Кианти тук, кианти там

Кианти, Banfi, производител Banfi, 2012, 19 лв. от малко квартално магазинче

Кианти, Castiglioni, 2011, производител Frescobaldi, 25 лв., Пикадили

Понякога, ама много ми се пие точно кианти и нищо друго. Търся, черешите, сочността и изненадите. Първото кианти е на Банфи,19 лв. от малко квартално магазинче. Банфи са известен и уважаван производител, но това е базовото им вино. Да знам, че не е много евтино за България, но това в положението. Все пак беше най-евтиното от всичките им киантита. Въпреки прекрасната паста, с която го комбинирах ми се видя едно много елементарно вино.

Цвят: Жив, рубинен, леко прозрачен

Аромат: Доста слаби аромати, но все пак се долавя лек нюанс на череша, опушеност, препечен хляб. Чак в сухата проба откривам по – силен аромат на вишни.

Вкус: Обикновено тук пиша, как еди-кой-си аромат се пренася и във вкуса. По един странен начин и тук има подобен ефект – липсата на силни аромати се пренася във вкуса, под формата на липса на силни вкусове. Отново се появяват препеченото и опушеното и май е това. Виното стои леко грапаво като усещане в устата. Кратък послевкус. Какво значи това? Ако виното оставя вкус от 5 до 10 секунди – кратък, от 10-15 среден, и над 20 е дълъг послевкус. Този беше под 5 сек. Кратък. Това е.

Трябва да призная, че бях леко объркана. Така ли трябва да изглежда киантито? Имам съвсем  други спомени. На другия ден прегледах старите си бележки и отидох отново в магазина, този път Пикадили. Взех си Castiglioni, 2011, на Frescobaldi, също много добър производител с велики вина. Това кианти отново е базовото им вино, за 25 лв. Ще си призная – кредитната карта влезе в употреба. Отново. Това вино напълно компенсира страданията с първото.

Цвят: Тъмночервен с рубинени оттенъци и блясък.

Аромат: Отново няма някакъв пищен, впечатляващ нос, но си има съвсем прилично интензивни аромати – сладки зрели череши, лек цветист тон, като виолетки. И това вино има тонове на препечено, но някак си не толкова аресивни и доста по – меки и облагородени.

Вкус: Коприна. Сериозно. Киантито има средно плътно тяло и относително по-високи киселини и танини. Често усещането в устата, не е точно на облост и загладеност, а повече зърнистост или сухота, или понякога грапавост. Това съчетано с плодови и цветисти  тонове си е част от очарованието на киантито. То е….ами леко дивичко. Е, не и това. Почти напълно опитомено е. Тялото му категорично е по-плътно от първото, а структурата е копринено нежна. Нито помен от грапавост, зърнистост и т.н. Черешите продължават и във вкуса и преобладават през цялото време. Има и препеченост и опушеност, но те са като обертоновете на мелодия, чиято основна хармония са черешите. Леле, каква поезия сътворих, не е истина.

На масата: паста, паста, паста. Това е положението. Тя уравновесява киселините, а пътността и кара виното да изпъкне. Моята беше съвсем нормална за червено вино – с доматен сос и телешко смляно месо. Избах си спирали, защото ми харесва как задържат соса. Пармезанът и босилекът, са за още по-средиземноморски вкус.

Заслужава ли си? Не знам какви изводи да направя. Нещо като не купувайте най-евтините вина на Банфи, не знам. Пила съм страхотни техни вина. 2. Не се водете по най-ниската цена. 3 . Не се отказвайте и експериментирайте с други производители. Да, това звучи повече като мен.

 

Големите надежди

Chianti Classico, Banfi, Toscana , 2010

Тези дни малко застудя, съвсем нетипично лято. Предимството е, че в такива дни, ми се припива отново червено вино и имам прекрасен повод да прекъсна традиционната лятна бяла винена серия. Това си заслужаваше да се отбележи с наистина хубаво вино, или поне се надявах да е такова.

Банфи е известна с добрите си вина изба. Произвеждат кианти, от незнам колко години, но няма да се учудя ако са стотици. Имат прекрасни вина. Аз се спрях на нещо по-непретенциозно Chianti Classico DOCG (значи, че виното е от точно определена област, което не му помогна особено, де). Очаквах едно поне прилично кианти. Е, не стана точно така.

Аромат: почти липсва, нито помен от експлозивния италиански стил. Като поседи малко в декантер се отличават нотки на червен плод. Някои хора, като любимият ми блог decantingmesoftly намират в това вино, череши, сливи и даже виолетки. Аз не съм от тях. След червените плодове се появяват и кедър и нещо като черен пипер. Отлежавало е в дъбови бъчви, знам.

Вкус: по-добре, гладко и нежно. Киантито има доста високи киселини, но в това вино са опитомени. Отново червените плодове и отново поне за мен са неопределими.

Това, което ме умори в това вино е тоталната липса на тяло и плътност. То и на цвят е едно такова прозрачничко. И това никак не му помага.

Заслужава ли си? Блях…