Първото ми впечатление от Грузия е надпис на пода на летището „Tbilisi the city that loves you”. Ех, амбициозно обещание, казах си. Но не ми трябваше много Тбилиси да ме убеди в това. Градът е като прегръдка – топъл, уютен и приятелски.
Възможността за пътуването се появи внезапно, така че проверих си програмата, пренаредих си ангажиментите и скочих в приключението. За Грузия знаех само, че е от другата страна на Черно море, пият вино от рог, че имат страхотни песни и танци и май това беше всичко. А да, и правят оранжеви вина.
Оказа се, че почти нищо не знам за тази приказна страна. Със зелените си долини, многобройните лозя и драматичните планински пейзажи, Грузия или както те я наричат Сакартвело (Saqartvelo, საქართველო), може спокойно да претендира за една от най-красивите страни на земята. Незаслужено встрани от обичайните туристически дестинации, страната е като добре пазена тайна, а има толкова много да покаже.
Градът, който ни обича
Първият ден от пътешествието ни, подготвено от грузинската туристическа администрация, беше посветен на Тбилиси. Това е интересен град – по средата между няколко култури – християнска, арабска, персийска и елинска. И тези влияния си съжителстват в града по един очарователно съгласуващ се начин. Ако се загледате, дори в рамките на една сграда могат да се видят елементи на елинизма, съчетани с персийска и християнска символика. И всичко това в изненадващо хармоничен архитектурен миш-маш. Като говорим за архитектура, Тбилиси е забележителен в това отношение.
- Мостът на мира
Контрасти
Това, което го прави особено очарователен е контрастът между впечатляващи модерни сгради и добре запазените стари квартали. Мостът на мира, съединяващ старата с новата част е 150 метрова впечатляваща конструкция от стомана и стъкло и една от главните атракции на града. Когато е строен, проектът е предизвикал огромен обществен дебат и е предизвикал с противоречиви мнения относно бюджета и дизайна. Сега, минавайки под модернистичния стъклен покрив, си мисля, че си струвал и парите и усилията, а може би и дебата.
Изкуството
В този град изкуството видимо е обичано и е показвано при всеки удобен случай – бронзови статуи по улиците, картините на художниците изнесени на улицата, интересно орнаментираните тавани, пианото в почти всеки бар, но за тези барове ще стане дума след малко, смислените графити, които са на светлинни години от софийските уона би гангста тагс. А когато погледнеш към закачливо наклонената кула на марионетния театър на Резо Габриадзе, атмосферата на града те залива и … ами просто ѝ се предаваш. Ако името звучи познато на някои от вас, да Габриадзе е сценарист и един от създателите на култови филми като Кин-дза-дза и Мимино. Очакваме неговия Театър на марионетките в София и Пловдив в края на септември.
- Фотокредит Яна Петкова
- Наклонената кула на театър Габриадзе
Винените барове
И като стана дума за винени барове, в Тблиси има стотици от тях. И всички предлагат само грузински вина. Да, точно така, ще го кажа пак. Само. Грузински. Вина. Всеки един има стотици предложения в менюто си, на доста прилични цени. Да кажем малко по-високи от тези в магазина. Имаме доста да поработим в тази посока в България.
Освен да разглеждате сгради и пиете вино още няколко интересни неща си заслужават да бъдат направени. Като например….
Опитайте грузинската кухня
Всъщност е много по-зеленчуково ориентирана и здравословна, отколкото си представях, с много свежи продукти и обилно ползван зелен кориандър. Тбилиси изглежда преживява нещото като кулинарен ренесанс, и освен традиционните ресторанти пресъздаващи грузински класики като пхали – предястия на основата на млени орехи, месо на скара или кинхали – тяхната версия на пелмени, могат да се намерят и много места с доста по-съвременни интерпретации на кулинарията им.
- Кинкхали – собствено производство
Говорете с хората
Надявам се да не ви оставям с впечатлението, че градът е някакъв архитектурен резерват, точно обратното – жизнен и съвременен. Моето усещане е, че това се дължи изцяло на хората. Грузия има не по-малко трудна и сложна история от нашата, но разликата е, че грузинците са решили да продължат напред. Не търсят виновни, търсят решения на проблемите и действат. Стара традиция в Грузия е да пращат децата си да учат в Европа, които след това се връщат и правят нещо за страната си. Всъщност, последните двадесетина години, това го има и у нас, но докато грузинците се връщат и правят нещо за страната си, ние предпочитаме да се спасяваме поединично. Почти всеки говори английски, и всеки – руски. Хората са млади, космополити, дружелюбни и отворени към света.
Очаквайте и част втора, където ще стане дума за най-важното – винарните и виното на Грузия.
wow .. thanks a lot for this note and the intro to Tbilisi .. it was a lovely read (even with Google translate 😉 ) .. I dream about going there and now knowing about so many wine bars and cuisine reach in vege choices it is even more attractive! .. cannot wait for the note about the wineries ! Cheers ! Наздраве!
Thank you for these nice words. The post about Georgian wines is coming very soon.