Онзи винен момент…

…. И как да го постигнем

Има един особен момент във винопиенето, който предизвиква у мен почти будистко усещане за хармония и простота, успокояване на ума и фокусиране в настоящия момент. По време на дегустацията, докато се наслаждавам на малките детайли на случващото се – играта на светлината в чашата, различните аромати които се разкриват, вкусът на виното, звукът от лекия звън на чашите – и ето го, случва се отново…винения момент.

Понякога, съвсем умишлено забавям темпото, за да оценя грациозността на извивката на бутилката, красотата на етикета, начинът по който виното се движи при завъртане на чашата. Умът ми е склонен да препуска, да скача от мисъл на мисъл, да се тревожи за твърде много неща. Но с такъв ритуал се успокоява и вниманието ми нежно обгръща, точно този момент. Ето, живея тук и сега… няма нищо друго за обсъждане, освен виното. Няма къде другаде да бъда, освен точно тук в настоящия миг.

Преди няколко години, докато се обучавах в дегустирането на вино, този винен момент дискретно се промъкваше и във всекидневния ми живот. Когато си тръгвах от обучението, вървейки по улиците на София улавях градските звуци, гледки и миризми. И тези усещания ме караха да изострям сетивата си и да улавям момента. И после идваше предизвикателството на градския транспорт…

Точно по това време осъзнах, че има огромна разлика между това да пием виното си с пълно внимание и да го пием, обсъждайки последните новини по телевизията.

Извънвремевото осъзнаване на винения момент се оказа моята малка противоотрова срещу стресът на ежедневието. И ако ви интересува как да го постигнем – ето как става.

Целият номер е да се пробудим от програмираните ни навици и усещания и ги видим по-отчетливо, необременени от обичайните си очаквания и предразсъдъци. Всъщност подобна стратегия се ползва при някои медитации, сега ще я ползваме за по-цялостно усещане при пиенето на вино. Лесна работа, нали? За целта ни трябва вино и чаша.

Преди да започнете погледнете виното в чашата и обърнете внимание дали имате някакви предварителни очаквания за него. А, сега… отървете се от тях. Просто ги зачернете. Насочете вниманието си към виното и позволете живост и острота на възприятията си. Отбележете цветът, начинът по който се движи течността, играта на светлината и сенките.

Сега с пълно осъзнавате подушете виното. Давайте си сметка за всичките си сетива. Аромати, които усещате, асоциациите, които пораждат. За да ви е по-лесно, разделете си ги на групи – усещате ли плодове? Какви? Бели? Червени? Цветя?Подправки? Какви? Кожа? Тютюн? Масло?

После бавно вдигнете чашата и отпийте. Отбележете си всички промени, които преживява небцето ви. Тук има един лек проблем, можем да различаваме само четири вкуса – сладко, солено, кисело и горчиво. Да, реално вкусът е най-ограниченото ни сетиво, а когато отпием се случват ужасно много неща, които трябва да забележим и опишем и запомним и то с помощта само на тези четири вкуса. Отпиваме и трябва да обърнем внимание на вкусовете, които виното има – сладко, кисело, горчиво, а понякога и солено; усещанията за допир – дали е гладко като коприна, или леко зърнесто, или грубо като шкурка; усещанията за тежест и плътност на течността; дължина и интензитет на усещанията. Това  е сложен процес и аз мислено си го разделям на три етапа, с три глътки.

Глътка 1 – вкусовете. Отбелязвам си кой кога се появява, кой е най-интензивен, как се комбинират по между си.

Глътка 2 – допирът. Гладко и копринено ли усещам виното? Или като кадифе? Велур? Зебло? Тук си отбелязвам дали виното е сочно, или изсушаващо устата. С леко или плътно тяло.

Глътка 3 – интензивност и продължителност. Колко дълго продължават усещанията? Кое кога се появява и затихва? Дайте си сметка за интензивността на вкуса.

А сега забележите липсата на вино в устата ви. Усещате ли още вкусове и аромати? Какви? Обърнете внимание дали изпитвате желание да отпиете отново, за следващ взрив от вкусове или имате нужда да изчакате…. И така, докато видите дъното на бутилката.

