Пекорино, да има и такова вино

Pecorino, сорт 100% пекорино, 2016, изба Umani Ronchi, Италия, област Abruzzo, Monti Pagano, 23 лв. от Casavino

Колкото и да ми се иска да не си признавам, избрах това вино заради етикета. Забавен, модерен и напълно различен от всички други на рафта. Не е много удачно да споделя, но ще го направя, не ми пукаше какво ще бъде виното, просто трябваше да разбера какво се крие зад тази нелепа, но симпатична овца. Е, извадих късмет, можеше да е поредния маркетингов трик – интересен етикет, но в бутилката няма никой. Слава богу не беше така, и втората бутилка е отворена и почти изпита докато пиша това.

Пекориното (да, точно както прочутото сирене се нарича)  заслужава доста повече популярност. Има много версии откъде идва името, дали овците са обичали да похапват от него, или просто този сорт е бил наличен в районите с пасбища в Абруцо, може би никога няма да узнаем. По – важното е, че можем да му се наслаждаваме. Всъщност е имало реална опасност пекорино да изчезне. В миналото е било използвано за подобряване качеството на вината произведени от други бели вино. Било е много подходящо, заради интензивните си аромати, доброто съдържание на алкохол и така характерната за него високата киселинност. Имало само един проблем – ниският му добив. Така че, било изместено от други по-плодовити сортове.

Проектът Pecorino на избата Umani Ronchi преоткрива чара на този сорт и доказва, че от него могат да се получат чудесни вина. Запомнете тази изба, това не са някакви случайни хора, а са посветени на запазване и разкриване на пълния потенциал на местните сортове в Марке и Абруцо. Правят великолепни занаятчийски вина, всичките органични.

Цвят: тъмно златно с интересни зеленикави оттенъци по ръба.

Rose-Petals-Аромат: Интензивни и изразителни манго, праскова (ама като зелена праскова) на първо помирисване; с развитието му в чашата се разкрива и дюля; много харесвам вино да ми мирише на дюля…вълшебно и лятно. Има нещо интересно – долавят се  захаросани розови листенца, това е пищен сладкарско-цветист тон, но в случая в малка доза. И на всичкото отгоре не се появява всеки път, а само ако внимавате в картинката.

pecorino aromas

Вкус: Средно плътно тяло, но в никакъв случай не е тлъсто или отпуснато. Напротив великолепно отчетливи киселини, проникващи така добре в рецепторите, че без да искате ще си съберете бузите :-). Вкусовете са цитрусови като лайм, и хрупкава зелена ябълка. Няма нищо овчо в това вино. Стегнато и пълно с вкусове. Хрущящо свежо и само добрата му плътност го предпазва да не е прекалено агресивно и ъгловато.

На масата: От избата го препоръчват с риба, паста, пресни меки сирена или супа от леща. Последното ми се видя интригуващо и реших да комбинирам виното точно така.

pecorino-lentil-soup

Втората бутилка е в доста по-семпла компания – нямаше как да не пробвам пекорино с пекорино :-). Изненадващо добра комбинация. Кое от двете ли? Честно, не се занимавайте с лещата.

pecorino-and-pecorino-cheese .jpg

Заслужава ли си? Приятно и забавно вино, което си струва да се опита няколко пъти.

Advertisements

Via Vinera – краят на предразсъдъците

Или поне на моите…

Човек и добре да живее, идва ден в който разбира, че е подвластен на най-баналните клишета. Карабунар са ми известни много отдавна, много повече с хубавите си ракии, а за вината…масови с нищо неотличаващи се вина. Че нещо интересно се случва около избата се знае отдавна,  но всеки път когато попадах на такава информация, едно гадно гласче вътре в мен казваше: „Да бе, да“.

