Кианти, Banfi, производител Banfi, 2012, 19 лв. от малко квартално магазинче
Кианти, Castiglioni, 2011, производител Frescobaldi, 25 лв., Пикадили
Понякога, ама много ми се пие точно кианти и нищо друго. Търся, черешите, сочността и изненадите. Първото кианти е на Банфи,19 лв. от малко квартално магазинче. Банфи са известен и уважаван производител, но това е базовото им вино. Да знам, че не е много евтино за България, но това в положението. Все пак беше най-евтиното от всичките им киантита. Въпреки прекрасната паста, с която го комбинирах ми се видя едно много елементарно вино.
Цвят: Жив, рубинен, леко прозрачен
Аромат: Доста слаби аромати, но все пак се долавя лек нюанс на череша, опушеност, препечен хляб. Чак в сухата проба откривам по – силен аромат на вишни.
Вкус: Обикновено тук пиша, как еди-кой-си аромат се пренася и във вкуса. По един странен начин и тук има подобен ефект – липсата на силни аромати се пренася във вкуса, под формата на липса на силни вкусове. Отново се появяват препеченото и опушеното и май е това. Виното стои леко грапаво като усещане в устата. Кратък послевкус. Какво значи това? Ако виното оставя вкус от 5 до 10 секунди – кратък, от 10-15 среден, и над 20 е дълъг послевкус. Този беше под 5 сек. Кратък. Това е.
Трябва да призная, че бях леко объркана. Така ли трябва да изглежда киантито? Имам съвсем други спомени. На другия ден прегледах старите си бележки и отидох отново в магазина, този път Пикадили. Взех си Castiglioni, 2011, на Frescobaldi, също много добър производител с велики вина. Това кианти отново е базовото им вино, за 25 лв. Ще си призная – кредитната карта влезе в употреба. Отново. Това вино напълно компенсира страданията с първото.
Цвят: Тъмночервен с рубинени оттенъци и блясък.
Аромат: Отново няма някакъв пищен, впечатляващ нос, но си има съвсем прилично интензивни аромати – сладки зрели череши, лек цветист тон, като виолетки. И това вино има тонове на препечено, но някак си не толкова аресивни и доста по – меки и облагородени.
Вкус: Коприна. Сериозно. Киантито има средно плътно тяло и относително по-високи киселини и танини. Често усещането в устата, не е точно на облост и загладеност, а повече зърнистост или сухота, или понякога грапавост. Това съчетано с плодови и цветисти тонове си е част от очарованието на киантито. То е….ами леко дивичко. Е, не и това. Почти напълно опитомено е. Тялото му категорично е по-плътно от първото, а структурата е копринено нежна. Нито помен от грапавост, зърнистост и т.н. Черешите продължават и във вкуса и преобладават през цялото време. Има и препеченост и опушеност, но те са като обертоновете на мелодия, чиято основна хармония са черешите. Леле, каква поезия сътворих, не е истина.
На масата: паста, паста, паста. Това е положението. Тя уравновесява киселините, а пътността и кара виното да изпъкне. Моята беше съвсем нормална за червено вино – с доматен сос и телешко смляно месо. Избах си спирали, защото ми харесва как задържат соса. Пармезанът и босилекът, са за още по-средиземноморски вкус.
Заслужава ли си? Не знам какви изводи да направя. Нещо като не купувайте най-евтините вина на Банфи, не знам. Пила съм страхотни техни вина. 2. Не се водете по най-ниската цена. 3 . Не се отказвайте и експериментирайте с други производители. Да, това звучи повече като мен.