Архив за етикет: френско вино

Тримата мускетари и виното част 2

Тримата мускетари и виното – част 2

Надявам се да ме извините, че ми отне толкова дълго да напиша и втората част на това удивително винено-мускетарско пътуване. Ето я и нея, дано се забавлявате колкото мен, докато правех проучванията и я пишех.

И така стигнахме до момента, в който Атос открива испанското вино, коренно променя стила си на пиене и вече набляга на изживяването и качеството, а не на количеството. Но дори и без сомелиерските му способности, пак щеше да си е нашият човек, така само ни е още по-симпатичен. Ще видим как вкусът на д‘Артанян еволюира, личната класация на Атос, какво е мнението на мускетарите за Бордо, както и няколко хипотези за винените предпочитания на Милейди.

Част II

Глава I – Д‘Артанян пие вино с лорд Уинтър и то отново е испанско. Нашият герой, обаче е твърде запленен от Милейди, за да обърне внимание какво точно пие. Не е уточнено от кой район е, твърде вероятно да е Риоха, която и тогава е била известна с виното си.

Следва забавната глава, в която Портос е наказан от съдбата и трябва да обядва със стиснатия си братовчед, прокурора Кокнар. Виното е Монтрьойско.

Дойде ред на виното. Господин Кокнар наля от съвсем малко пръстено шише по една трета от чашата на всеки младеж, наля почти толкова и на себе си и шишето мина веднага към страната на Портос …..Той също изпи половин чаша от толкова червеното вино и позна, че е отвратителното монтрьойско вино, ужас за хора с изтънчен вкус. Господин Кокнар го погледна как пие виното чисто и въздъхна.

По времето на Дюма вино от  района  Montreuil (тогава много близо до Париж, а в наши дни практически е в Париж) вече не съществува. С избора на това вино ни се показва извънредното скъперничество на Кокнар, който дори на празник купува възможно най-евтиното вино. Както и да е, Портос оцелява и дори забива г-жа Кокнар. Между другото, в „Двадесет години по-късно“, виното от Montreuil се появява отново. но остава отвратително.

Глава IV, в която Д‘Артанян изоставя предпочитаното от него вино от Божанси (описвано от Дюма като обикновено) и поръчва….еха, вижте какво:

— Боже мой! С голямо удоволствие! — съгласи се д’Артанян. — Отдавна не сме обядвали както трябва. И понеже тази вечер аз предприемам доста опасен поход, признавам, че ще ми бъде приятно да поразпаля главата си с няколко бутилки старо бургундско вино.

Огромна еволюция във винения му вкус! Това вече не е наивният провинциален младеж, а гъзар, който знае кое е най-престижното вино и го поръчва със замах. Как да не ни е любим герой? И модел за подражание, когато финансите ни го позволяват :-). Дайте насам няколко бутилки бургундско и не питайте за сметката. Ех, всички искаме да сме мускетари…

В глава Х – Атос допива бавно и на малки глътки последната бутилка от личните си запаси испанско вино. Като винолюбител на средна възраст, прекарала достатъчно дълго време в компанията на други любители на виното, ще кажа, че по този начин пият хората, които много, ама много харесват и се наслаждават на тази напитка. Така че, долу ръцете от Атос, той е ценител, а не алкохолик.

Глава XII – прочутото Анжуйско вино

Тук д‘Артанян получава 12 бутилки Анжуйско, придружени с фалшиво писмо, което го уверява, че виното е от неговите приятели. Както се оказва малко по-късно виното е отровно и само щастливата случайност спасява нашите герои от сигурна смърт. Няма да ви занимавам подробно с разговорите между четиримата за изясняване на ситуацията. Само ще спомена доста любопитния за нас факт, че мускетарите предпочитат вино от Шампан, Шамбертен и ако няма от тези две опции, чак тогава биха се задоволили с Анжуйско вино. Е добре, Шамбертен и тогава, а и сега е престижна област в Бургундия и вината от там са високо ценени. Не само от мускетарите, а и от всички нас. Но шампанското ме озадачава. Да си припомним, действието се развива през есента на 1627 – обсадата на Ла Рошел. По това време, тоест началото на 17 в. Шампан е известен като регион произвеждащ тихи червени вина от Пино Ноар. Да, точно така – обратното на шампанско. Данни за производството на шампанско има и те са доста точни, първите бутилки се появяват около 1700 г., почти 75 години след събитията описани в романа. Изглежда Дюма приписва собствените си винени предпочитания на героите си. Е това, не е необичайно за него.

Глава XVII, в която мускетарите участват в идиотски облог за закуска с вино под куршумите на Ларошелци. Но не те ги притесняват, а фактът че кръчмарят ги е измамил и им е приготвил кошница с хляб, шунка, варена кокошка и … Анжуйско вино, вместо шампанско.

