Wine and Spirits Show 2021 – вино приятели и още нещо…


Дълго чаканите винени (и по-високо алкохолни) изложения отново са тук. Изложители и ценители бяхме повече от щастливи да се срещнем отново. И след като обсъдих надълго и широко с всичките си приятели, кое как и защо ми е харесало на Wine and Spirits Show 2021, май няма да е лошо да публикувам моите впечатления и тук. Ето ги:

Хараламбиеви и техните нови вина от Соларис, Мускарис и Шойребе. Това са нови сортове, създадени в Института по лозарство във Фрайбург, които изобщо не знаех, че съществуват, камо ли да си ги представя отглеждани в България. Но ето ги, и тъй като съм малко любопитна и обичам да опитвам нови неща, веднага се наредих на щанда да ги опитам. Най-много си харесах Соларис – хибриден сорт с родители Ризлинг, Пино Гри и Мускат Отонел. Много свежо, стегнато, с по-плътно тяло и лек цветист нюанс в ароматите. Очертава се да е новото любимо лятно вино и да измести Албариньото от личната ми класация.

Хараламбиеви-Соларис

Боровица с техния Ризлинг. Опитах го много млад миналата година. Оплюх го възмутено. И все пак, и все пак… има нещо интригуващо в него, което ме кара да се връщам. Още тогава представите на избита ме посъветваха да изчакам една година, преди да си съставя окончателно мнение. Прави са били, трябва да се чака. Вече е изключителна красавица – сочен, източен и много интензивен. Тук пак възниква въпросът, защо се предлагат вина, които очевидно не са готови? Това доста обърква потребителите и е съмнително дали помага на винарните. Разбирам, че много от тях не могат да си позволят да задържат вината си за отлежаване, но поне може да се помисли за някаква индикация на бутилката като „Отвори през юни 2021 и нито ден по-рано“, например. Кой кога ще си отваря бутилките е лично решение, разбира се, но поне би било ясно, че виното е младо и не е в най-добрия си вид.

Боровица-Ризлинг

Царев брод се представиха с впечатляваща селекция, безпорен хит се оказа оранжевото им розе. Аз най-много си харесах ето този Совиньон Блан – много хрупкав и отчетливо плодов, сякаш си на лозето в ранна хладна утрин и хрупаш зърна, но малко тайно, за да не ти се скара агронома. Да, guilty pleasure е това вино.

Царев-брод-совиньон-блан

Сала Естейт, които традиционно много харесвам, този път ме объркаха с версиите си с дъб на Шардоне и Ризлинг (за бога!). Но пък това семпло Шардоне без дъб, всъщност никак не е семпло, а очарователно свежо.

Сала-естейт-шардоне

Ако трябва да опитате само едно вино днес (не че се налага, но да си представим), #Punk`sNotDead на Лозето е забележително мерло. Интензивен пурпур на цвят, много плод, жива киселинност, която кара виното да затанцува и меки обли танини. И всичко това още от сега, реколта 2020, а представете си го след една година.

Лозето-Мерло

Майсторският клас – едно изложение не е напълно преживяно ако не отидеш на поне един майсторски клас. Този път това бяха нови за пазара американски вина. Яна Петкова, разказа сладкодумно и компетентно за тях и ни накара да се влюбим. Отново.

А това са вината, дано си намерят вносител за България, феновете са налични.

Мидалидаре – едно от най-хубавите неща на всяко изложение е, че имаш възможност да сравняваш вина, които те интересуват, но пък едва ли някога би си купил едновременно няколко бутилки за тест. Но на изложение е съвсем друго. Пример: пенливите вина на Мидалидаре, много харесвам и белия и черния етикет, пила съм по някоя и друга бутилка и от двете, но никога не съм имала възможност да ги опитам едновременно. Тъмната или светлата страна на силата ще изберете? Знам, трудно е. Сравни и двете и направи информиран избор. Моята равносметка – след като винаги съм клоняла към белия етикет, след няколко сравнения преминах към тъмната страна. Официално е.

Wine and Spirits Show не е само за българско вино, точно тук е мястото за целенасочено опитване на вина от любими винени региони. Един от моите е Шабли, а щандът на Бибендум беше истинско откровение. Наскоро ме затрудниха с въпрос имам ли вино-откровение, вино, което е ме е накарало да прогледна отвъд. Вече имам отговор – Chassagne-Montrachet.

До тук за виното, а сега нещо по-високо алкохолно и доста интригуващо. Знаете ли, че Рамщайн, да групата, произвеждат ром и джин? И те не са никак зле. Любопитна съм към продуктите на известни личности, винаги е интересно да видиш на какво са решили да сложат името си. Рамщайн са подходили много сериозно и не разочароват, ама въобще. Доста минималистични плодови аромати, много черен пипер и силни опушени тонове, почти преминаващи в гамата на изгореното. А вие какво очаквахте? Нещо нормално? На небце плодът се свива още малко, а пикантността и пушилката леко се усилват. Внушително дълъг и мощен финал. Странно, но някак напомня на музиката им.

Искаше ми се да опитвам още много неща, но силите стигнаха до тук. Очакват ни скоро Ракия Фест, Балканския Винен фестивал и Голямата австрийска дегустация. Ще се видим там.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.