И тогава… тя спря – вино от Немеа

Nemea, Grand cuvee, Nemea, Пелопонес, Гърция, производител Skouras Winery, 2008

Попаднах на това вино много случайно по време едно пътуване до Родос през лятото. И се оказа, че съм тотално неподготвена за него. Опитвам го, а то… не иска, и не иска да си говорим. Изричам заклинанието “Ще се отвори” стотици пъти. Откривам спорадични аромати на червени плодове, мускус, но не и цялостен красив букет. На вкус е ефирно и гъвкаво, много различно от моите очаквания. И докато го моля да се отвори, продължавам да се чудя, дали пък продавачката в Родос не ми е пробутала вино, което никой не купува. И изведнъж забелязах, че съм изпила ¾ от него.

Има една песен на Дизи Гилеспи …. “И тогава тя спря”.  Героинята си тръгва, но после спира и лирическият герой разбира, дори преди тя да се е обърнала, че животът му е променен. Е, и аз като видях какво съм направила с бутилката разбрах, че това не е обикновено вино.

Ето го, след като довърших бутилката:

Цвят: Красив рубинен, не много плътен цвят. Чудесен свеж цвят за вино от 2008.

Аромат: Ефирен тон на мента, следват череши, мускус и черни зрели боровинки, уплътняващи цялото усещане. Общото впечатление е за сложен компактен букет, който не се поддава лесно на описание.

Вкус: По някаква странна причина, очаквах плътно южно вино. Е, точно обратното е. Ефирно гъвкаво, средно плътно тяло, сочни киселини и танини, които не доминират, но подпират цялата структура и чудесно допълват съчетанието. Вкусът е плодов, свеж и те кара да отпиваш пак и пак, бутилката свършва бързо, както вече стана ясно. Малко напомня на Гъмза или дори на Пино Ноар.

Поразрових се и открих няколко неща за избата и виното, които май нямаше да е зле да ги бях прочела предварително.

Немеа е местност разположена на полуостров Пелопонес и днес има славата на сърцето на модерното винопроизводство в Гърция. Лозята са разположени на 450 м. надморска височина или по-нагоре в планините, климатът е хладен, почвите каменисти. Идеални условия за вино.

Производителят е George Skouras, учил енология в университета в Дижон, Бургундия. Завръща се в Гърция и основава Domaine Skouras през 1986 г. Да, влиянието на Бургундия в това вино е забележим и с просто око.

Сортът е местния гръцки Agiorgitiko. От него се получават концентрирани и комплексни вина, качеството им зависи от надморската височина на лозята. Правилото е, колкото по високо е, толкова по-елегантно и фино вино се получава. Конкретно това е 100% Agiorgitiko (пробвах многократно, но не мога да го произнеса) от 20 годишни лозя, които са засадени на 940 м. надморска височина, едно от най-високите в Европа.

На масата: Въпреки препоръките да го комбинирам с месо, на мен ми се искаше нещо по-просто, което да хармонира с по-лекото му тяло – хумус с нар, мента и малко сирене фета, за гръцки привкус.

Заслужава ли си? Жалко, че нямам още една бутилка. Продавачката в Родос се закле в живота си, че ще ми хареса. Оказа се права.