Архив за етикет: Whiskey Fest Sofia

Whiskey Fest Sofia 2017 – кратка ретроспекция

whiskey fest sofia 2017

Животът на уиски любителите би бил много по-скучен без Whiskey Fest Sofia. Изданието 2017 отново събра предлагащите уиски и тяхната публика. И знаете ли? И двете страни бяха щастливи да се срещнат.

Новите уискита, които открих:

Ще започна с нещо много необичайно – индийското Amrut. Опитах Amrut Fusion, оценено с 97 т. От Джим Мъри, от чийто строги оценки уиски производителите треперят. Заслужава си точките и още как – гладко, нежно и въпреки 50-те си градуса алкохолът не се усеща. Това, само по себе си е забележително. Отлежава в два вида бъчви индийски и шотландски и ако ви се пие нещо интересно, но без компромис в качеството, това е то.

GlengoyneGlengoyne – сингъл малц от високите земи – Highland; впечатляващо уиски, много плодово с аромати на зрели сладки плодове и карамел, зърниста текстура и дълъг пикантен финал. Не е обичайното шотладско уиски – интригуващо и интересно.

Glencadam – през 2003 г. дестилерията отбелязва своето възраждане с лимитраната серия Glencadam 13 years; мед и захаросани плодове доминират в аромата, а дъбът въобще не доминира; вкусът е с лека, изтънчена сладост. Красиво уиски.

Класиките:

Macallan – тук ще обърна внимание само на Rare Cask, версия, която имахме възможност да опитваме само на феста. Ето затова, си заслужава да се посещава Whiskey Fest Sofia, винаги ще се намери нещо ново и рядко срещано.

Jura –  смятах, че дестилерията произвеждаща лесни и плодови малцове. Да, повечето са точно такива. Jura One for the Road беше голямата изненада за мен, много сериозно, плътно, богато, с дълъг, дълъг послевкус.

laphroaig 1Laphroaig – Lore е създаден по случай 200 годишнината на дестилеритя, с подчертани нотки на захаросани плодове, които проблясват сред силната му опушеност.

Щанд 14

Мария Чалиева представя Laphroaig

Много съм благодарна, че организаторите ми се довериха и имах възможност да презентирам любимото си уиски пред изискващата публика на феста. Трябва да споделя, че много ми хареса. Оказа се, че не съм само аз лудата, която харесва Laphroaig. Това уиски си има заклети фенове. Прочутият опушен малц с настойчивите си йодни и водораслови аромати предизвиква винаги крайни реакции. Хората или се влюбват в него или напълно го отхвърлят, но да реагират колебливо? Никога.

Организацията

Ако нещо не ни дразни, повечето от нас не обръщат внимание на организацията. Тъй като присъствах на няколко събития, в които видях колко лесно е, нещо малко и уж маловажно да провали всичко, струва ми се редно да отбележа добрата организация и огромния положен труд. Идеята всеки щанд да има номер, беше повече от добра. Смести ни много лутане из залата и разговори от рода: „Опита ли Glen Scotia? Ето там в дъното, в ляво и после малко в дясно.“ …?!?

Ром и коктейли

Залата с ром и коктейли, беше освежаваща спирка за небцата ни. Жадно опитвахме нови и вкусни напитки, и много от нас си тръгнаха с ром, не с уиски от феста.

Публиката

Образована, любопитна за нови неща, любезна. Пълната липса на хора дошли просто да пийнат каквото и да е беше приятна изненада. Също и чичовците, които знаят всичко и бълват непоискани съвети бяха на изчезване. На шестото поредно издание на феста вече е очевидно, че имаме публика от ценители възпитана в уважение към любимата ни напитка.

whiskey fest 2017

Advertisements

Whiskey Fest Sofia 2016 – все по-добре

Уиски Фест София 2016

Малко неща в България се случват все по-добре, но Whiskey Fest Sofia е едно от приятните изключения.

Изчаках няколко дни, за да отмине еуфорията ми от фестивала. Не ми се получи. Дните отминаха, но еуфорията – не. Така че, ще го напиша както го видях – това беше най-доброто издание до сега. Ще започна с новите неща:

Отделната зала, в която дебютираха нови видове любими напитки – ром и коняк. Чудесна възможност да опитаме както познати, така и нови за пазара дебютанти.

Уиски Фест София 2016Коктейлите. Тоест КОКТЕЙЛИТЕ!!! Това е чудесен начин да откриеш любимото си уиски в нова интерпретация.

Концепцията за комбиниране на уиски и храна, която организаторите от Максиум обещават да разширят догодина.

