When we dance – Санджовезе от Стинг

When we dance DOCG 2013, 95% санджовезе, 5% Колорино и Канайоло, 2013, 20 лв. от S & D Commercial

Малко преди концерта на Стинг преди седмица-две, се поразрових във вината си и открих ето тази прелюбопитна бутилка. Сигурна съм, че знаете Стинг има имение с лозя и градини на 45 км от Флоренция, прави вино и то не лошо. До миналата година се внасяше и у нас, сега може да се поръчва директно онлайн от сайта им. Това, което не  знаех е, че Стинг е купил имота с лозя в доста лошо състояние и се налага да ги изкорени и да засади нови. Това му позволява да изгради буквално от нулата концепция за биодинамични лозя и вина. Нали не сте изненадани, че той си пада по такива неща?

Message In A Bottle – бялото вино на Стинг

Виното е от 2013 г., от съвсем млади лозя, почти изцяло от Санджовезе 95% и което е любопитното без никакъв дъб. Това не е типично за кианти, (в който традиционно дъбът участва), но кога Стинг се е притеснявал да експериментира. Реколтите след 2016 вече са с участие на дъб, но за сега не съм ги опитвала.

Както другите му вина и When we dance е кръстено на песен на Стинг, до този момент има и Message in a Bottle, Sister’s Moon и Roxanne. Както е тръгнал да си ги кръщава на хитовете си, надявам се някой ден да имаме и Desert Rose? Виното идва от апелацията Кианти Класико, което значи, че поне 80% от бленда трябва да е санджовезе, в случая е много повече – 95%, останалите 5% са Колорино и Канайоло. Това е ниската серия на избата и не е предвидено да е особено впечатляващо, но какво да се прави, обръщаме специално внимание на всичко, на което известните решат да дадат името си. Така е устроен светът.

Санджовезе от млади лозя. без дъб, при това от 2013 е рисково начинание, но да видим какво ще излезе. Описанието на сайта им е: „Сладки аромати на червени череши, флорални нотки на ирис, землисти нюанси.“

През 2018 съм отворила бутилка от него и съм отбелязала: „зелени маслини, бял пипер, кардамон, кисели череши, леко огрубени танини, без следа от дъб.“

Да го видим сега, 2019, същото това вино, но по-подробно…

Цвят: Средно интензивен, леко прозрачен, червено – гранатов. Цвят на зряло вино.

Аромат: Опасенията ми бяха, че виното е преминало най-добрата си форма и не очаквах кой знае какво, но то взе че ме изненада. Червените череши все още доминират, много приятна проява от непретенциозно вино като това. Следват сушени домати и нещо като кутия за пури. Опасявам се, че това е всичко. Доста по-малко от преди една година, но това е бутилка 2013 година и се развива в свой собствен ритъм.

Вкус: Леко ефирно тяло, високи киселини, много гладко като текстура и поведение на небце. Танините, които са ме притеснявали преди една година, вече са напълно загладени, жалко че в процеса на опитомяването им повечето аромати са си заминали. Средно интензивен вкус, и не много дълъг финал, пропада в средата. Послевкус: червени плодове и лек намек за тютюн. И май е това.

На масата: Паста с домати, или каквото решите, но да е с домати. Това италианско винце си крещи за сродната душа.

Заслужава ли си? Признавам, че очаквах доста повече. По отношение на вкусове и аромати, виното е отминало пика си, по отношение на зрялост на танини – те са в идеална кондиция, но няма баланс между двете и стои леко празно.

RUSALIi Anita розе – творческият купаж на Рупел

Розе Анита 2017, изба Рупел, сортове Санджовезе, Каберне Совиньон, Мелник 55 , 13,5%

В този блог розетата не са застъпени особено добре. И нека да обясня защо – причината е, че трудно откривам такива, които ми харесват. Въпреки модата и огромния интерес на пазара към тях, обикновено те са или откровено компотени с много силни червени плодове, сладост и липса на свежест; или пък се опитват да имитират модерния провансалски стил на бледи и елегантни красавици, но вместо това, стоят като изпрани и напълно лишени от финес селски рокли. Разбира се, има и прекрасни розета, но те пък обикновено са доста скъпи…

Е, появи се нещо, което не е компотено-сладко, нито пък избеляла от пране и белина груба рокля. Ето го – RUPEL – RUSALIi Anita rose 2017, купаж от Санджовезе, Каберне Совиньон, Мелник 55. Да съчетаеш тези три сорта си смел и  доста творчески подход. На Рупел, определено им се е получило.

Цвят: Бледо розов, с блясък.

Аромат: Цитрус, но по-скоро като грейпфрут, бяла праскова, пъпеш, който не е узрял до край, нещо кисело и свежо, което ми напомня детството, а да – плодове от шипка, които беряхме и ядяхме тайно. И чак след всичко това, ако сте имали търпението да изчакате,  се появява череша. Очарователен и деликатен аромат, с различни нюанси,  за които ще трябва да почакате малко. Но пък си струва чакането.

Вкус: Средно тяло, чудесно изразена свежест, елегантност и ненатрапчива плодовост. Какво повече може да искаме от едно розе. А, да…и цената му да е добра. Е, това е точно такова.

На масата: От избата са подходили творчески за това розе, и аз също реших да подходя с нещо далеч от традиционното. В сезона на ягодите сме, така че си спретнах една лека салата с ягоди и чедър.

Заслужава ли си? Чудесно лятно вино, на повече от чудесна цена.