Тези банални предразсъдъци буквално се срутиха, когато посетих мястото и видях с очите си от какво са тръгнали и в какво са се превърнали. Но да започна отначало…

Всичко започва през 2004 когато собствениците купуват лозя в с. Килифарево, Северна България. През 2010, винената им страст се превръща в сериозен проект с придобиването на лозята и дестилерията в с. Карабунар. Налага им се да се потрудят доста сериозно, за да постегнат занемарените сгради и да превърнат изба Карабунар в ето това:

Не е зле, нали? С лозята започват кажи-речи отначало, засаждат почти забравени местни сортове като димят, червен мискет, мавруд и рубин. Тероарните условия на Килифарево и Карабунар са много подходящи и за класиците и изборът е да се засадят каберне совиньон, мерло, сира, малбек, пино ноар, пино гри, совиньон блан и шардоне. Лично аз съм най-любопитна какво ще излезе от този малбек, но за това и за един пино ноар ще ви разкажа след малко.

виа винера - лозята

А защо пък Via Vinera?

Желанието на собствениците е, категорично да изразят новия път, по който избата поема и да отличат линията на вината от ракиите. Смело решение, но много правилно според мен. Не че, някой ме пита, де. Но ако все пак попитат, да,  колегите маркетолози са предприели правилната стъпка. Нови вина – нова идентичност.

Via Vinera не спира да се развива. Няма да ви отегчавам с цифри, но ще има увеличаване на лозовите масиви и на производствения капацитет. За нас, като потребители, е важно едно – да има хубави вина и при това на добри цени. Е, ще има. Тук са се погрижили точно за това.

Избата има четири серии вина:

Вината от серията Contour са ароматна и свежа интерпретация на международни сортове и най-естественото начало за запознанство с новия облик на Via Vinera.

Bulgarian Heritage – това са вината от локални сортове, а избата е една от малкото с изчерпателно портфолио – мавруд, димят, мискет, рубин. А мискет и димят имат и версия оранжево вино.

Едноименната серия Via Vinera залага на интернационални сортове, отлежавали в дъб. Това са занаятчийски вина, които обаче са лесно разбираеми и атрактивни, както в стилистично, така и в ценово отношение.

Castellum e престижната серия на Via Vinera. Вината от нея са кулминацията на вижданията на избата за тероар и стил.

Надежда ДюлгероваИ всички тези вина са обединени от майсторството и нежната грижа на енолога Надежда Дюлгерска. Благодарение на нейната креативност, експериментаторски дух и 18-годишен опит от тук излизат фантастични вина, при това на много приятни цени.

 

Опитахме вина от четирите серии… Драматична пауза…. Ще трябва да призная, че Via Vinera разби всичките ми очаквания и се оказа, че прави вина много по-добри от първоначалните ми нагласи. Точка. Но да спрем да се занимаваме с моите заблуди, време е за най-важното – виното.

Новият Малбек, който Надежда извади за нас от бъчвата – въпреки, че е още много млад и необуздан е интересен и нямам търпение да си взема бутилка от него, когато ще се държи възпитано и ще покаже всичко, на което е способен.

виа винера малбек

Пино Ноар, който все още е в иноксов съд и не е готов да се представи на пазара, но дори и сега е безкрайно интересно вино. Всъщност с бутилка от него си тръгнах от Via Vinera. Хареса ми тогава, а докато пиша този пост отворих бутилката. Ами, както да кажа, харесва ми и сега. Все още младо и леко зелено и с непокорна киселинност. Но решителността, с която заобикаля компотения стил (така често срещан в Бг пино ноарите) е очарователна. У нас има – няма 5 добри пино ноара, ето този се очертава да е шестият. Внимателно ще наблюдавам развитието на вината им, има какво да покажат.

Този пино ноар няма да оцелее дълго у нас

А сега, и останалите вина, които имахме радостта да опитаме – свежи, плодови, но предлагащи дълбочина и от онази женска мекота. Нали знаете, когато с добра дума и усмивка постигаш каквото искаш… Така ги видях аз, според мен ръката на Надето си личи във всяко едно от тях.

Bulgarian Heritage – розе Мавруд

Bulgarian Heritage Misket

Bulgarian Heritage Orange Misket

Bulgarian Heritage Mавруд

Bulgarian Heritage Rубин

Contour Каберне Совиньон и Пино Ноар

Via Vinera – Шардоне и Совиньон Блан

Via Vinera – Шардоне и Вионие

Via Vinera – Мерло, Каберне, Сира

 

Via Vinera – Сира, Каберне Фран

Via Vinera – Каберне Совиньон, Сира

Castellum – Каберне Фран