Проклет кръчмар! — извика той. — Дал ни е анжуйско вино вместо шампанско и мисли, че ще се уловим на тая въдица!

Все пак го изпиват, явно анжуйското не е било чак толкова лошо.

Глава XVIII – Атос е довършил испанското вино и се е върнал към класиката – Шамбертен. Тук прозинася забележителна „философска“ реч:

Е, господа! Всичко може да се случи — животът е броеница от малки неволи, които мъдрецът със смях отронва една по една. Бъдете мъдреци като мене, господа, седнете на масата и да пием. Бъдещето винаги изглежда розово, когато го гледаш през чаша шамбертенско вино.

Трябва да му го признаем, прав е Атос. Само дето незначителен проблем като този, че виното от Шамбертен не е точно евтино, не е дори умерено скъпо, не бива да ни разваля настроението, нали?

Глава XXI – кардинал Ришельо, явно си няма друга работа и намира занимание на нашите хора, а именно като негова лична охрана при една от разходките му. Много прозорливо от негова страна и за малко да разкрие кроежите им за новото приключение – освобождаването на любимата на Д’Артанян. Положението е спасено от Атос, който заслужено се награждава с чаша превъзходно Борда. А, така…забелязахте ли, Бордо се споменава за пръв път в романа.

— Бедните глупци! — въздъхна Атос, като изпи чаша превъзходно бордо, което, макар че по онова време не се ползуваше със сегашната си слава, я заслужаваше не по-малко от днес.

По времето на мускетарите, Бордо вече има изградена репутация, но славните времена тепърва предстоят. През 1627 блатата в Медок, тепърва започват да се пресушават от холандците и превръщането им във един от най-великите винени региони в света все още предстои. Очевидно е, Бордо не е сред предпочитаните на нашите любимци, които категорично предпочитат Бургундия и по–конкретно Шамбертен. Между другото кардинал Ришельо си купува имение в Бордо, в престижната област Fronsac, (в истинския живот, не в романа) ), но едва ли някой ще се учуди от прозорливия му ход. Той прави Фронсак херцогство и дава името си на лозята и шатото. И така се ражда Chateau Richelieu, което съществува и до днес.

Но да се върнем към книгата, глава XXXIII, в която милейди държи в плен любимата на Д‘Артанян и здраво я пои с предпочитаното от нея испанско вино. Ако си спомняте, тя е бившата жена на конт дьо ла Фер, известен като Атос. Само ако бяха открили навреме общата си страст към вината на Испания, може би щяха да са успешна двойка. Но пък романът би се лишил от една от най-интригуващите си сюжетни линии. И така:

— Пийте, виното ще ви подкрепи, пийте – И поднесе чашата към устните на младата жена, която пи несъзнателно.

— Ах! Не исках да си отмъстя така — прошепна милейди, като остави с адска усмивка чашата на масата, — но какво да се прави, сторих всичко, което можех.

Това е третото споменаване на вино, което Констанс пие по настояване на милейди. Какво би могло да е то? Тук има няколко теории. Използваните епитети са гъсто, сладко, испанско. Освен това трябва да може да понесе външна намеса (под формата на отрова от пръстена на милейди) и пак да остане прилично за пиене. Хипотезите са за темранийо, малага, херес. Последното е примамлива опция, херес е много популярно в Англия, където лейди Уинтър е прекарала доста време. Възможно е да развила вкус към това вино. „Не исках да отмъстя така“ – може и да значи, че милейди съжалява, че се е наложило да похаби хубавото вино, но не е намерила друг начин за отмъщение.

trimata musketari i vinoto chast 2

В заключителната глава има само още едно споменаване на вино, когато д‘Артанян се прибира невредим от срещата си с кардинала и отива да разкаже всичко на Атос.

И наистина още същата вечер д’Артанян отиде у Атос и го свари да изпразва бутилката с испанско вино, занимание, което той изпълняваше всяка вечер, като че свещенодействуваше.

А, ето че Атос се е сдобил с нови бутилки от любимото си испанско вино и продължава свещенодействието. Не е като да не му влизаме в положението.

Интересното е, че според доста исторически източници италианското вино е било доста по-популярно, но в целия роман няма нито дума за него. За сметка на това, испанското вино, което всеки от лорд Уинтър до Атос харесва, заема подобаващо място. Няма точно описание какво точно е, дали темпранийо, малага, херес, последните две така популярни сред британците. Но в следващите части на трилогията Дюма дава по-точни описания. Е, ще има с какво да се занимаваме.

П.С. Изглежда липсата на италианско вино в романа не е случайна. В „Граф Монте Кристо“ има доста дълъг пасаж относно неспособността на италианците да правят вино и доста остри думи относно кианти. Май Дюма не е бил почитател на вината от тази страна.

