Sidi Brahim – вино за бохеми и онази мансарда под звездите

Sidi Brahim, Tунис, производител Сиди Брахим, година – неизвестна, Мерло § Каберне Совиньон, купено от денонощен магазин в Париж, цена 3 евро

Сиди Брахим

Митично вино за всеки който е бил студент в Париж. Има го във всеки денонощен магазин и може би това е причината вината на Сиди Брахим да са най-честия участник в студентските купони. Е, и цената ги прави атрактивни за младите бохеми. Виното е било много популярно сред прогресивните млади хора от 70-те и макар да е обект на доста сарказъм сред винолюбителите, нека му хвърлим едно око без предубеждения.

Аромат: Много зрелищен и пищен нос: плодове – черни зрели череши, боровинки, изобилен тон на  конфитюр, пушек. И после настава голяма тъга в чашата, защото всичко това изчезва много бързо и никакво го няма. Но кой ти гледа такива неща по студентските купони?

Вкус: Има едно цветисто описание във Vivino че било като маршмелоу накиснато в дим. Намирам го за маниерно и не много честно. Не е чак такава драма. Има стабилни киселини и танини, които биха подпрели доста вкусове и аромати. Е, вярно, че точно тези вкусове и аромати не са му голямата сила, но да не придиряме чак толкова.

На масата: Сандвичи, небрежна храна, салами, цирена и т.н. небрежни парти хапки.

Сиди Брахим мерло и каберне

За кого е това вино:

За студентските безгрижни купони

За хора които не се взимат на сериозно

За онази мансарда точно под звездите

За сериозни разговори и съпътстващо развитие на тези за климатични промени, например. Защото всички знаем, че сериозните разговори изискват неангажиращи вина, да не ни разсейват все пак; а хубавите вина традиционно са съпроводени от очарователни леки разговори и мръсни вицове.

За планиране на екзотични пътешествия,  все пак от Атласките планини е дошло, чак до нашата маса.

Не е за мароканска кухня (проверено).

Не е за ухажване. Редно е да се постараете малко в тези случаи.

Не е за винени сноби

Но е за всички любопитни и не вземащи се на сериозно хора.

Реклами

Грузия – моето пътешествие

 

Първото ми впечатление от Грузия е надпис на пода на летището „Tbilisi the city that loves you”. Ех, амбициозно обещание, казах си. Но не ми трябваше много Тбилиси да ме убеди в това. Градът е като прегръдка – топъл, уютен и приятелски.

Възможността за пътуването се появи внезапно, така че проверих си програмата, пренаредих си ангажиментите и скочих в приключението. За Грузия знаех само, че е от другата страна на Черно море, пият вино от рог, че имат страхотни песни и танци и май това беше всичко. А да, и правят оранжеви вина.

Оказа се, че почти нищо не знам за тази приказна страна. Със зелените си долини, многобройните лозя и драматичните планински пейзажи, Грузия или както те я наричат Сакартвело (Saqartvelo, საქართველო), може спокойно да претендира за една от най-красивите страни на земята. Незаслужено встрани от обичайните туристически дестинации, страната е като добре пазена тайна, а има толкова много да покаже.

Градът, който ни обича

Първият ден от пътешествието ни, подготвено от грузинската туристическа администрация, беше посветен на Тбилиси. Това е интересен град – по средата между няколко култури – християнска, арабска, персийска и елинска. И тези влияния си съжителстват в града по един очарователно съгласуващ се начин. Ако се загледате, дори в рамките на една сграда могат да се видят елементи на елинизма, съчетани с персийска и християнска символика. И всичко това в изненадващо хармоничен архитектурен миш-маш. Като говорим за архитектура, Тбилиси е забележителен в това отношение.

Контрасти

Това, което го прави особено очарователен е контрастът между впечатляващи модерни сгради и добре запазените стари квартали. Мостът на мира, съединяващ старата с новата част е 150 метрова впечатляваща конструкция от стомана и стъкло и една от главните атракции на града. Когато е строен, проектът е предизвикал огромен обществен дебат и е предизвикал с противоречиви мнения относно бюджета и дизайна. Сега, минавайки под модернистичния стъклен покрив, си мисля, че си струвал и парите и усилията, а може би и дебата.

Изкуството

В този град изкуството видимо е обичано и е показвано при всеки удобен случай – бронзови статуи по улиците, картините на художниците изнесени на улицата, интересно орнаментираните тавани, пианото в почти всеки бар, но за тези барове ще стане дума след малко, смислените графити, които са на светлинни години от софийските уона би гангста тагс. А когато погледнеш към закачливо наклонената кула на марионетния театър на Резо Габриадзе, атмосферата на града те залива и … ами просто ѝ се предаваш. Ако името звучи познато на някои от вас, да Габриадзе е сценарист и един от създателите на култови филми като Кин-дза-дза и Мимино. Очакваме неговия Театър на марионетките в София и Пловдив в края на септември.

Винените барове

И като стана дума за винени барове, в Тблиси има стотици от тях. И всички предлагат само грузински вина. Да, точно така, ще го кажа пак. Само. Грузински. Вина. Всеки един има стотици предложения в менюто си, на доста прилични цени. Да кажем малко по-високи от тези в магазина. Имаме доста да поработим в тази посока в България.

Освен да разглеждате сгради и пиете вино още няколко интересни неща си заслужават да бъдат направени. Като например….

Опитайте грузинската кухня

Всъщност е много по-зеленчуково ориентирана и здравословна, отколкото си представях, с много свежи продукти и обилно ползван зелен кориандър. Тбилиси изглежда преживява нещото като кулинарен ренесанс, и освен традиционните ресторанти пресъздаващи грузински класики като пхали – предястия на основата на млени орехи, месо на скара или кинхали – тяхната версия на пелмени, могат да се намерят и много места с доста по-съвременни интерпретации на кулинарията им.

Говорете с хората

Надявам се да не ви оставям с впечатлението, че градът е някакъв архитектурен резерват, точно обратното – жизнен и съвременен. Моето усещане е, че това се дължи изцяло на хората. Грузия има не по-малко трудна и сложна история от нашата, но разликата е, че грузинците са решили да продължат напред. Не търсят виновни, търсят решения на проблемите и действат. Стара традиция в Грузия е да пращат децата си да учат в Европа, които след това се връщат и правят нещо за страната си. Всъщност, последните двадесетина години, това го има и у нас, но докато грузинците се връщат и правят нещо за страната си, ние предпочитаме да се спасяваме поединично.  Почти всеки говори английски, и всеки – руски. Хората са млади, космополити, дружелюбни и отворени към света.

Очаквайте и част втора, където ще стане дума за най-важното – винарните и виното на Грузия.