се открива и във вкуса, но за това след малко.

Вкус: Средно тяло, много свежест, киселината се въздига и след това леко стихва, за да направи място за вкуса. Идват горските плодове. Има лек намек за горчив бадем накрая, което е много приятно. Виното е много сочно и подканя към следваща глътка, но опитайте се да не го пиете твърде бързо, след 30 мин. омеква и започва да звучи много по-приятно. Стегнато и сочно тяло, здрави танини, които се опитомяват но му дайте малко време.

На масата: Патешко магре със заатар и пюре от моркови. Заатарът си смес от мащерка, риган и сумак и леко киселият му вкус, чудесно допълва киселинността на виното. А патешкото магре, колкото и завъртяно да звучи, го избрах, защото се приготвя много лесно. Защо никой не ми  го е казало до сега?

Температура на поднасяне: 15 градуса. 17 както е по-всички правила му е високо.

И още нещо важно: Правилната чаша. И това е чашата за сира, която кара виното истински да разцъфне. Чашата за Каберне/Мерло показва твърде много дъб, и почти няма плод, тази за Пино Ноар напълно подтиска виното, така че е критично важно да изберете правилната. Това го пиша и като напомняне към себе си, уж знам коя чаша за какво вино е, но ето че и аз сбърках.

Заслужава ли си? Жизнерадостно и непринудено вино. Точно като началото на влюбването.

Обичайте се.

Целувки и прегръдки.

RUSALIi Anita розе – творческият купаж на Рупел

Розе Анита 2017, изба Рупел, сортове Санджовезе, Каберне Совиньон, Мелник 55 , 13,5%

В този блог розетата не са застъпени особено добре. И нека да обясня защо – причината е, че трудно откривам такива, които ми харесват. Въпреки модата и огромния интерес на пазара към тях, обикновено те са или откровено компотени с много силни червени плодове, сладост и липса на свежест; или пък се опитват да имитират модерния провансалски стил на бледи и елегантни красавици, но вместо това, стоят като изпрани и напълно лишени от финес селски рокли. Разбира се, има и прекрасни розета, но те пък обикновено са доста скъпи…

Е, появи се нещо, което не е компотено-сладко, нито пък избеляла от пране и белина груба рокля. Ето го – RUPEL – RUSALIi Anita rose 2017, купаж от Санджовезе, Каберне Совиньон, Мелник 55. Да съчетаеш тези три сорта си смел и  доста творчески подход. На Рупел, определено им се е получило.

Цвят: Бледо розов, с блясък.

Аромат: Цитрус, но по-скоро като грейпфрут, бяла праскова, пъпеш, който не е узрял до край, нещо кисело и свежо, което ми напомня детството, а да – плодове от шипка, които беряхме и ядяхме тайно. И чак след всичко това, ако сте имали търпението да изчакате,  се появява череша. Очарователен и деликатен аромат, с различни нюанси,  за които ще трябва да почакате малко. Но пък си струва чакането.

Вкус: Средно тяло, чудесно изразена свежест, елегантност и ненатрапчива плодовост. Какво повече може да искаме от едно розе. А, да…и цената му да е добра. Е, това е точно такова.

На масата: От избата са подходили творчески за това розе, и аз също реших да подходя с нещо далеч от традиционното. В сезона на ягодите сме, така че си спретнах една лека салата с ягоди и чедър.

Заслужава ли си? Чудесно лятно вино, на повече от чудесна цена.