Архив на категория: Whiskey

Размисли след Whisky, Rum & Wine Master test 2019

….или И НИЙ СМЕ ДАЛИ НЕЩО НА СВЕТА

от Милко СТОЯНОВ

гост-автор (не ghost…)

Whisky, Rum & Wine Master test 2019, както подобава на първото голямо събитие в началото на годината в България, откри алкохолния сезон (който всъщност едва ли някога приключва…) с размах и стил: в обичайната, луксозно-разточителна атмосфера на особено прочут напоследък столичен хотел, с гладка и спокойна организация и… малки изненадки тук и там, които поддържаха докрая отворени натежалите ни от изнурителни дегустации клепачи…

Като за събитие на спирит и вино индустрията, провеждащо се вече за пета поредна година, човек би очаквал много от нещата да са предсказуеми, но… именно остроумните иновации и вниманието и към най-малките детайли правят този фест така очарователно-забавен.

Започваме още от входа, където получаваш традицонната гленкрн чаша, само че… обвита в хитра сиджимка, така че да виси на врата ти и да освободи ръцете за ръкомахане, пиене на вода, вземане на мезе, прегръщане на приятели и каквото друго можете да правите с ръце. Червена точка, Пепи.

Whisky Rum Wine Fest

В средата на обилно осветената зала пък стоеше квадратен бар с интересен експеримент: тест на 5 напитки (1 ром и 4 уискита) със съответни аромати на тютюневите изделия IQOS, което – при цялата ми  принципна и твърда позиция срещу пушенето – не може да не се отчете като доста креативна идея. При това – без да пречи на околните. Та именно на този бар открих… Ballechin – непознат за мен, 10-годишен сингълмалцов юнак от Хайленд, който обаче имаше тотално айленски профил – торфен и свирепо опушен, но умело балансиран и надобряващ с всяка глътка. Абе, все едно е пръв братовчед на Laphroaig и то – по легална, кръвна линия. (Дзън, една бутилка за вкъщи на излизане.)

Whisky Rum Wine Fest

Нататък… покрай преливащите цветове на извънредно креативните и богато декорирани щандове на вносители, дистрибутори и производители чакаше още необятен спектър от скоч, айриш, ром, вино…  от който все пак ще отлича няколко лични находки (и стари любимци).

Коктейл с ром Brugal от Доминикана… да, от онзи в хартиеното пликче, забъркан от същия барман… Пийте го винаги и навсякъде, щом ви изпадне. Аромат, сила, свежест, плюс опаковка, която кърти.

Whisky Rum Wine FestНе можах, разбира се, да не отделя почтително време на щанда на Macallan, установявайки с радост, че заричането им преди няколко години да минат само в цветовата гама (Amber, Ruby и т.н.)  си е изпяло песента и пак имаме познатите 12, 15 и прочие цифрови индикации за години. Отпивайки последователно от всички видове, сякаш усетих благия одобрителен поглед на мистър Бонд. Джеймс Бонд.

Whisky Rum Wine Fest

 

Специално за нас ирландците от Glendalough пък бяха пуснали етикет с логото на феста и то за едно доста интересно уиски, отлежало в бъчви от калвадос. Опитайте при първа възможност.

Whisky Rum Wine Fest

Не подминах и The Glenrothes, който си личи отдалеч и по жълто-оранжевите етикети, и по характерните тумбести шишенца, които лепнат в дланта и молят: „Заведи ме у вас…“

Пътьом, героично вкусих и от китайското байджо (чиито дегустации нещо все пропускам) и… хм, възкисела изненада, която няма чак да ви пресече белтъка, но… и не е удачен избор за лежерен следобеден аперитив, докато весело джапаш до коляно в оризовото поле на господаря. Ако го хване добър барман обаче, би могъл да измисли страхотен коктейл с нещо като саламура, кисели краставички и кисело зеле, такива неща…

Whisky Rum Wine Fest

И накрая в бързата ни разходка – може би хитът на феста, поднесен от шотландците от Highland Park. Те не само че са пуснали сингъл каск серия с имената на различни страни, но са направили и сингъл малц, ознаменуващ… нашата скромна, но древна държава. Да, Highland Park България 681, изписано на кирилица, един превъзходен отлежал сингъл малц от 2003 г., бутилиран през 2018 в лимитирана серия от 554 бутилки, който при 58,4 % те загрява с мощ, сила и… малко историческа гордост. В кръга на шегата (дано някой не го счете за светотатство), но… си помислих, че ако някак си ретроактивната дегустация назад във вековете беше възможна, хан Аспарух и неговите боили, багатури и багаини единодушно щяха да одобрят Highland Park България 681, пък макар и да не са имали гленкрн чаши.

Та така… още един уиски и ром фест е в историята, очакваме неговия голям побратим – есенния София уиски фест – и тихичко се радваме, че културата на оценяване на по-фините, скъпи напитки навлиза все по-уверено в нашето общество, което – по зле стекли се исторически и народопсихологически наслоения – винаги е гравитирало към ниската цена и голямото количество… Май е време това да се промени.

