Архив за етикет: Whiskey Fest Sofia

Whiskey Fest Sofia 2018 – впечатления и нови любимци

По време на тазгодишния Whiskey Fest Sofia 2018 някой ми каза „Странно ми е, как всички се разхождаме с торбички и усмивки до ушите. Сякаш сме от някаква секта.“ И знаете ли, въпреки че звучи брутално, това не е съвсем невярно. Усещането за принадлежност наистина е много силно. Така че, да може и да сме секта – една много усмихната и отворена за всички секта 🙂 .

А сега, сериозната част – впечатленията и новите любимци, както винаги напълно субективно.

Този път отидох подготвена. Е, колко да съм била подготвена, просто си направих списък на всички уискита, които не бях опитва (плюс няколко стари любими) и започнах да го отмятам. И не, не успях да опитам всичките, но може би догодина.

The Balvenie 12 YO (Дъ Балвени се произнася, както с намигване ме поправиха на щанда) – водещото впечатление е изсушаващо и таниново на финал; средно плодово тяло, с кратък плодов вкус, който заглъхва бързо и не може да подпре този сериозен танин. Самите производители си го описват по подобен начин, но по-любезно „Завършек: Кратък и сладък“ , да и приключва преди усещанията от танина и алкохола да са отминали и цялото уиски увисва някак си.

Уиски фест София 2018

Journeyman Distillery –  не съм голям фен на ръжените дестилати, но това ръжено е удивително. Интензивно, не много пиперено, сладък финал. Ако не се бях запознала от близо със „звяра на Дъфтаун“ това щеше да е покупката ми от феста, но за това след малко.

Glenturret – приятно, много приятно; ванилия, плодове и дълъг финал.

whiskey fest sofia 2018 kura the whisky

Kura the Whisky – японските уискита бяха абсолютния тренд на феста. Всеки вносител се беше постарал да има поне 1 – 2 , а някои доста повече, в портфолиото си. След Hibiki И Nikka, които са си безапелационно велики, всички останали не ми бяха така впечатляващи. Видяха ми се прекалено деликатни и дори бледи. Може би са направени за японското небце. А може би са твърде изискани за моя вкус. Kura the Whisky определено беше най-интересното за мен. Не, не е заради името. За пръв път опитвам уиски с изявен растителен аромат. Казват че било зелен чай. Ами, добре. Деликатен, не много интензивен вкус. Минало е през студена филтрация, което заглажда вкуса, но пък от друга страна намалява ароматите. Признавам и така е впечатляващо.

Kamiki – интересното тук е, че този blended malt е завършил отлежаването си в кедрови бъчви. Дали това си личи? Според мен да. Ванилия и сладки плодове, доста по-плътно тяло от горното, и интригуващ смолист тон на финала. Това ще се опитва пак.

whiskey_fest_sofia_2018_mortlach

Mortlach Rare Old – „звярът на Дъфтаун“ започва заблуждаващо нежно с цитрусови нотки и сладки плодове. И после ви залива мощната вълна на … не знам, нещо пикантно и почти лютиво, все едно сте сдъфкали зрънце черен пипер. И това продължава доста дълго, но балансирано от сладостта на напитката. И чак след това, идва паренето от алкохола. Не съм запозната в подробности за стила на уискитата от Спейсайд, знам само че са по-плодови и деликатни (мислете си за Glenmorangie),   това го определят като нетипично за региона със силен, първичен и дързък вкус. Пия го докато пиша това – потвърждавам, такова си е.

Pogues – всеки път, когато първичните и дръзките уискита им идваха малко в повече се връщах към това ирландско бебче. Гладко, копринено нежно и с продължителна цялостна сладост.

whiskey_fest_sofia_2018_tamnavulin

Tamnavulin – изненада ме доста приятно, но не съм сигурна, че ще повторя. Страхотно на нос, доста по-бледо и деликатно на вкус. Та така, не всяко уиски може да изпъкне на феста, особено ако е заобиколено от колоси като следващия.

