Архив на категория: Whiskey

Toki_suntory_whisky

SUNTORY WHISKY TOKI – пореден урок по японска мъдрост и търпение

Отзвук от Sofia Whiskey Fest 2019

 гост-автор: Милко Стоянов

Suntory_whisky_toki

В неуморния ни поход за търсене на нещо загадъчно и интересно, вълнуващо и ново, Sofia Whiskey Fest отново не ни разочарова. Сред пъстри щандове, древни легенди и истории от цял свят, моята находка тази година беше с краткото, четирибуквено име Toki. „Време“ на японски. Изчистен бял етикет, излъчващ традиция и дисциплина. Няма палави фонетични игри като „Ямазакура“.

Кимна ми деликатно, прошепвайки „Опитай ме“. Не се опъвам дълго. Взаимното привличане е мигновено. Гушвам го и хайде у дома.

Я да видим, казвам си, и „прелиствам“ с мишката малко рекламни материали.

„Уважително към традицията, вдъхновено от преоткриването“ – кредото на Suntory Whisky Toki изразява и неговата идентичност, и кимането в посока на бъдещето. „Отражение на Япония като страна на контрасти и парадокси.“ Каквото и да значи това.

„Ама чакайте! – тук може да ни прекъсне с възмущение някой пурист и маниакален хронист на японските уиски еликсири – това НЕ е дебютът на Toki, то се появи още през 2016 г.!“

Да, отговаряме ние, ама тогава е ексклузивна партида само за САЩ и Канада, а чак през 2019 г. България се вреди за квота (тази година е дебютът му и в Австралия) – тъй че това си е пълноправна премиера на наша територия. Още един факт, илюстриращ огромния световен интерес към уискитата от Япония.

Toki Whisky

Защо пък баланс на MALT и GRAIN?
По традиция в блендовете на Suntory зърнените уискита имат главно поддържаща роля, на чиито фон да изпъкне елитният малц. Но богатият набор зърнени уискита, произвеждани в дестилерията Chita, навеждат Шинджи Фукуйо, четвърти поред Chief Blender на House of the Suntory, на идеята да преосмисли схемата и да даде на зърнените уискита шанс да блеснат със своя светлина, макар и в тандем с героичния малц.  За грижливо обмисления бленд Шинджи де факто прави нещо доста иновативно. За целта той съчетава малцово Hakushu, лежало в бъчви от американски бял дъб (за свежестта и ябълковите нотки), плюс втория „стълб“ на бленда – тежкото зърнено уиски от Chita, което дава още плодовост, сладост и мед.

Така се ражда уникалната среща на Hakushu malt и Chita grain whiskies, за да се роди нашият герой, Suntory Whisky Toki, със своя копринен вкус и ярък характер. Още два, грижливо подбрани малца от Yamazaki добавят дълбочина и комплексност,  а накрая Yamazaki малц, лежал в испански дъб, добавя дървесни и сладкогорчиви нюанси.

Glass Toki Whisky

TASTING NOTES: Suntory Whisky Toki (43% Alc./Vol. 750ml)
Цвят: прозрачно злато (аз бих добавил – доста светло, като бистър чай)
Нос: определено ябълки, плодове , мед
Финал: сладък, но и с щипка подправки, малко ванилия, бял пипер

Обобщено: приятно, леко, пивко уиски (за тези 43 градуса), изчезва от гленкрн чашата неусетно, освежава с ароматите си, без да претендира прекалено, чудесно за рутинна, почти делнична употреба. Но ще се справи експертно и с празничен повод от всеки калибър.

Малко история
Още от далечната 1923 г. Suntory Whisky се възкачва на престола на тази индустрия, за да не слезе от него и до днес. Бащата-основател на японската уиски империя, Шинджиро Тори, построява първата малцова дестилерия в Ямазаки, близо до Киото—регион, прочут с чистата си вода, родно място и на традиционната чаена церемония. Визията на Тори е да избере НАПЪЛНО РАЗЛИЧЕН терен и климат от Шотландия – така че японското уиски да има уникални условия за отлежаване и съответно – своя уникана идентичност.

