Архив за етикет: Франция

"La Contemplation", на Жерар Депардийо, Бордо, Франция

La Contemplation – бордо на Жерар Депардийо

La Contemplation, на Жерар Депардийо, Бордо, Франция, Мерло и Каберне Совиньон, 2010 г. около 25 лв., от V Place

"La Contemplation", на Жерар Депардийо, Бордо, Франция

Купих тази бутилка от V Place – винено място на Раковски, което за съжаление затвори. Но все още вината на Депардийо, могат да се намерят в някои от специализираните магазини за вино.

Заради разбиващо ниските оценки във Vivino, главно от руснаци,  се настроих че виното на Депардийо ще е разочарование. Не знам какво Бордо са свикали да пият в Русия, но това си има всичко, което се очаква от него и се оказа доста приятна изненада.

Цвят: Все още рубинено, но вече с изразен гранатов ръб. Зряло вино, но още по цвета бих предположила че има поне няколко години живот в него.

Аромати: Ми… хубавко си е. Печена червена чушка, червен плод като череша, но не докрай узряла. Препечени нотки, като печено месо. В различни ревюта, много често се споменава канела, да има я. но не е водеща. До тук е чудесно. След няколко разочароващи вина на знаменитости, това се държи доста добре. Вярно е на Бордо стилистиката, има разнообразни химически групи аромати и за евтино вино, от 2010 все още има запазен плод, което ме респектира. Повлияна от ниските оценки и пренебрежителни коментари, очаквах, че след известно време в чашата виното ще потъне – ароматите ще изчезнат, а вкусовете ще стихнат. И знаете ли, бях готова да му го простя, толкова ми хареса. Обаче – не. Червеният плод се засилва, червената печена чушка се кротва и излизат гъби, шума, есенни листа, ароматите характерни за зряло вино.

Вкус: Елегантно е думата която ми хрумва, ама то при френско вино, често е нещо като отличителен знак. Много свежест, добре запазени киселини, средно тяло и много, ама много гладки танини, усещането от тях е като от Пино Ноар, не като от здрав Бордо бленд от Мерло и Каберне. На вкус е към пикантната гама, няма и следа от плодове или плодова сладост, само подправки и онази очарователна и дискретно нагарчаща нотка на добрите вина, която е колкото приятна, толкова и лесно изплъзваща се ако не внимавам. Сега, трябва да призная, виното не е някаква експлозия на вкусове и аромати. Среден финал и ако ще придиряме, има едно леко алкохолно парене, когато се постопли. Но това да са му кахърите, приятно изненадана съм как този огромен и тромав човек, може да направи такова нежно и деликатно вино. Браво, господин Депардийо. И това е от неговите евтини, все пак.

Храна за вино

На масата: Не му готвих нищо специално, имах свинско със задушени зеленчуци и винен сос. Мислех си, че виното не си заслужава усилията да му готвя специално. Лошо момиче. Не че някой е умрял от комбинацията бордо и месо. Но все пак, тази бутилка се оказа достойна за по-специално отношение.

Заслужава ли си? Защо си купих само една бутилка. Трябваше да са поне три.

Всъщност Жерар Депардийо изобщо не е случаен човек във виноправенето. Започва през 2001 в сътрудничество с прочутия енолог от Бордо Бернар Магре. Вината му са високо ценени от критици и потребители и често печелят награди от винени конкурси.

Как паднах жертва на винения маркетинг

Beaujolais Nouveau Rose 2014, производител Georges Deboeuf 100% Гаме, Божоле, Бургундия, Франция, от Casavino, 20 лв.

beaujolais rose nouveauЩе бъда честна с вас – чак пък толкова да няма никой в това розе, просто не е истина. Свежо тяло, абе доста свежо тяло, с лека горчивина накрая. И май е това. Но да започна отначало…

Цвят: по-червено и топло от розетата, които ми се случват напоследък.

Аромат: много, много, много лек намек за малини.

Вкус: леко тяло, добра освежаваща киселинност, и лека горчивина. Кратък послевкус., в устата остава не особено приятно усещане за нещо кисело и горчиво

Ако не беше препоръката на човек, на който вярвам въобще нямаше да го взема. Още етикета си казва всичко, маркетинг at its best както се изразяват някои гурута в тази област. Божолето никога не е било забележително вино, да има и добри, но обичайно това си е вино за парти, непретенциозна напитка за случаите, когато купона с приятелите е главната атракция. Точно това е блестящ пример как със силата на маркетинга може да се продава продукт, който не блести с нищо особено.

Тук имаме един много логичен ход на производителя. Божоле нуво се купува предимно ноември – декември и после замира. И как иначе? Нали тогава на пазара излизат истинските вина. Е, това Божоле Нуво Розе е продукт екстеншън. Казано на маркетингов жаргон. На човешки език това значи, че когато потенциалът на пазара се изчерпи и продажбите са достигнали тавана си, правиш вариация на продукта и така разширяваш пазарната си ниша. Или както е в в случая, удължаваш сезонността на продажбите си.

божоле розеИма много такива примери – Кока кола и Кола Зиро, Гинко и Гинко прим и т.н, няма нищо лошо в това. Просто трябваше да се сетя в магазина за тези неща, докато се мръщех подозрително на етикета.  А не, у нас след първата половина на бутилката.

На масата: Поднесете го със свежи летни храни – салата, риба, пиле. Моят избор беше много прост – пиле със салата и печени пресни картофи.

Заслужава ли си? На тази цена, може да намерите и доста по-вълнуващи розета.