 

Реклами

Whiskey Fest Sofia 2018 – впечатления и нови любимци

По време на тазгодишния Whiskey Fest Sofia 2018 някой ми каза „Странно ми е, как всички се разхождаме с торбички и усмивки до ушите. Сякаш сме от някаква секта.“ И знаете ли, въпреки че звучи брутално, това не е съвсем невярно. Усещането за принадлежност наистина е много силно. Така че, да може и да сме секта – една много усмихната и отворена за всички секта 🙂 .

А сега, сериозната част – впечатленията и новите любимци, както винаги напълно субективно.

Този път отидох подготвена. Е, колко да съм била подготвена, просто си направих списък на всички уискита, които не бях опитва (плюс няколко стари любими) и започнах да го отмятам. И не, не успях да опитам всичките, но може би догодина.

The Balvenie 12 YO (Дъ Балвени се произнася, както с намигване ме поправиха на щанда) – водещото впечатление е изсушаващо и таниново на финал; средно плодово тяло, с кратък плодов вкус, който заглъхва бързо и не може да подпре този сериозен танин. Самите производители си го описват по подобен начин, но по-любезно „Завършек: Кратък и сладък“ , да и приключва преди усещанията от танина и алкохола да са отминали и цялото уиски увисва някак си.

Уиски фест София 2018

Journeyman Distillery –  не съм голям фен на ръжените дестилати, но това ръжено е удивително. Интензивно, не много пиперено, сладък финал. Ако не се бях запознала от близо със „звяра на Дъфтаун“ това щеше да е покупката ми от феста, но за това след малко.

Glenturret – приятно, много приятно; ванилия, плодове и дълъг финал.

whiskey fest sofia 2018 kura the whisky

Kura the Whisky – японските уискита бяха абсолютния тренд на феста. Всеки вносител се беше постарал да има поне 1 – 2 , а някои доста повече, в портфолиото си. След Hibiki И Nikka, които са си безапелационно велики, всички останали не ми бяха така впечатляващи. Видяха ми се прекалено деликатни и дори бледи. Може би са направени за японското небце. А може би са твърде изискани за моя вкус. Kura the Whisky определено беше най-интересното за мен. Не, не е заради името. За пръв път опитвам уиски с изявен растителен аромат. Казват че било зелен чай. Ами, добре. Деликатен, не много интензивен вкус. Минало е през студена филтрация, което заглажда вкуса, но пък от друга страна намалява ароматите. Признавам и така е впечатляващо.

Kamiki – интересното тук е, че този blended malt е завършил отлежаването си в кедрови бъчви. Дали това си личи? Според мен да. Ванилия и сладки плодове, доста по-плътно тяло от горното, и интригуващ смолист тон на финала. Това ще се опитва пак.

whiskey_fest_sofia_2018_mortlach

Mortlach Rare Old – „звярът на Дъфтаун“ започва заблуждаващо нежно с цитрусови нотки и сладки плодове. И после ви залива мощната вълна на … не знам, нещо пикантно и почти лютиво, все едно сте сдъфкали зрънце черен пипер. И това продължава доста дълго, но балансирано от сладостта на напитката. И чак след това, идва паренето от алкохола. Не съм запозната в подробности за стила на уискитата от Спейсайд, знам само че са по-плодови и деликатни (мислете си за Glenmorangie),   това го определят като нетипично за региона със силен, първичен и дързък вкус. Пия го докато пиша това – потвърждавам, такова си е.

Pogues – всеки път, когато първичните и дръзките уискита им идваха малко в повече се връщах към това ирландско бебче. Гладко, копринено нежно и с продължителна цялостна сладост.

whiskey_fest_sofia_2018_tamnavulin

Tamnavulin – изненада ме доста приятно, но не съм сигурна, че ще повторя. Страхотно на нос, доста по-бледо и деликатно на вкус. Та така, не всяко уиски може да изпъкне на феста, особено ако е заобиколено от колоси като следващия.

The Macallan 12YO double cask – веднага предупреждавам, тук съм субективна, винаги съм харесвала тези малцове. Специално 12YO double cask е представата ми за съвършенство. Мед, стафиди, сушени плодове, захаросан портокал. Независимо дали вашите асоциации ще са същите или не, и вие ще откриете поне 3 -4, вместо обичайните 1 -2. Това говори колко богато на вкусове и аромати е.  Вкусът е толкова интензивен, че те изстрелва право в стратосферата. Има перфектен и продължаващ до края баланс сладост – танини, който показва ( и това тук е много ясно), че мастер дестилърът се е стремил към хармония. Чух и противоположни мнения за него, доста хора го критикуваха, ами…на тях само ще кажа „Драги ми приятели, като не го харесвате, не се мъчете…ние ще се жертваме и ще го изпием вместо вас.“

Бонус трик

Ако сте имали търпението да четете чак до тук, ето и един трик за вас, който научих от експертите на феста – когато вдишвате уискито, не забравяйте да си отворите устата, така изпаряващият се алкохол няма да ви изгори ноздрите и ще сте в състояние да различите много повече аромати и вкусове.

Наздраве!