Новите дестилерии, като ирландската Teeling, която впечатли всички, Lost Distillery Company (много интересен проект, който възстановява отдавна изчезнали уискита).

За мен, най-ценното беше, че доста от лекторите на майсторките класове бяха на щандовете и при желание можеше да ги питаш каквото искаш. Аз изглежда си бях изпила въпросителното биле, защото ги разкекерчих от въпроси. Какво научих. Е, ами доста неща:

  1. Водата е много важна за уискито, да това го знаем всички. Само че, наистина е много важна. Може да бъде солена или кисела, или пък богата на определени минерали и това се отразява драстично на вкуса на любимата ни напитка. След отлежаването им в бъчвите пак се добавя вода, за да се получат 40-те традиционни градуса, и …вече можете да си представите колко е важна.
  2. Суровината – има дестилерии, обикновено малки, локални, които изкупуват ечемик, само от местни производители, или го отглеждат сами. Целта им е да постигнат напитка с вкус, напълно да изразяващ мястото, от което произхожда. Това не се отнася за големите играчи на пазара. Johnny Walker например купува ечемик от цяла източна Европа. Дали е възможно в Johnny да има и българско зърно. Едва ли – каза ми амбасадора, – те купуват главно от Чехия. И така с шеги и клюки стигаме и до ферментацията.
  3. Условията на ферментация и дрождите – когато малцът е подготвен, се добавят дрожди за започване на онзи мечтан процес, при който захарите се трансформират в алкохол и въглероден двуокис. Да, това е ферментацията. Логично ползваните дрожди са култивирани. Има ли някой който рискува с диви дрожди? Оказа се, че има. Дестилерии в Чикаго експериментират и получават доста интересни резултати. Да с дивите дрожди трябва да се внимава, и да се работи с чист щам…но интересно е да се види какво се получава, когато оставиш всичко в ръцете на природата. Не знаех, че Jack Daniels ползват свой собствен щам за ферментацията си и на това се дължи специфичния вкус. Е, вече знам…
  4. Бъчвите – дали са първично обгорени и в каква степен на обгаряне, какъв дъб, какво е имало в тях преди това.

Всъщност факторите, които влияят на уискито са десетина, но … нали трябва да остане нещо за научаване и за следващия път.

Дадох си сметка, че щом говорим за вода, местна суровина, диви дрожди, то можем да говорим за тероар при уискитата, също както при вината.

Уискитата които ме впечатлиха:

Уиски Фест София 2016Koval – както се оказа една от най-прогресивните и влиятелни дестилерии в САЩ и има защо. Представиха ни зашеметяващи уискита.

Laphroaig 15 – просто не можах да подмина стария си любимец, но точно този беше разочарование за мен. Опушеният му аромат е притъпен и прибран, а нежният вкус заменен от пиперен и доста суховат, в който силно се усещат танини. Не е лошо уискито, но според мен се отдалечава от стила на дестилерията и то не в добра посока.

Teeling – съвсем нова дестилерия основана през 2015. Дайте и шанс, все пак собствениците произвеждат огнената вода от 1782 г. Богат и хармоничен вкус, който изненадва с дълбочината си.

Уиски Фест София 2016Paul John – опитах го от любопитство, не се намира индийско уиски под път и над път в България. И след това още два пъти се връщах за него.

Bruichladdich The Classic Laddie – ако можете да си представите, че на остров Айла има и не опушено уиски, ето го. Сладък аромат с цветисти нотки. На вкус ми се видя доста пиперливо. Обратното на стила на Айла и ще призная, не можах да го възприема.

Kavalan Solist – след него, нито едно друго уиски не можа да ме впечатли. Дълъг интензивен вкус. Дълъг имам предвид повече от 5 минути ще го усещате на небце и ще се променя. Вкусовете и аромати са много, да не ги изброявам, но си представете една торта от вкусове, която изяждате пласт по пласт. Е, нещо такова.

И един ром, Angostura Rum – от Тринидад и Тобаго с цялата чувственост и пикантност на Карибите.

Организаторите бяха така мили и (далновидни, хе-хе), че да ми поискат препоръка какво да се подобри следващия път. Ето я: Номера на щандовете и в книжките с уискита, за да може лесно да намираш кое уиски, къде се намира в залата. Изложените напитки вече са доста и ни трябва система за по-лесно намиране. След няколко задълбочени дегустации, обяснения от рода „Онова уиски, ето там по диагонал и малко в ляво“ просто спират да работят  :-).