"La Contemplation", на Жерар Депардийо, Бордо, Франция

La Contemplation – бордо на Жерар Депардийо

La Contemplation, на Жерар Депардийо, Бордо, Франция, Мерло и Каберне Совиньон, 2010 г. около 25 лв., от V Place

"La Contemplation", на Жерар Депардийо, Бордо, Франция

Купих тази бутилка от V Place – винено място на Раковски, което за съжаление затвори. Но все още вината на Депардийо, могат да се намерят в някои от специализираните магазини за вино.

Заради разбиващо ниските оценки във Vivino, главно от руснаци,  се настроих че виното на Депардийо ще е разочарование. Не знам какво Бордо са свикали да пият в Русия, но това си има всичко, което се очаква от него и се оказа доста приятна изненада.

Цвят: Все още рубинено, но вече с изразен гранатов ръб. Зряло вино, но още по цвета бих предположила че има поне няколко години живот в него.

Аромати: Ми… хубавко си е. Печена червена чушка, червен плод като череша, но не докрай узряла. Препечени нотки, като печено месо. В различни ревюта, много често се споменава канела, да има я. но не е водеща. До тук е чудесно. След няколко разочароващи вина на знаменитости, това се държи доста добре. Вярно е на Бордо стилистиката, има разнообразни химически групи аромати и за евтино вино, от 2010 все още има запазен плод, което ме респектира. Повлияна от ниските оценки и пренебрежителни коментари, очаквах, че след известно време в чашата виното ще потъне – ароматите ще изчезнат, а вкусовете ще стихна. И знаете ли, бях готова да му го простя, толкова ми хареса. Обаче – не. Червеният плод се засилва, червената печена чушка се кротва и излизат гъби, шума, есенни листа, ароматите характерни за зряло вино.

Вкус: Елегантно е думата която ми хрумва, ама то при френско вино, често е нещо като отличителен знак. Много свежест, добре запазени киселини, средно тяло и много, ама много гладки танини, усещането от тях е като от Пино Ноар, не като от здрав Бордо бленд от Мерло и Каберне. На вкус е към пикантната гама, няма и следа от плодове или плодова сладост, само подправки и онази очарователна и дискретно нагарчаща нотка на добрите вина, която е колкото приятна, толкова и лесно изплъзваща се ако не внимавам. Сега, трябва да призная, виното не е някаква експлозия на вкусове и аромати. Среден финал и ако ще придиряме, има едно леко алкохолно парене, когато се постопли. Но това да са му кахърите, приятно изненадана съм как този огромен и тромав човек, може да направи такова нежно и деликатно вино. Браво, господин Депардийо. И това е от неговите евтини, все пак.

Храна за вино

На масата: Не му готвих нищо специално, имах свинско със задушени зеленчуци и винен сос. Мислех си, че виното не си заслужава усилията да му готвя специално. Лошо момиче. Не че някой е умрял от комбинацията бордо и месо. Но все пак, тази бутилка се оказа достойна за по-специално отношение.

Заслужава ли си? Защо си купих само една бутилка. Трябваше да са поне три.

Всъщност Жерар Депардийо изобщо не е случаен човек във виноправенето. Започва през 2001 в сътрудничество с прочутия енолог от Бордо Бернар Магре. Вината му са високо ценени от критици и потребители и често печелят награди от винени конкурси.

Две вертикални дегустации. И за смисъла да ги има

Наскоро една позната, в несполучлив опит за остроумие, даде следното определение за вертикална дегустация „Това е, когато пиеш толкова много вино, че накрая най-важното е да останеш във вертикална позиция.“ Никой не се засмя, но знаете ли, тя не е съвсем неправа. Да се задържиш изправен, с достойнство, е една от основните цели на всяка дегустация, но при вертикалните има и доста други интересни и по-смислени неща.

Вертикалните дегустации се случват, когато имаме възможността да опитваме едно и също вино, от една и съща изба, но различни реколти. И идеалния случай няколко последователни. Това е най-добрият (и най-лесният) начин да се разбере влиянието на климата, как се развива виното във времето и стила на производителя.

Наскоро, на Christmas Sommelier Market, имах възможността да участвам в цели две вертикални дегустации. Такива преживявания са много интересни, обогатяващи, пък и образователни, ако щете. Нямам обяснение защо избите не ни представят вината си по този начин по-често.

Вертикална дегустация Драгомир

Винарско имение Драгомир – Каберне Совиньон и Мерло, магнум бутилки, реколти 2012-2009.

Няма да представям кои са Драгомир, ако има винари, които могат да произведат българско вино достойно за всяка колекция по света, това са точно те. Представеното вино беше в бутилки магнум (1.5 л), което помага на виното да се развие още по-добре. С две думи, всичко изглежда по-добре в магнум.

