Смъртта може да почака – страсти и напитки в новия филм за Джеймс Бонд

Новият филм от поредицата за Джеймс Бонд от вчера е по кината и вече предизвиква крайни реакции, от пълно отричане до бурен възсторг. Но да оставим на хейтърите съмнителното удоволствие да критикуват (но никога да не създават), ние феновете трудно ще бъдем разубедени, че това не е най-добрият Бонд филм до сега.

Всички знаем, че най-прочутия агент в света има изявен афинитет към напитките, така че ние внимателно следяхме какви ще се предпочитанията му в „Смъртта може да почака“. Да започнем с предварително известните партньори на филма:

Bollinger – точно в този филм Бонд не пие шампанско, но бутилката дискретно се появява в колата, докато пътуват из Италия с Маделин Суон и преди да започне патакламата. От шампанско къщата имат дори специално издание посветено на филма и разбира се цяла рекламна кампания. Никак, ама никак не е лошо Буланже (точно така се произнася), има го и в България.

Хайнекен – те се появиха за пръв път през 1997, във „Винаги ще има утре“ и от тогава 007 успява да вмъкне между коктейлите и шампанското някоя и друга бира. Някои от феновете се дразнят, за мен не е проблем, заземява героя и го прави по-реален. Пък и Джеймс винаги е обичал да експериментира с напитките, да припомням ли, че в „От Русия с любов“ пийна дори ракия в циганския катун. Така че, какво са няколко бири.

Мартини, мартини…

Ако няма поне няколко мартинита, не се брои за филм от поредицата. Е, и в най-новия се насладиха на доста от тях, при това без претенции дали да са разклатени или разбъркани. Отварям една скоба, иконичния израз “Shaken not stirred” е влязъл по погрешка в сценариите и не отговарял на изискания имидж на героя, затова сценаристите търсели начин да се отърват от досадната реплика. Независимо от метода на смесване Бонд предпочита мартинито с водка, а не с джин. При това с точно определена марка и тя е Смирнов. Така е още от времената на Шон Конъри.

Скоч и всичко останало

В книгите Бонд е любител на скоч, пие го по много – с лед, без лед, доста често и със сода. И в този филм се придържат към автентичността на героя. Имаше доста изпити чаши, но никоя бутилка не беше в кадър, или достатъчно близо за да се види бранд. Все пак една от сцените, е свързана точно с любимата му напитка. Джеймс и невероятно привлекателна агентка (в ролята Ана де Армас) са в средата на здрав тупаник, умно хореографиран, за да се виждат прекрасните крака на актрисата. И изведнъж той спира боя, налива две чаши, изпиват ги и възобновяват екшъна. А организираната престъпна група, галантно ги изчака да гаврътнат по едно бързо., преди да продължат.

Виното – да си дойдем на думата

Може би сте забелязали, но Бонд е любител на бордото. Дори в “Диамантите са вечни“, 1971 само заради една малка неточност на сервитьора, докато му представя Mouton Rothschild 1955, Бонд разбра, че той е руски агент (има си хас?) и това му спаси живота.

КГБ, обучавайте ги качествено тези агенти!

От Казино Роял насам обаче агентът нe си сменя предпочитанията и започва да пие само Château Angélus. Това вино им сервират докато обядват с Веспър Линд, пътувайки с влака за тайния покер турнир в Черна Гора. Била съм в Черна гора, не съм сигурна, че има влакове с ниво на лукс достойно за нашия човек. А в тях да предлагат и първокласно Premier Grand Cru Classé от Saint-Émilion на цена около 300 евро е още по-невероятно, но да не си разваляме удоволствието с такива досадни подробности.

Джеймс Бонд се опитва да впечатли Веспър Линд с бутилка за 300 евро.

Château Angélus, се появява неизменно във всеки следващ филм и аз чаках с нетърпение дали ще го има и в последния. Появи се разбира се, при това сравнително рано. Още докато Бонд е в немилост и търси помощ и подслон в апартамента на Кю. И така, Кю приготвя вечеря и на масата е въпросната бутилка. Джеймс я вижда и най-безцеремонно си налива огромна чаша, под силно неодобряващия поглед на Кю. Няма традиционния разговор или приятелско обсъждане относно реколтите, героите са заети да спасяват света, но етикетът който е много специфичен се задържа на екран достатъчно дълго, за да я разпозная. Разбира се, след това Бонд внимателно я оставя с обърнат извън камерата етикет, но бутилката получи достатъчно екранно време, за да я разгледам внимателно. И други са я забелязали, thedrinksbusiness.com обявиха дори конкретната реколта – 2016, твърде младо за бордо от този калибър. Кю има на какво да се научи.

На какво се дължи това предпочитание? Семейство Броколи и собствениците на Château Angélus са близки приятели от години. И така.

Château Angélus е разположен на  южните склонове в Сен-Емилион, на десния бряг на Жиронда в Бордо. Статуса му е Premier Grand Cru Classé. Без да навлизаме в дълбоките води на винената класификация на Бордо, само ще кажа, че имението е една и съща категория с имена като Ausone и Cheval Blanc. Лозята са около 20 хектара, а флагманът на имението е Château Angélus grand vin, точно то се появява във филмите. Прави се от Каберне Фран и Мерло, отлежава в нов дъб 18 месеца, а след това 5 г. в бутилка. Произвеждат около 60 000 бутилки годишно. Критиците оценяват високо виното – 99/100. от Wine Advocate, 18/20 от Jancis Robinson.

