Вино Копола

Coppola Bianco – Виното за всеки ден на Копола

Coppola Bianco, Шардоне, 2016, Калифорния, Изба Francis Ford Coppola Winery, около 20 лв. от Нота Бене

Копола, да Франсис Копола произхожда от винарско семейство. При това, виното не е просто хоби, или между другото, а сериозен бизнес. Толкова сериознен, че Копола в доста интервюта споделя, че не му се е налагало да прави никакви творчески компромиси с филмите си заради парите, защото винаги е имал семейството и бизнеса си зад гърба си.

В България, вината му ту се внасят, ту спират, така че когато мернах тази бутилка, просто не можах да устоя и да опитам върху какво слага името си. Да, вече лично той се занимава със семейния бизнес, на чудесната възраст от 80-и-няколко години, Холивуд по-трудно го изкушава. Вината му имат няколко серии:

Director’s great movies, които носят имената на филмите, от които се възхищава. Представяте ли си вино „Челюсти“, е той си го представя 🙂

Diamond Collection – доста високо оценена от критиците. Винените, не филмовите.

Coppola – която е описана като вина за всеки ден.

И още няколко, но важното е, че у нас можете да намерите Diamond Collection и Coppola. Мястото е Nota Bene, където има уникална винена селекция и повярвайте ми, вината на Копола са най-малката атракция.

Избрах Coppola, все още не се осмелявам да погледна към другите, финансово включително.

Цвят: Сламесто жълт, с блясък.

Аромат: Не е много впечатляващо на нос. Скромно. Зелени ябълки, зрели жълти круши, банан. Не асоциирам други определени аромати, но има и нещо етерично, кардамон казва сайта им, не знам. Извадих си шушулките с кардамон, според моя нос, не е това, но определено има добре изразена етерична нотка.

Вкус: Доста по-добре, отново ябълки и костилкови плодове и дюля. Плътно тяло, което е очаквано от калифорнийско шардоне, аха да натежи и идват една много приятна и освежаваща киселинност, така че всичко е под контрол.

На масата: Повечето препоръки за шардоне се въртят около пиле с някакъв сметанов сос. На сайта на Копола открих доста дръзко предложение за това вино – свинско със сладко-кисел сос и ананас. Не знам за вас, но аз не се чувствам в позиция да споря с г-н Копола не само са комбинации храна-вино, но по какъвто и да е въпрос. Така че, щом той така казва –  готвя го. Всъщност не е никак зле, свежестта на виното чудесно се допълва със плътносста на месото, сладкото и киселото са в хармония и плодовите нотки от ананаса…ех почти почнах да ги откривам и във виното.

Заслужава ли си? Чудесно вино, не знам дали е за всеки ден. Не е дъбово, различно от всички калифорнийски, които съм пробвала. Леко свежо, много добре направено и с намигване, не прекалено сериозно, но колкото да те запали. Вече гледам към Diamond Collection.

Реклами

Бялата Енира

Първото бяло вино Енира беше в центъра на очарователно градинско парти в Университетската Ботаническа градина.

Беса Валей, които много добре знаят как да правят великолепни червени вина, най-накрая са решили, че е време да имат и бяло.  И както каза Граф : „Това е само началото“. Проектът за бяла Enira започва през 2015 година със засаждането на лозята. Графът сподели с нас: „Всеки има Шардоне, а бях съгласен на всичко освен Совиньон Блан.“ Така стигат до сортове традиционни за Рона – Русан, Марсан и Вионие.

Стефан фон Найперг

Първата реколта на Enira White е брана на ръка, гроздето е внимателно сортирано още на лозето и след това във винарната, алкохолната ферментация е протекла при контролирана температура 14-16 ⁰C в продължение на 20 дни, след което между 3 и 6 месеца виното е лежало върху фините утайки с постоянен батонаж (френски термин от технологията на виното, който означава разбъркване на виното с утайката, с цел да се получи по-плътен вкус). Всеки от трите сорта в купажа е винифициран отделно.

Дегустационната характеристика предоставена от домакините е следната:

Искрящ, красив светло сламест цвят. Носът е елегантен със загатнати плодови нотки на круша и кайсия, мандарина и лайм. Докато Марсан носи свежест и текстура, Русан е гръбнакът на виното, а величественото Вионие добавя аромати и финес в този бленд. Заоблено и сочно тяло с фина свежест и средно дълъг финал.

Описанието, общо взето ,съвпада с моите впечатления. Може би очаквах по-голяма дълбочина, така характерна за вината на Беса Валей. Не че някой ме пита, де. Но това са съвсем млади лозя и най-доброто тепърва предстои.