Архив за етикет: Whiskey Fest Sofia 2018

Whiskey Fest Sofia 2018 – впечатления и нови любимци

По време на тазгодишния Whiskey Fest Sofia 2018 някой ми каза „Странно ми е, как всички се разхождаме с торбички и усмивки до ушите. Сякаш сме от някаква секта.“ И знаете ли, въпреки че звучи брутално, това не е съвсем невярно. Усещането за принадлежност наистина е много силно. Така че, да може и да сме секта – една много усмихната и отворена за всички секта 🙂 .

А сега, сериозната част – впечатленията и новите любимци, както винаги напълно субективно.

Този път отидох подготвена. Е, колко да съм била подготвена, просто си направих списък на всички уискита, които не бях опитва (плюс няколко стари любими) и започнах да го отмятам. И не, не успях да опитам всичките, но може би догодина.

The Balvenie 12 YO (Дъ Балвени се произнася, както с намигване ме поправиха на щанда) – водещото впечатление е изсушаващо и таниново на финал; средно плодово тяло, с кратък плодов вкус, който заглъхва бързо и не може да подпре този сериозен танин. Самите производители си го описват по подобен начин, но по-любезно „Завършек: Кратък и сладък“ , да и приключва преди усещанията от танина и алкохола да са отминали и цялото уиски увисва някак си.

Уиски фест София 2018

Journeyman Distillery –  не съм голям фен на ръжените дестилати, но това ръжено е удивително. Интензивно, не много пиперено, сладък финал. Ако не се бях запознала от близо със „звяра на Дъфтаун“ това щеше да е покупката ми от феста, но за това след малко.

Glenturret – приятно, много приятно; ванилия, плодове и дълъг финал.

whiskey fest sofia 2018 kura the whisky

Kura the Whisky – японските уискита бяха абсолютния тренд на феста. Всеки вносител се беше постарал да има поне 1 – 2 , а някои доста повече, в портфолиото си. След Hibiki И Nikka, които са си безапелационно велики, всички останали не ми бяха така впечатляващи. Видяха ми се прекалено деликатни и дори бледи. Може би са направени за японското небце. А може би са твърде изискани за моя вкус. Kura the Whisky определено беше най-интересното за мен. Не, не е заради името. За пръв път опитвам уиски с изявен растителен аромат. Казват че било зелен чай. Ами, добре. Деликатен, не много интензивен вкус. Минало е през студена филтрация, което заглажда вкуса, но пък от друга страна намалява ароматите. Признавам и така е впечатляващо.

Kamiki – интересното тук е, че този blended malt е завършил отлежаването си в кедрови бъчви. Дали това си личи? Според мен да. Ванилия и сладки плодове, доста по-плътно тяло от горното, и интригуващ смолист тон на финала. Това ще се опитва пак.

whiskey_fest_sofia_2018_mortlach

Mortlach Rare Old – „звярът на Дъфтаун“ започва заблуждаващо нежно с цитрусови нотки и сладки плодове. И после ви залива мощната вълна на … не знам, нещо пикантно и почти лютиво, все едно сте сдъфкали зрънце черен пипер. И това продължава доста дълго, но балансирано от сладостта на напитката. И чак след това, идва паренето от алкохола. Не съм запозната в подробности за стила на уискитата от Спейсайд, знам само че са по-плодови и деликатни (мислете си за Glenmorangie),   това го определят като нетипично за региона със силен, първичен и дързък вкус. Пия го докато пиша това – потвърждавам, такова си е.

Pogues – всеки път, когато първичните и дръзките уискита им идваха малко в повече се връщах към това ирландско бебче. Гладко, копринено нежно и с продължителна цялостна сладост.

whiskey_fest_sofia_2018_tamnavulin

Tamnavulin – изненада ме доста приятно, но не съм сигурна, че ще повторя. Страхотно на нос, доста по-бледо и деликатно на вкус. Та така, не всяко уиски може да изпъкне на феста, особено ако е заобиколено от колоси като следващия.

The Macallan 12YO double cask – веднага предупреждавам, тук съм субективна, винаги съм харесвала тези малцове. Специално 12YO double cask е представата ми за съвършенство. Мед, стафиди, сушени плодове, захаросан портокал. Независимо дали вашите асоциации ще са същите или не, и вие ще откриете поне 3 -4, вместо обичайните 1 -2. Това говори колко богато на вкусове и аромати е.  Вкусът е толкова интензивен, че те изстрелва право в стратосферата. Има перфектен и продължаващ до края баланс сладост – танини, който показва ( и това тук е много ясно), че мастер дестилърът се е стремил към хармония. Чух и противоположни мнения за него, доста хора го критикуваха, ами…на тях само ще кажа „Драги ми приятели, като не го харесвате, не се мъчете…ние ще се жертваме и ще го изпием вместо вас.“

Бонус трик

Ако сте имали търпението да четете чак до тук, ето и един трик за вас, който научих от експертите на феста – когато вдишвате уискито, не забравяйте да си отворите устата, така изпаряващият се алкохол няма да ви изгори ноздрите и ще сте в състояние да различите много повече аромати и вкусове.

Наздраве!

Advertisements