През 1972 г. синът му Кейзо Саджи строи Чита, дестилерия за зърнени уискита, близо до Нагоя, а през 1973 г. основава и дестилерията Хакушу в дълбоките планински гори на Кайкомагатаке, Японските Алпи. Тези три така различни дестилерии произвеждат огромно разнообразие от видове уиски и Suntory достига до 100 малцови и зърнени марки, равняващи сe по обем на цялата национална продукция на Шотландия!
Но визията на предавания по наследство бизнес никога не се замъглява в гонитба на обеми и печалба, а уважението към традицията и спазването на философията Art of Blending остават стоманен закон.

Затова House of Suntory Whisky е четири пъти Distiller of the Year на прочутия форум в Лондон, а техните уискита са световно известни като деликатни, фини и комплексни.

Времето е наше

На мен, като на професионално увреден рекламист, отново ми прави впечатление маркетинговата мъдрост на японците. Вместо припряно да яхат световната вълна от силен интерес (и високи цени) към японските уискита, те търпеливо изчакват, докато имат продукт, отговарящ абсолютно на непреклонните им критерии.

Досега отборът на „Сънтори“ включваше трима много силни световни играчи – сингълмалцовете Hakushu и Yamazaki (Japan’s N°1 Single Malt), плод на двете едноименни дестилерии, както и блендираното Hibiki (най-награждавана марка на компанията). Плюс сингъл грейн уискито Chita от третата дестилерия. Сега Toki се добавя като втори бленд в основното портфолио и завършва идеалното КАРЕ сингълмалц/бленд на компанията-гигант, която все така уверено седи на трона на японския уиски бизнес.

Впрочем, мекотата и малко по-ниската от събратята му цена прави Suntory Whisky Toki доста гъвкаво на пазара — то върви чисто, с лед, или смесено в много изискани коктейли. Но най-популярен и до днес в Япония е добрият стар хайбол – уиски, студена газирана вода и капка лимон във висока чаша; семпла, но освежаваща смес, която твърдят, че се връзвала прекрасно със спецификата на японската кухня. Suntory е сред главните „виновници“, възкресили популярността на стария коктейл сред нови поколения консуматори.

toki suntori Whisky

И така, дами и господа, при разумната си цена (около 70 лв.) и наближаващите дълги празници Toki се явява като идеален спътник в снежната зимна вечер. Вземете едно стъкло от него, свалете си някоя класика с Тоширо Мифуне (например „Телохранител“ или дори сериите на „Шогун“) и се търколете на домашното татами с любимата гейша (или съответно – самурай), отпивайки бавно и разсъждавайки за смисъла на времето. Ще откриете, че за много неща японцита са прави.

Уиски фест София 2019

Whiskey Fest Sofia 2019 – впечатленията и един личен провал

Няма да ви измъчвам, ще започна с личния провал, знам че така или иначе ще скролнете до него. Та ето го: тази година не успях да игнорирам сноберията, която някои хора изливаха мощно. Да обясняваш как феста става все по-слаб, да обезличаваш усилията на хора, работещи дълги години в този бранш и много по-квалифицирани от нас… не знам, сигурно дава статус на полубог. Не ме разбирайте погрешно, не че във винения свят няма сноби, (о, има и то какви!), но на никой не му хрумва да каже : „Няма да ходя на това изложение, става все по-зле“. Фестовете, са много повече от изложения на напитки, те са общност на хора споделящи еднаква страст. Това е най-привлекателното и главната причина да ги посещаваме.

Crabbie Whiskey

Край на оплакванията, като изключим тази част, Whiskey Fest Sofia 2019 беше точно това – събиране на една общност. Вносители и любители се видяха и се поопознаха, а това винаги е добре дошло. Когато е гарнирано с добро уиски и други интересни напитки е повече от приятно. Да, вярно че тази година представените малцове бяха по-малко, по причини, които всички знаем, атмосферата и доброто настроение обаче, си бяха на макс, това не мога да го отрека. Всъщност по-малкия брой уискита ми помогна да се концентрирам, нямаше го напрежението да опитам колкото се може повече. О, не е като да не съм опитвала (не ме питайте за следващия ден).