П.С.С. Château Richelieu е било собственост на кардинала до смъртта му, след това преминава в ръцете на неговия пра-племенник маршал Ришельо. Съществува и до днес, притежание на китайски инвеститори, отворено е за посещение и има стаи наречени Атос, Портос, Арамис и д‘Артанян. Не случайно една от финалните реплики на Ришельо в романа е „Тези способни хора един ден трябва да бъдат мои.“ Да, той тайничко им се възхищава и ги иска за себе си, а не да ги унищожи. Не знам къде се учат на управление нашите мениджъри, но със сигурност не е от „Тримата мускетари“. А, май трябва.

*Цитатите и илиюстрациите са от изданието от 1978 г., на „Народна младеж“, превод от френски Йордан Павлов.

Реклами

Тримата мускетари и виното

trimata_musketari_1

Наскоро ми се наложи да прегледам набързо „Тримата мускетари“ и без да се усетя бях прочела половината. Няма да ви питам, дали и вие харесвате книгата. Всички я харесваме. Този втори прочит ми разкри някои изненадващи аспекти от отношенията между мускетарите и виното. А те са съвсем сериозни, напитката се споменава цели 118 пъти в текста. За книга от 520 страници, това означава на всяка пета страница.

И така, на вашето внимание – мускетарите, техните винени предпочитания и някои просветляващи истини за виното. Проследяването е в хронологичен ред:

Виното се появява още в първата глава като част от прочутия балсам за лечение на рани на майката на д‘Артанян. Не е уточнено какво е, но е близко до ума, че това е месно производство гаскойнско вино. Впрочем той никога не поръчва вино от родния си край, който технически е част от Бордо, но за това си има основателни причини.

trimata_musketari_2Следващото споменаване е в глава VII МУСКЕТАРИТЕ У ДОМА СИ, която наред с другите неща описва и отношението на героите ни към любимата напитка. Най-интересно е това за Арамис:

„Понякога посред обеда, когато всеки, разпален от виното и увлечен в разговора, предполагаше, че ще останат още два-три часа на масата, Арамис поглеждаше часовника си, ставаше, любезно усмихнат, и се сбогуваше с другарите си“ *

Ами да, Арамис почти винаги е най-трезв от всичките и такъв си остава почти през целия роман. Добре че са другите момчета, че да стане интересно.

В глава IX се появява по-специфичен текст, разкриващ винените предпочитания на Д‘Артанян:

„— Планше — каза д’Артанян на своя слуга, който си подаваше главата през полуотворената врата, за да долови нещичко от разговора, — слезте при моя хазяин господин Бонасийо и му кажете да ни изпрати шест бутилки божансийско вино, предпочитам от него.“

Божанси (Beaugency) е в източната част на Лоара и на 25 км от Орлеан. Официално е част от Orléans AOC. Основни сортове от белите – шардоне, червените – пино ноар и пино мьоние.

orleans_map

По времето на д‘Артанян вината от Божанси са били едни от най-ценените, наред с тези от Бургундия. Да, нашият човек показва отличен вкус за осемнайсет годишен младеж. По времето на Дюма нещата са малко променени, в неговия „Кулинарен речник“ вината от Божанси са описани просто като обикновени. Има и хипотеза, че с избора на Божанси, Дюма ни показва наивността на героя си по отношение на вината. Как реагират мускетарите на този избор на вино? Да, имаме описание:

„— Работата не е лоша — каза Атос, след като опита виното с вид на познавач и кимна с глава в знак,че е хубаво…“. Е, поне те го одобряват. И по нататък Атос ще проявява сомелиерските си способности. Но всички знаем, че на него може да се разчита.

В същата глава има още един любопитен момент със същото вино. Идват гвардейците на кардинала, които са крайно подозрителни към четиримата ни познайници, но д‘Артанян съобразително спасява положението като предлага вино на капитана им.

„— За ваше здраве, господине!

— А най-вече — извика д’Артанян, сякаш увлечен от възторга си — за здравето на краля и кардинала!

Началникът може би щеше да се усъмни в искреността на д’Артанян, ако виното беше лошо, но виното беше хубаво и той му повярва.“

Забелязахте ли? Гвардеецът преценява искреността на опонента си по качествата на виното, което му се предлага. Има и други подобни случаи описани в романа. Комуникацията между героите тече на много нива, включително винено. Мисля си, че да прецениш човек по виното, което ти предлага може да се случи само във Франция. Вероятно на това му се казва винена култура.

trimata_musketari_232_1Следват многобройни споменавания, с които няма да ви занимавам подробно – нашите хора поръчват вино, винаги първокачествено, а понякога дори го придружават и със закуска, както и уменията на слугата на Портос с ласото, за да си доставят тайно вино от избата на хотел „Гранд Сен Мартен. Но няма да ви разказвам всичко, припомнете си романа. Сега дори е още по-забавен.

