Архив за етикет: Рупел

Верментиното на Рупел – най-пролетното вино

Верментино Rusalii 2020, Винарна Рупел, 12, 50 лв. от магазина на Женския пазар

Всички го харесват, непрекъснато търсят онова пролетното вино“ – споделя ми продавачката от симпатичното магазинче на Рупел на Женския пазар. Винения сноб в мен леко подскача, мисля си „Чак пък всички“. Но ето, че се връщам за трета бутилка от чаровното им Верментино и май е време да призная, че са прави. Наистина е най-пролетното вино, което мога да си представя. Навява картини за ливади с пролетни цветя, цъфнали липи и жужащи пчели около тях.

Верментиното не е чак толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. Вината от сорта  се отличават с аромати на цитрус и костилков плодове и понякога минералност, имат относително ниско алкохолно съдържание и отчетлива киселинност. Често от тях се правят лесни, забавни и хрущящо свежи вина, или пък завиват към другата крайност богати и прекалено натруфени вина. От Рупел успешно заобикалят тези клопки и техният прочит на Верментиното е свежо и жизнено вино с изявена индивидуалност.

Цвят: Бледо сламен, с блясък.

Аромат: На първо подушване – лайм и праскова; като прасковата е твърда и хладна. С други думи – свежест и сочност, но сочността е от онази стегната. Трябва ми малко по-дълго време, за да разгадая пролетната връзка – виното предлага дискретни цветисти аромати, аз ги определям като акация и липа. Но не натежалата от сладост липа, а хрупкаво свежа, току що цъфнала и още с зелените нотки в нея, каквато е в началото на пролетта. И накрая лесно различим грейпфрут.

Вкус: Изразителната киселинност държи виното стройно и дълго. Отново цитрус и твърдата праскова и лек горчив бадем, точно колкото трябва, за да ни е интересно и да искаме да отпием отново. Харесва ми, че е вярно на сорта, но и напълно неподправено.

На масата: Верментиното със своята киселинност и леката фенолна горчивина, прекрасно се съчетава с храни с билки и зелени подправки и всякакви зеленчуци, и дори песто. Моят избор – пиле с пълнеж от спанак и пармезан и песто, разбира се.

Заслужава ли си? В това Верментино откривам такава откровена радост от живота, че всеки път ме изпълва с оптимизъм и желание да направя нещо красиво. В него няма фанфари, кресчендо и зашеметяващи ароматни арии, по скоро е лирична песен за соло пиано. Но далеч не е просто и лесно предсказуемо. Лаймът е като лимонада с малко мед, поднесена на слънчева ливада, липата не е сладка и натежала, а нежна и сякаш току що цъфнала. Струва ми се невъзможно някой да не го хареса.

Винена вечеря в Рупел

Дните около Трифон Зарезан в Мелнишки регион традиционно се превръщат в притегателен център за винолюбителите. Избите отварят врати, има съпътстващи културни програми, но винаги на фокус е виното. Тази година гвоздеят на програмата за мен беше винената вечеря и дегустация в Изба Рупел.

Видяхме избата в целия ѝ блясък със завършената къща за дегустации, сгушена кокетно сред лозята им. Има две зали за дегустация за около 50 души, зала за обучения, библиотека, винен бар (очарователен) и мечтата на всеки винар – изба под земята където бутилките да отлежават при най-подходящите условия.

Собствениците Анита и Павел Граматикови, гостоприемно отвориха врати за посетителите и имахме възможност да опитваме стари и нови вина и да ги разпитваме колкото си искаме. За по-засукани въпроси технологът Спиро Стоянов беше на разположение, признавам си,  най-безскрупулно се възползвах и май малко му досадих с питанията си.

И тъй като за мен виното беше най-интересното тази вечер, не мога да крия че му обърнах специално внимание. Всъщност преди дегустацията се отбихме в магазина в избата им и още там направихме кратка загрявка и се запасихме с хубави вина. Помните ли как миналата година припадах по техния Марселан? Е, сега е още по-хубав – зрял, загладен, елегантен и многопластов.

Самата вечеря започна с Rusalii Тамянка 2018 и букет от леки сирена със сладки подправки и хляб с куркума. Това е първата тамянка от техните собствени лозя и затвърждава впечатлението ми, че има още много какво да очакваме от този сорт. Интензивен нос с нотки на риган, зелена ябълка, цветисти аромати, но доста добре обуздани, сладки плодове, локум. Леко тяло, чудесна свежест, отново зелена ябълка във вкусовия аромат. Възхитителна работа!

Новото ми любимо розе – Rusalii Black Rose 2018 в акомпанимент на терин от патешки дроб, с цвекло, боровинки и сладко от люти чушки, което беше чудесна идея. Розето е доста по-тъмно на цвят от обичайните бледи розета, които превзеха пазара, но точно в това се крие чарът му. В сравнение с него, всички останали бледи розета ми се струват като съблечени и лишени от истинската си природа.

Gramatik Cabernet Sauvignon barrique 2015 ни беше поднесен с запечено овче сирене с манов мед. Виното е южен стил каберне, много червени и черни плодове, а типичните за сорта мента и евкалипт са смекчени до деликатна зелена нотка на втори план. Красота. По-леко тяло от обичайните македонски вина и полирани танини. Хората от винения бизнес седящи до мен го оцениха като „технологично напълно издържано и математически прецизно вино“. Съгласявам се напълно.

Gramatik Melnik 55 barrique 2015 беше акцентът на вечерта с запечена кървавица с бански ароматни треви. Както да кажа, освен че това беше красиво вино. Сочен нос, в който преобладават череши и вишни, подправки и лек землист нюанс. Интересно вино, но моят любимец си остана кабернето.

За десерт имаше дръзката и изненадваща комбинация от шоколадов мус и Spancha Nebbiolo&Sangiovese. Виното е със забележителна свежест и интензивен плодов нос, а послевкусът е мек и плътен и чудесно се разбираше с шоколадовия десерт. Опитвала съм виното и друг път и винаги съм си го представяла с месо, доматени сосове, или твърди сирена. Обаче, шоколадов мус? И докато го гледах с леко колебание, домакините обявиха, че в муса има тайна съставка, необявена в менюто и от нас се очаква да я отгатнем. Колебанията ми приключиха тук. Тайната съставка се оказа синьо сирене, която придаваше лека солена нотка на десерта. А, ето защо така добре се сработваше с виното. Добра идея, Рупел 🙂

Съжалявам, но не успях да снимам десерта. Ти остави шоколадов мус пред мен, пък после, ако си нямаш друга работа, стой да гледаш за колко секунди ще изчезне.

Хубавото на семейните винарни е, че вероятността да говориш лично със собственика и да научиш всичко от първа ръка е доста голяма. Павел и Анита Граматикови ни посрещнаха топло, всеотдайно и с голямо търпение ни разказаха подробности за лозята и избата. Философията им за направата на вино е да следват стриктно принципите за чисто производство, без никакви компромиси. В резултат се получават грижливо направени вина, в които няма никаква външна намеса, искрящи и чисти.