Архив на категория: Whiskey

Whiskey Fest Sofia 2016 – все по-добре

Уиски Фест София 2016

Малко неща в България се случват все по-добре, но Whiskey Fest Sofia е едно от приятните изключения.

Изчаках няколко дни, за да отмине еуфорията ми от фестивала. Не ми се получи. Дните отминаха, но еуфорията – не. Така че, ще го напиша както го видях – това беше най-доброто издание до сега. Ще започна с новите неща:

Отделната зала, в която дебютираха нови видове любими напитки – ром и коняк. Чудесна възможност да опитаме както познати, така и нови за пазара дебютанти.

Уиски Фест София 2016Коктейлите. Тоест КОКТЕЙЛИТЕ!!! Това е чудесен начин да откриеш любимото си уиски в нова интерпретация.

Концепцията за комбиниране на уиски и храна, която организаторите от Максиум обещават да разширят догодина.

Новите дестилерии, като ирландската Teeling, която впечатли всички, Lost Distillery Company (много интересен проект, който възстановява отдавна изчезнали уискита).

За мен, най-ценното беше, че доста от лекторите на майсторките класове бяха на щандовете и при желание можеше да ги питаш каквото искаш. Аз изглежда си бях изпила въпросителното биле, защото ги разкекерчих от въпроси. Какво научих. Е, ами доста неща:

  1. Водата е много важна за уискито, да това го знаем всички. Само че, наистина е много важна. Може да бъде солена или кисела, или пък богата на определени минерали и това се отразява драстично на вкуса на любимата ни напитка. След отлежаването им в бъчвите пак се добавя вода, за да се получат 40-те традиционни градуса, и …вече можете да си представите колко е важна.
  2. Суровината – има дестилерии, обикновено малки, локални, които изкупуват ечемик, само от местни производители, или го отглеждат сами. Целта им е да постигнат напитка с вкус, напълно да изразяващ мястото, от което произхожда. Това не се отнася за големите играчи на пазара. Johnny Walker например купува ечемик от цяла източна Европа. Дали е възможно в Johnny да има и българско зърно. Едва ли – каза ми амбасадора, – те купуват главно от Чехия. И така с шеги и клюки стигаме и до ферментацията.
  3. Условията на ферментация и дрождите – когато малцът е подготвен, се добавят дрожди за започване на онзи мечтан процес, при който захарите се трансформират в алкохол и въглероден двуокис. Да, това е ферментацията. Логично ползваните дрожди са култивирани. Има ли някой който рискува с диви дрожди? Оказа се, че има. Дестилерии в Чикаго експериментират и получават доста интересни резултати. Да с дивите дрожди трябва да се внимава, и да се работи с чист щам…но интересно е да се види какво се получава, когато оставиш всичко в ръцете на природата. Не знаех, че Jack Daniels ползват свой собствен щам за ферментацията си и на това се дължи специфичния вкус. Е, вече знам…
  4. Бъчвите – дали са първично обгорени и в каква степен на обгаряне, какъв дъб, какво е имало в тях преди това.

Всъщност факторите, които влияят на уискито са десетина, но … нали трябва да остане нещо за научаване и за следващия път.

Дадох си сметка, че щом говорим за вода, местна суровина, диви дрожди, то можем да говорим за тероар при уискитата, също както при вината.

Уискитата които ме впечатлиха:

Уиски Фест София 2016Koval – както се оказа една от най-прогресивните и влиятелни дестилерии в САЩ и има защо. Представиха ни зашеметяващи уискита.

Laphroaig 15 – просто не можах да подмина стария си любимец, но точно този беше разочарование за мен. Опушеният му аромат е притъпен и прибран, а нежният вкус заменен от пиперен и доста суховат, в който силно се усещат танини. Не е лошо уискито, но според мен се отдалечава от стила на дестилерията и то не в добра посока.

Teeling – съвсем нова дестилерия основана през 2015. Дайте и шанс, все пак собствениците произвеждат огнената вода от 1782 г. Богат и хармоничен вкус, който изненадва с дълбочината си.

Уиски Фест София 2016Paul John – опитах го от любопитство, не се намира индийско уиски под път и над път в България. И след това още два пъти се връщах за него.

Bruichladdich The Classic Laddie – ако можете да си представите, че на остров Айла има и не опушено уиски, ето го. Сладък аромат с цветисти нотки. На вкус ми се видя доста пиперливо. Обратното на стила на Айла и ще призная, не можах да го възприема.