В глава XXVI – ТЕЗАТА НА АРАМИС сме възнаградени със следната разкошна сцена – за момент Арамис губи изискаността си и започва да крещи на слугата си. Причината? Д‘Артанян му носи писмо от тайнствена дама и това е краят на любовните му мъки. Да, най-голямата слабост на Арамис не е виното, а жените. Но това си го знаем.

„— Бягай, нещастнико! — извика Арамис, като хвърли черната си шапчица в лицето му. — Върни се, откъдето си дошъл, и махни тези отвратителни зеленчуци и ужасни яйца! Поръчай задушен заек, угоен петел, овнешко печено и четири бутилки старо бургундско вино.“

Много ми харесва това. Просто прекрасно е! Арамис категорично не е вегетарианец и мрази яйца и зеленчуци. И сега следва най-хубавото – четири бутилки бургундско. Да, по две бутилки на човек. Не се шегува бъдещият абат. В онези дни Бургундия е безспорен лидер сред френските вина. Самият Дюма многократно споменава в произведенията си, че единствено бургундското вино е достойно за истинските мъже (за разлика от Бордо).

Обаче има едно нещо, което ме притеснява. Защо виното да е старо? Дори в XVIII век (времето на Дюма) виното се счита за остаряло след пет-шест години отлежаване (според „Структурите на всекидневието“ – Бродел ). Там се казва, че вината съхранявани повече от 4 – 5 години могат да се считат за развалени. По онова време концепцията за отлежаването на виното почти не е разпространена и се е практикувала много рядко. Повечето винопроизводители са били малки изби, които са се стремили да изпразнят съдовете си възможно най-бързо, за да ги освободят за следващата реколта. Т.е. не са имали интерес да го задържат в бъчвите. В редките случаи, в които виното отлежава преди продажба това се е правило от търговците на вино, негосиантите. Отлежалите вина, започват да печелят популярност през XVII и XIX век. Анахронизъм. Може би? А, може би Арамис е провидял в бъдещето и е бил един от първите ценители на отлежалото бургундско.

Глава XXVII – ЖЕНАТА НА АТОС

В Амиен, където Атос остава насред битка, д‘Артанян го намира барикадирал се в избата на странноприемницата. Стратегически правилно, но никой от нас не е подценявал Атос, нали?

Освен, че ще научим историята за него и Милейди, ставаме свидетели на много забавна случка – англичани, отседнали в същото място са готови да се вдигнат на бунт, за да получат достъп до виното в избата.

„Двамата английски благородници бяха отчаяни — те бяха пътували дълго и умираха от глад и жажда.

 — Та това е насилие — викаха те на много добър френски език, макар и с чуждестранно произношение. — Този безумец не позволява на тия добри хорица да разполагат със собственото си вино. Ще разбием вратата и ако е много луд ще го убием.“

trimata_musketari_271_1Да, англичаните винаги са оценявали френските вина. Но какво е това вино, за което те почти са готови да убиват? Дюма ни държи в напрежение, разбираме само, че Атос е изпил от него не по-малко от 150 бутилки. А когато разкрива личната си история пред д‘Артанян поръчва по три бутилки за всеки. Оставаме дълбоко впечатлени, но все още в неведение. Все пак в следващата глава има намек, че това е бургундско.

„Д’Артанян беше потресен от страшната изповед на Атос, но много неща му изглеждаха още неясни в това полупризнание; първо, то беше направено от напълно пиян човек на полупиян и въпреки мъглата, която забулва мозъка на две-три бутилки бургундско вино, като се събуди на другата сутрин, д’Артанян помнеше съвсем ясно всяка дума на Атос“

Няма да ви занимавам със случката, в която Арамис напива двама йезуити, смешна е, но отново никаква конкретика относно виното. Надявам се да не е похабил за тях бургундско.

А сега, внимание! Атос открива испанското вино.

Глава XXVIII ЗАВРЪЩАНЕ – в Crevecoeur пътувайки към Париж, Атос купува 60 бутилки испанско вино, изглежда много го харесва, защото Дюма ще връща героя си към тези бутилки до края на книгата.

— Мене не ме смятайте — възрази Атос. — Испанското вино на Арамис толкова много ми хареса, че поръчах да оставят към шестдесет бутилки от него в колата на слугите: сега съм съвсем безпаричен.“  Това вино Атос го пие като сомелиер, по малко и наслаждавайки му се, край на изцепките със 150 изпити бутилки.

Следва винен разбор на част втора, в която ще видим как вкусът на д‘Артанян еволюира, личната класация на Атос, какво е мнението на мускетарите за Бордо, както и няколко хипотези за винените предпочитания на Милейди.

*Цитатите и илиюстрациите са от изданието от 1978 г., на „Народна младеж“, превод от френски Йордан Павлов.