Вижте какво се е случвало на Whiskey Fest Sofia 2018

Коктейлите

Много приятна тенденция е напитките да се представят чрез коктейли. Разширява представата. Освен това публиката има избор, ако искате да я карате по-полека, но пък с по-изненадващи интерпретации. Не е без значение, когато можеш да пиеш коктейли приготвени от най-добрите бармани в София за 1 кредит (3 лева). А ние всички знаем, че коктейлите приготвени от същите тези бармани на работните им места започват от 9 лв. ако сте любител на коктейли, обмислете следващия Уиски фест.

Indian Whiskey Paul John Nirvana

Публиката

Както казах, общност от приятели, ценители и споделящи една страст – качествени и интересни напитки. Хората си бяха облекли хубавите дрехи и се бяха постарали да се представят на висотата на любимите си напитки. И всички бяха в отлично настроение.

Жените

Изобилие от жени, дошли по двойки и тройки с приятелки от интерес към напитките, не просто компания на половинките си. Споделям това, защото за първа година ми прави впечатление и е много приятно. Ако това не е причина полубоговете от по-горе да се прежалят да дойдат, то не знам… момчета стойте си в къщи и си кърпете чорапите. Например.

Какво ме впечатли

Имах голям списък, не успях да го изпълня целия, но ето кратки впечатления от каквото ме впечатли:

Glen Scotia Double Cask – уискитата от Кембълтаун се очертават да са новите ми любимци. Конкретно това е леко мазно, класически скоч с лека рязкост във вкуса, може би защото е без филтрация. Аромати на кайсии, ванилия и канела.

Teeling Revivial – много меко и нежно, кремообразно; средно интензивен вкус с отчетлив меден тон.

Bruchladdich the classic laddie – дадох му още един шанс, много различно от традиционния Айла стил, определено не е моето. Зърниста текстура и дълъг пепъри финал, който е незaбравим, но по един не много приятен начин. И дори не е опушено. Не е за мен.

Crabbie 12 YO – точно обратното на горното – гладко и копринено нежно, цитрусови аромати на нос, а във вкуса откривам доста богатство – мед, круша, праскови; деликатна опушеност на финала. Меко и балансирано питие. Браво.

Hibiki Harmony – малко ми е трудно да пиша обективно за това прекрасно нещо. Небесно, почти непоносимо красиво. Точно с него си тръгнах от феста.

Chita Single Grain – новото японско попълнение, деликатно, свежо и леко тяло. Аромати – цитрус, бели цветя и нещо тревисто. Вкусът е гладък, свежестта от ароматите се пренася с нотки мента и деликатна, лека горчивина.

Tomatin 18 yo – изключително интересно, толкова е невинно на аромат с този мед и сладки подправки, отпиваш и ооо…чист черен шоколад. И тъкмо си решил, че това е всичко, то те изненадва с финал от цитрус. Впечатляващо.

Paul John Nirvana – уиски с име Нирвана, просто нямаше как да го подмина. Индия е един от най-големите производители в света на онзи специфичен сорт ечемик, от който се произвежда скоч. Така че не е някаква изненада, че от няколко години можем да се радваме и на тяхно собствено уиски. Конкретно този е Single Malt. Аромати: зрял, сладък тропически плод, леко мармаладено, почти на ръба на кича с този пищен и сладък нос. Вкусът е мек, с пикантност в средата и сладък финал. Мощно уиски с дълбочина.

Tomintoul 16 yo – обло и плодово, зряла ябълка, праскова, такива неща. Доста плътно на вкус с пикантни нотки. Това си го отбелязвам да му обърна по – съществено внимание. Заслужава.

Fettrcairn 12 yo – с уникалната си технология, да слагат охладители на гърлото на дестилаторите, която ползват и до днес, успяват да постигнат свежо и доста меко уиски. Аромати: круши, праскови сладки подправки като канела и кардамон. Вкус: сладък, но и свеж – праскови, маракуя и нещо, което аз определям като мока. Забавно.

Toki Suntori Whisky – доста по-плътно от Chita-та и в сладкия спектър, крем брюле, ванилия и мед. Прецизна японска изработка.

Е, това бяха моите открития на феста, на който „нямаше какво да се пие“. А кои бяха вашите?

Fettercairn single malt