Няколко думи за филма – за мен е най-добрия Бонд до сега, Даниел Крейг прави епична роля и представя един много човешки Бонд – гневен, уязвим, чувствителен.

Daniel Craig stars as James Bond and Léa Seydoux as Dr. Madeleine Swann in NO TIME TO DIE, an EON Productions and Metro-Goldwyn-Mayer Studios film Credit: Nicola Dove © 2021 DANJAQ, LLC AND MGM.

Бонд момичетата – едно от нещата, които ми харесаха най-много е, че нямаше типична леко глупава кукличка, а цели четири страхотни, силни, уверени и независими жени, които раздаваха ритници, стреляха, пиеха и въобще бяха равностойни партньорки.

Злодеят – много харесвам Рами Малек, но злодеят му е един от най-тъпите и на всичкото отгоре носи смешна пижама. Разбирам препратката към „Доктор НО“ и все пак беше нелепо. Нищо общо с перфидната опасност излъчвана от Кристофър Валц или лудостта, опакована в рационалност на Хавиер Бардем.

Ако позволите една препоръка, тя е да не пропускате „Смъртта може да почака“. А ако краят ви дойде твърде брутален, направете си услуга, останете до края на финалните надписи, до самия последен надпис. А след това си забъркайте няколко мартинита, за по-пълноценно възприемане на филма.

*Снимките са с любезното съдействие на Форум Филмс.

Chambertin – истински велико вино

Gevrey-Chambertin, Les Corbeaux, 1er Cru, 2007

„Е, господа! Всичко може да се случи — животът е броеница от малки неволи, които мъдрецът със смях отронва една по една. Бъдете мъдреци като мене, господа, седнете на масата и да пием. Бъдещето винаги изглежда розово, когато го гледаш през чаша вино от Шамбертен.“

Тази забележителна и съвсем не лишена от здрав разум реч държи Атос в в романа „Тримата мускетари“, глава XVII “СЕМЕЙНИ РАБОТИ”.

Тримата мускетари и виното

И още за винените предпочитания на мускетарите, Д’артанян както и някои от другите герои тук:

Тримата мускетари и виното – част 2

Трябва да му го признаем, прав е Атос и идва момент в живота, когато отваряш дълго пазената бутилка Chambertin. Е, моето не е толкова висока топка както това на мускетарите и е Gevrey-Chambertin, но няма да го правя на въпрос днес.

Картата е от Wine Folly

Gevrey-Chambertin се намира в регион Côte de Nuits, Бургундия и реално е едно малко село с около 3000 души население. Точно тук се произвеждат едни от най-престижните и скъпи вина в света. Около селото са разположени цели девет Grand Cru лозя, включително и прочутото Le Chambertin, така любимо на мускетарите. За да добиете представа колко голямо значение има това малко село, ще допълня, че 9 Gran Cru са доста повече от всяко друго бургундско село. Най-близкия претендент е , друго „скромно“ селце наречено Vosne-Romanée и приютило шест Grand Cru.

Но да се върнем към Gevrey. Въпреки че вината от Grand Cru привличат най-голямо внимание и произведените съгласно стандартното наименование на селото Gevrey-Chambertin (тоест от грозде извън границите на престижните Гран Крю-та) също се радват на успех и възхищение от страна на винените любители. Точно като големите им братя от Grand Cru, всички вина Gevrey-Chambertin се произвеждат от Пино Ноар.

Широко разпространено е мнението, че вината от Gevre са най-плътните и структурирани бургундски вина и имат особен интензитет на цвят, аромат и вкус и разбира се впечатляващо дълголетие. Те могат да се развият в бутилката в продължение на няколко десетилетия. Тези качества, съчетани със солидната репутация на селото и относително големите обеми на производство, са спечелили на Gevrey-Chambertin репутацията на „крал“ на бургундските вина. Тук отпивам и се съгласявам.

Картата е от pearlofburgundy.com

А какво е Les Corbeaux? Това е Premier Cru climat в границите на апелацията Gevrey-Chambertin appellation. Лозето е в най-северната част, точно до Mazis-Chambertin Grand Cru climat.

А какво е Climat? Tермин, използван, когато се говори за вината от Бургундия. Climat и leiux-dits се използват за описване на вина от този регион и тяхната уникална идентичност. Климат, се отнася до точно очертани парцели земя, които имат специфични климатични и геоложки условия, както и специфични органолептичните качества на виното; аромат, вкус и текстура. Конкретно вината от Les Coribieaux клима, се разглеждат от ценителите на бургундското, като тези с най-меките танини, а в лоши години и с липса на концентрация и характер. Е, тук не се съгласявам.

Gevrey-Chambertin, Les Corbeaux, 1er Cru, 2007

Достатъчно теория, нека да видим и виното.

Цвят: Гранатов, средно интензивен с прозрачност. Цвят на много зряло вино.

Аромати: Зряла череша, карамфил, канела, жълти сухи листа, леко загатнат пушен бекон. Профил много верен на сорта, просто плодовете отстъпват на землистите нотки и по-зрелите аромати. Великите вина са сложни и комплексни, но без да са претруфени, в тях винаги има елегантност и една особена лекота. Това е точно такова.

Вкус: Перфектно балансирано. Не казвам често това, но в случая е сто процента вярно. Структурата на това великолепно вино не подвежда: средно, дори леко тяло, висока киселинност, сатенено гладки танини. Зрели череши на небце и страхотен финал с бонбонен тон и виолетки. Добре свършена работа Chambertin.

Заслужава ли си? Леко отвъд пика си, помня го по-интензивно и плодово, но все още истински велико вино.