Когато приключите помислете върху този начин на винопиене в сравнение с обичайния начин. Беше ли преживяването различно от очакването? Ако решите от време на време да пиете вино напълно осъзнато и с фокусиране в настоящия момент, ще установите, че забелязвате много по-ясно вкусовете и ароматите на божествената напитка, както и сигналите за насищане в тялото ви. Често това означава, че ще разнообразите вината, които пиете, но ще пиете по-малки количества, с по-голяма наслада.

Статията е писана за Винен Каталог КАТА 2019.

Реклами

When we dance – Санджовезе от Стинг

When we dance DOCG 2013, 95% санджовезе, 5% Колорино и Канайоло, 2013, 20 лв. от S & D Commercial

Малко преди концерта на Стинг преди седмица-две, се поразрових във вината си и открих ето тази прелюбопитна бутилка. Сигурна съм, че знаете Стинг има имение с лозя и градини на 45 км от Флоренция, прави вино и то не лошо. До миналата година се внасяше и у нас, сега може да се поръчва директно онлайн от сайта им. Това, което не  знаех е, че Стинг е купил имота с лозя в доста лошо състояние и се налага да ги изкорени и да засади нови. Това му позволява да изгради буквално от нулата концепция за биодинамични лозя и вина. Нали не сте изненадани, че той си пада по такива неща?

Message In A Bottle – бялото вино на Стинг

Виното е от 2013 г., от съвсем млади лозя, почти изцяло от Санджовезе 95% и което е любопитното без никакъв дъб. Това не е типично за кианти, (в който традиционно дъбът участва), но кога Стинг се е притеснявал да експериментира. Реколтите след 2016 вече са с участие на дъб, но за сега не съм ги опитвала.

Както другите му вина и When we dance е кръстено на песен на Стинг, до този момент има и Message in a Bottle, Sister’s Moon и Roxanne. Както е тръгнал да си ги кръщава на хитовете си, надявам се някой ден да имаме и Desert Rose? Виното идва от апелацията Кианти Класико, което значи, че поне 80% от бленда трябва да е санджовезе, в случая е много повече – 95%, останалите 5% са Колорино и Канайоло. Това е ниската серия на избата и не е предвидено да е особено впечатляващо, но какво да се прави, обръщаме специално внимание на всичко, на което известните решат да дадат името си. Така е устроен светът.

Санджовезе от млади лозя. без дъб, при това от 2013 е рисково начинание, но да видим какво ще излезе. Описанието на сайта им е: „Сладки аромати на червени череши, флорални нотки на ирис, землисти нюанси.“

През 2018 съм отворила бутилка от него и съм отбелязала: „зелени маслини, бял пипер, кардамон, кисели череши, леко огрубени танини, без следа от дъб.“

Да го видим сега, 2019, същото това вино, но по-подробно…

Цвят: Средно интензивен, леко прозрачен, червено – гранатов. Цвят на зряло вино.

Аромат: Опасенията ми бяха, че виното е преминало най-добрата си форма и не очаквах кой знае какво, но то взе че ме изненада. Червените череши все още доминират, много приятна проява от непретенциозно вино като това. Следват сушени домати и нещо като кутия за пури. Опасявам се, че това е всичко. Доста по-малко от преди една година, но това е бутилка 2013 година и се развива в свой собствен ритъм.

Вкус: Леко ефирно тяло, високи киселини, много гладко като текстура и поведение на небце. Танините, които са ме притеснявали преди една година, вече са напълно загладени, жалко че в процеса на опитомяването им повечето аромати са си заминали. Средно интензивен вкус, и не много дълъг финал, пропада в средата. Послевкус: червени плодове и лек намек за тютюн. И май е това.

На масата: Паста с домати, или каквото решите, но да е с домати. Това италианско винце си крещи за сродната душа.

Заслужава ли си? Признавам, че очаквах доста повече. По отношение на вкусове и аромати, виното е отминало пика си, по отношение на зрялост на танини – те са в идеална кондиция, но няма баланс между двете и стои леко празно.