Архив за етикет: Мелник

Винена вечеря в Рупел

Дните около Трифон Зарезан в Мелнишки регион традиционно се превръщат в притегателен център за винолюбителите. Избите отварят врати, има съпътстващи културни програми, но винаги на фокус е виното. Тази година гвоздеят на програмата за мен беше винената вечеря и дегустация в Изба Рупел.

Видяхме избата в целия ѝ блясък със завършената къща за дегустации, сгушена кокетно сред лозята им. Има две зали за дегустация за около 50 души, зала за обучения, библиотека, винен бар (очарователен) и мечтата на всеки винар – изба под земята където бутилките да отлежават при най-подходящите условия.

Собствениците Анита и Павел Граматикови, гостоприемно отвориха врати за посетителите и имахме възможност да опитваме стари и нови вина и да ги разпитваме колкото си искаме. За по-засукани въпроси технологът Спиро Стоянов беше на разположение, признавам си,  най-безскрупулно се възползвах и май малко му досадих с питанията си.

И тъй като за мен виното беше най-интересното тази вечер, не мога да крия че му обърнах специално внимание. Всъщност преди дегустацията се отбихме в магазина в избата им и още там направихме кратка загрявка и се запасихме с хубави вина. Помните ли как миналата година припадах по техния Марселан? Е, сега е още по-хубав – зрял, загладен, елегантен и многопластов.

Самата вечеря започна с Rusalii Тамянка 2018 и букет от леки сирена със сладки подправки и хляб с куркума. Това е първата тамянка от техните собствени лозя и затвърждава впечатлението ми, че има още много какво да очакваме от този сорт. Интензивен нос с нотки на риган, зелена ябълка, цветисти аромати, но доста добре обуздани, сладки плодове, локум. Леко тяло, чудесна свежест, отново зелена ябълка във вкусовия аромат. Възхитителна работа!

Новото ми любимо розе – Rusalii Black Rose 2018 в акомпанимент на терин от патешки дроб, с цвекло, боровинки и сладко от люти чушки, което беше чудесна идея. Розето е доста по-тъмно на цвят от обичайните бледи розета, които превзеха пазара, но точно в това се крие чарът му. В сравнение с него, всички останали бледи розета ми се струват като съблечени и лишени от истинската си природа.

Gramatik Cabernet Sauvignon barrique 2015 ни беше поднесен с запечено овче сирене с манов мед. Виното е южен стил каберне, много червени и черни плодове, а типичните за сорта мента и евкалипт са смекчени до деликатна зелена нотка на втори план. Красота. По-леко тяло от обичайните македонски вина и полирани танини. Хората от винения бизнес седящи до мен го оцениха като „технологично напълно издържано и математически прецизно вино“. Съгласявам се напълно.

Gramatik Melnik 55 barrique 2015 беше акцентът на вечерта с запечена кървавица с бански ароматни треви. Както да кажа, освен че това беше красиво вино. Сочен нос, в който преобладават череши и вишни, подправки и лек землист нюанс. Интересно вино, но моят любимец си остана кабернето.

За десерт имаше дръзката и изненадваща комбинация от шоколадов мус и Spancha Nebbiolo&Sangiovese. Виното е със забележителна свежест и интензивен плодов нос, а послевкусът е мек и плътен и чудесно се разбираше с шоколадовия десерт. Опитвала съм виното и друг път и винаги съм си го представяла с месо, доматени сосове, или твърди сирена. Обаче, шоколадов мус? И докато го гледах с леко колебание, домакините обявиха, че в муса има тайна съставка, необявена в менюто и от нас се очаква да я отгатнем. Колебанията ми приключиха тук. Тайната съставка се оказа синьо сирене, която придаваше лека солена нотка на десерта. А, ето защо така добре се сработваше с виното. Добра идея, Рупел 🙂

Съжалявам, но не успях да снимам десерта. Ти остави шоколадов мус пред мен, пък после, ако си нямаш друга работа, стой да гледаш за колко секунди ще изчезне.

Хубавото на семейните винарни е, че вероятността да говориш лично със собственика и да научиш всичко от първа ръка е доста голяма. Павел и Анита Граматикови ни посрещнаха топло, всеотдайно и с голямо търпение ни разказаха подробности за лозята и избата. Философията им за направата на вино е да следват стриктно принципите за чисто производство, без никакви компромиси. В резултат се получават грижливо направени вина, в които няма никаква външна намеса, искрящи и чисти.

Реклами
първото вино на Аполоуайн

Мелник Apollowine own selection – обнадеждаващо

Melnik, AW Own Selection, 2017, сорт Широка мелнишка лоза, 13.5%. Apollowine, 11.90 лв. , от малкото магазинче за вино в Халите

Голямо изкушение беше това вино, още повече че е направено от хора, които познавам – Apollowine. Толкова често сме говорили за вината, които харесваме (или не харесваме), че когато пуснаха собствено вино, просто нямаше как да пропусна. Мелник е първото червено вино от серията AW Own Selection. Тайничко ще кажа да очакваме и бяла версия, но… нека имаме търпение.

Melnik AW Own Selection е бутилирано и винифицирано от Вила Мелник, а селектирането и блендирането е дело на Митко Николов от Аполо. Виното изразява виждането на екипа на Аполоуайн какво трябва да представлява Мелник като сорт и как  да изглежда виното направено от него. Нека да видим…

Цвят: Рубинено червен с блясък.

Аромат: Интензивен и ясно разпознаваеми малини, а след тях и къпини и при това заедно с листата. Но има и още, както казва един чичко от телешопа „това далеч не е всичко“. Оставете виното няколко минути да се окопити в чашата и то ще ви покаже зрели череши и подправки. Подправки като бял пипер, загатва за някаква пикантност, макар че до този момент е изцяло плодово ориентирано.

Вкус: Първото впечатление е за гладко и сочно вино. След окопитването, пак е гладко и сочно, но освен това плодово, отново се появяват дребните горски плодове. Много ми харесва, че виното не залита по лесната пътечка и няма онази натрапчива сладост, така характерна за някои мелници, които искат лесно и бързо да се харесат на пазара. Средно тяло, може би средно +, очаквах да е по-леко както на толкова други вина от сорта Мелник. Всъщност сортът е с леко до средно тяло, нищо общо с масовата представа за тежките македонски вина. Чудесно изразена киселинност, точно колкото му трябва, без да ви оставя да се чудите ама нито за миг, сега това кисело ли е, свежо ли е, какво е.  Няма такива дилеми в това вино –  сочно и богато е. Танините са малко по-плътни от моите очаквания но добре загладени. Може би след една година ще бъде още по-добре, но кой ли ще го чака цяла година. Добра дължина на финала.

На  масата: С приятели. Сериозно, това вино е много по-добро в компания, защото докато си говорите ще има време да се отвори и да омекне без да му дишате във врата. Моята идея за храна беше кюфтета от карфиол и кашкавал, но мисля да го пробвам и с други варианти.

Заслужава ли си? Чудесно вино, на чудесна цена. След една черна серия мелници, които след няколко минути в чашата губеха всичките си аромати и вкусове и се превръщаха в проста червена вода с алкохол,  да попадна на добре направено и честно вино беше доста обнадеждаващо и освежаващо.