The Macallan 12YO double cask – веднага предупреждавам, тук съм субективна, винаги съм харесвала тези малцове. Специално 12YO double cask е представата ми за съвършенство. Мед, стафиди, сушени плодове, захаросан портокал. Независимо дали вашите асоциации ще са същите или не, и вие ще откриете поне 3 -4, вместо обичайните 1 -2. Това говори колко богато на вкусове и аромати е.  Вкусът е толкова интензивен, че те изстрелва право в стратосферата. Има перфектен и продължаващ до края баланс сладост – танини, който показва ( и това тук е много ясно), че мастер дестилърът се е стремил към хармония. Чух и противоположни мнения за него, доста хора го критикуваха, ами…на тях само ще кажа „Драги ми приятели, като не го харесвате, не се мъчете…ние ще се жертваме и ще го изпием вместо вас.“

Бонус трик

Ако сте имали търпението да четете чак до тук, ето и един трик за вас, който научих от експертите на феста – когато вдишвате уискито, не забравяйте да си отворите устата, така изпаряващият се алкохол няма да ви изгори ноздрите и ще сте в състояние да различите много повече аромати и вкусове.

Наздраве!

Advertisements

Whiskey Fest Sofia 2017 – кратка ретроспекция

whiskey fest sofia 2017

Животът на уиски любителите би бил много по-скучен без Whiskey Fest Sofia. Изданието 2017 отново събра предлагащите уиски и тяхната публика. И знаете ли? И двете страни бяха щастливи да се срещнат.

Новите уискита, които открих:

Ще започна с нещо много необичайно – индийското Amrut. Опитах Amrut Fusion, оценено с 97 т. От Джим Мъри, от чийто строги оценки уиски производителите треперят. Заслужава си точките и още как – гладко, нежно и въпреки 50-те си градуса алкохолът не се усеща. Това, само по себе си е забележително. Отлежава в два вида бъчви индийски и шотландски и ако ви се пие нещо интересно, но без компромис в качеството, това е то.

GlengoyneGlengoyne – сингъл малц от високите земи – Highland; впечатляващо уиски, много плодово с аромати на зрели сладки плодове и карамел, зърниста текстура и дълъг пикантен финал. Не е обичайното шотладско уиски – интригуващо и интересно.

Glencadam – през 2003 г. дестилерията отбелязва своето възраждане с лимитраната серия Glencadam 13 years; мед и захаросани плодове доминират в аромата, а дъбът въобще не доминира; вкусът е с лека, изтънчена сладост. Красиво уиски.

Класиките:

Macallan – тук ще обърна внимание само на Rare Cask, версия, която имахме възможност да опитваме само на феста. Ето затова, си заслужава да се посещава Whiskey Fest Sofia, винаги ще се намери нещо ново и рядко срещано.

Jura –  смятах, че дестилерията произвеждаща лесни и плодови малцове. Да, повечето са точно такива. Jura One for the Road беше голямата изненада за мен, много сериозно, плътно, богато, с дълъг, дълъг послевкус.

laphroaig 1Laphroaig – Lore е създаден по случай 200 годишнината на дестилеритя, с подчертани нотки на захаросани плодове, които проблясват сред силната му опушеност.

Щанд 14

Мария Чалиева представя Laphroaig

Много съм благодарна, че организаторите ми се довериха и имах възможност да презентирам любимото си уиски пред изискващата публика на феста. Трябва да споделя, че много ми хареса. Оказа се, че не съм само аз лудата, която харесва Laphroaig. Това уиски си има заклети фенове. Прочутият опушен малц с настойчивите си йодни и водораслови аромати предизвиква винаги крайни реакции. Хората или се влюбват в него или напълно го отхвърлят, но да реагират колебливо? Никога.

Организацията

Ако нещо не ни дразни, повечето от нас не обръщат внимание на организацията. Тъй като присъствах на няколко събития, в които видях колко лесно е, нещо малко и уж маловажно да провали всичко, струва ми се редно да отбележа добрата организация и огромния положен труд. Идеята всеки щанд да има номер, беше повече от добра. Смести ни много лутане из залата и разговори от рода: „Опита ли Glen Scotia? Ето там в дъното, в ляво и после малко в дясно.“ …?!?

Ром и коктейли

Залата с ром и коктейли, беше освежаваща спирка за небцата ни. Жадно опитвахме нови и вкусни напитки, и много от нас си тръгнаха с ром, не с уиски от феста.

Публиката

Образована, любопитна за нови неща, любезна. Пълната липса на хора дошли просто да пийнат каквото и да е беше приятна изненада. Също и чичовците, които знаят всичко и бълват непоискани съвети бяха на изчезване. На шестото поредно издание на феста вече е очевидно, че имаме публика от ценители възпитана в уважение към любимата ни напитка.

whiskey fest 2017