2012 – Интензивни аромати и вкусове, червени и черни плодове, черна череша, арония, какао, тютюн и още много неща, не смогвам да си запиша всичките. Стегнато и концентрирано. Танините му са все едно, че пипате велур, меки, но с едно леко съпротивление (Да, познахте, погалих си новите велурени ботуши. За да не ви заблудя в описанието, не за друго). Все още покриват небцето, имат да омекват. Личи му, че е младо и с много време пред себе си, но и така е впечатляващо.

2011 – Тук се усеща много ясно мента и евкалипт, така характерни за Каберне Совиньона, според моя нос преобладават черните плодове, още кафе, тютюн. Танините са много по-зрели и вече наподобяват докосване на коприна. Обожавам вината точно в това състояние, с много запазен плод, по-омекотени танини. Моментът на прага на зрелостта, виното тепърва ще показва на какво е способно, но все още носи свежестта на младостта.

2010 – Много по-зрели плодове и вече не са доминиращи; сушен домат, може би мастило, кожа, все аромати характерни за зрелите вина. Вкус – изумително елегантно, въпреки че носи цялата интензивност и мощ, видими и в предишните две реколти. Танините – стопени и сатенено нежни. Виното се плъзга по небцето съблазнително лесно. Забележително витален послевкус, който не ми остава никакво съмнение, че опитвам голямо вино. Ето така трябва да ни представят всички български вина, зрели и в най-добрата си форма, а не млади с танини ритащи в небцето.

2009 – Феерия. Меко, обло, сочно. Благородните аромати от отлежаването преобладават – мускус, кожа, мъх, може би печена червена чушка,  не се чувствам достатъчно квалифицирана да описвам това вино, така че спирам. А това, е състоянието на виното, в който експертите ги предпочитат, когато са напълно готови и много по-интересни. Когато искат малко търпение, или малко разгадаване, но пък се отблагодаряват с финес и благородство на вкуса.

Какво ли би било, ако винарите имаха малко повече търпение или финансови възможности, за да задържат вината докато не са напълно готови и да ни ги представят в такава кондиция и в целия им блясък? Това звучи твърде революционно дори за мен, така че спирам с мечтите.

Вертикална дегустация Александра Естейт Верментино

Александра Естейт – Верментино, реколти 2018 – 2013

Преди да пристъпим към вълнуващата част, ще ви помоля да спрете за малко и да си припомните всички предразсъдъци, които сте срещали за българското верментино:

Не е подходящ за България сорт и дава къси, грубовати вина

Само италианците му разбират как да си го правят

Не може да отлежава

И т.н и т.н. сигурна съм, че има какво да се добави в списъка, горните твърдения бяха част от моите предразсъдъци и вертикалната дегустация с този сорт на Александра ги помете всичките.

2018 – Цитруси, зелена ябълка, свежо и сочно. Младо плодово вино с доста приятна свежест и интензивност. Много далеч от представата ми за къси и огрубени вина. Всъщност точно обратното е.

2017 – Тук също има ябълка, но вече е жълта, сладка и зряла. Пак има цитруси, но вече са втора цигулка.

2016 – Тази реколта ме затруднява. Ароматите напомнят лимонови резенки, нещо като озахарена портокалова кора, липов цвят. Стои ми по-разлято и с ниска киселинност… май. Споделям впечатленията си с дамата зад щанда и тя потвърждава, казва още, че годината е била такава и гроздето не е формирало обичайните си нива на киселини. Вижда се и в крайния резултат, който безпомощно въртя в чашата. Но поне разбирам съвсем нагледно как влияе климатът върху всяка една реколта.

2015 ме изненадва с цветисти аромати, сено, липа и кой знае защо, лайм. Стърчи в ароматите и не че не е приятен, напротив, но стои самотен в тази цветиста компания. Опитвам … и всичко и идва на мястото – доста по стегнато и свежо, запазена киселинност. Този лайм има защо да се появява в ароматите.

2014 – Доста по-наситен жълт цвят. В ароматите се появява стафида, печена ябълка, печен бадем и бишкоти. Наситен вкус, доста по-плътно тяло с лека сладост. Отлежаването трансформира напълно това вино.

2013 – Богато и с нежна структура, просто се приплъзва из небцето и освобождава все повече вкусове и аромати. Вино за експерти.

Надявам се да съм ви заинтригувала с вертикалните дегустации. Надявам се също да бъдат организирани по-често, това само ще бъде от полза за всички, любители и производители. И накрая ще трябва да призная, че преглеждайки отново бележките с вината, опитани от мен, мисля че дамата с вертикалната позиция имаше сериозни основания да я постави като пръв приоритет. Не мислите ли?