Kavalan Solist – след него, нито едно друго уиски не можа да ме впечатли. Дълъг интензивен вкус. Дълъг имам предвид повече от 5 минути ще го усещате на небце и ще се променя. Вкусовете и аромати са много, да не ги изброявам, но си представете една торта от вкусове, която изяждате пласт по пласт. Е, нещо такова.

И един ром, Angostura Rum – от Тринидад и Тобаго с цялата чувственост и пикантност на Карибите.

Организаторите бяха така мили и (далновидни, хе-хе), че да ми поискат препоръка какво да се подобри следващия път. Ето я: Номера на щандовете и в книжките с уискита, за да може лесно да намираш кое уиски, къде се намира в залата. Изложените напитки вече са доста и ни трябва система за по-лесно намиране. След няколко задълбочени дегустации, обяснения от рода „Онова уиски, ето там по диагонал и малко в ляво“ просто спират да работят  :-).

Whiskey Fest Sofia 2015 – впечатления и нови любимци

Така се случва с хубавите неща, не усещаш кога свършват. Ето и Whiskey Fest Sofia 2015, цяла година го чакахме, уж цели три дни, а така и не разбрах кога минаха. Но така става, когато се събереш със съмишленици и приятели на сладки приказки и интересни питиета. И като говорим за пиене, имаше какво да се опита на тазгодишното издание на феста.

уилиам пийлХубавата новина е, че имаше много нови уискита за опитване. И ние не чакахме покана – Old Puteney и Balblair бяха първите, които ни впечатлиха. William Peel беше друг нов представител, който ми достави голям удоволствие с версията си William Peel Coffee – сладки нотки на тирамису, сметана и кафе и нежен сгряващ финал. Мммм.

Голямото откритие, тази година, за мен беше Speyside. Един цял нов свят се разкри пред мен. Нали знаете, че по отношение на уискито Шотландия е разделена на Highlands, Lowlands, Speyside и Islay.  До преди няколко дни бях твърд фена на Islay и опушените им уискита, но сега си имат конкурент. Всъщност в Speyside са концентрирани най-много дестилерии, които предлагат забележително богатство от стилове. Ето, кои изпъкнаха според мен:

Mortlach – фин плодов аромат на праскови, сливи, маслен кейк. Нека това не ви заблуждава. Вкусът му е също така богат и сладък, но има много продължителен финал на шоколад и чили. Наистина чили. Започвам да разбирам защо го наричат „Звяра на Дъфтаун“. Дръзко уиски.
Glenglassaugh
– като аромат има всичко, което можеш да искаш от едно сингъл малц скоч уиски, карамел, тофи, мед, всичко си му е наред. Във вкуса има изненада – много приятна игривост, плодовост и свежест. Оказа се, че е отлежавало в комбинация от бъчви от бърбън и …вино. Ето от къде е тази игривост, а.

ГлендронакGlenDronach – дестилерията галено нарича своите уискита „шери чудовища“. Произвежда ги по традиционен начин с отлежаване в шери бъчви вече 200 години. Тази дестилерия е от източен Highlands и е една от най-старите в Шотландия. Ароматът е свеж и дори може да откриете цитрусови нотки в него, а вкусът е класически „шери“, плодове последвани от сладки подправки.

БенриахBenRiach – малка независима дестилерия от сърцето на  Speyside. Доскоро почти неизвестна, но вече и ние в България имаме възможност да се наслаждаваме на изключителните и дестилати. Опитах опушения вариант – лека опушеност, с карамел и сладки подправки във финала. Мислете си за карамфил. Дъвкали ли сте карамфил? Да, лютив е. Ето това имам предвид. Дълго ще помня този сладострастен контраст.

Но над всички опитани дестилати монументално се извисяваше един – The Macallan. Дори ще се престоря, че съм забравила, че е любимото на Джеймс Бонд. Вкусът му е толкова безкомпромисен, дълготраен и непоколебим, че кара всички опитани след него уискита да потъват. Съжалявам, Джони.

Майсторски клас Уискито и рекламатаМоята част от обучителната програма, тази година беше майсторският клас посветен на рекламата и уискито. Един час прекаран с интересни маркетингови казуси и добри напитки. Какво повече може да иска човек? А, да. Да не идва понеделник 🙂